20 523 резултата
Ќе го видам своето попладне
пресечено како јаболко на два дела
и ставено во хибербола.
Некои луѓе
никогаш не сфатија зошто пишувам ...
пресечено како јаболко на два дела
и ставено во хибербола.
Некои луѓе
никогаш не сфатија зошто пишувам ...
420
1
4
От близките дървета долових
потресаващ вик,
изплашен аз попитах:
За помощ ли зовеш? Какво си ти, какво?
Стенание и писъци от болка ...
потресаващ вик,
изплашен аз попитах:
За помощ ли зовеш? Какво си ти, какво?
Стенание и писъци от болка ...
882
Във края на топлото лято,
на прага стои есента.
Щом слънцето тръгна на заник,
тогаз й отворих врата.
Излязох на двора, не исках ...
на прага стои есента.
Щом слънцето тръгна на заник,
тогаз й отворих врата.
Излязох на двора, не исках ...
1293
5
Сред скалите на брега в буря могъща,
В последните мигове на огненото кълбо,
Отпиваме ние финалната глътка
От нашето младо и наивно естество.
Крилете си от злато и сребро безценни ...
В последните мигове на огненото кълбо,
Отпиваме ние финалната глътка
От нашето младо и наивно естество.
Крилете си от злато и сребро безценни ...
1280
Перо мое
Перо мое, мое мило перо,
с теб сме заедно, с теб сме едно!
Разказваме на хората за Любовта.
За Самотата,за Живота изпълнен с тъга. ...
Перо мое, мое мило перо,
с теб сме заедно, с теб сме едно!
Разказваме на хората за Любовта.
За Самотата,за Живота изпълнен с тъга. ...
682
2
8
Още откакто свят светува
очите ми наблюдават вечното
пътуване на съществуването.
докато песента му гали ушите ми...
И чувствата ми осезават... ...
очите ми наблюдават вечното
пътуване на съществуването.
докато песента му гали ушите ми...
И чувствата ми осезават... ...
626
1
3
Точката е знак велик.
Дава намек за категоричност.
Но тя си има своя трик.
Да се пази от дългата критичност.
Точката е нещо неизбежно. ...
Дава намек за категоричност.
Но тя си има своя трик.
Да се пази от дългата критичност.
Точката е нещо неизбежно. ...
1555
4
15
Като след есенен порой... упадалите листа
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение.. ...
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение.. ...
817
1
1
371
Остра болка като волтова дъга,
изгаряща през тялото минава.
Усещам, че обгръща ме тъга,
и бремето тревога ми внушава.
За теб си мисля, паднал и сломен, ...
изгаряща през тялото минава.
Усещам, че обгръща ме тъга,
и бремето тревога ми внушава.
За теб си мисля, паднал и сломен, ...
1668
4
9
Тъмнина... Наоколо всичко е пусто. Не се чуват стъпки,гласове...
Студено е.., няма кой да ме стопли,
вледенило се в моето сърце!
Страх ме е, а от какво не зная...
Чувствам болка, в очите напират сълзи. ...
Студено е.., няма кой да ме стопли,
вледенило се в моето сърце!
Страх ме е, а от какво не зная...
Чувствам болка, в очите напират сълзи. ...
549
Ако можех да говоря...
ако можех да мълча...
ако можех да имам
ако можех да ценя...
дали теб щях да избера? ...
ако можех да мълча...
ако можех да имам
ако можех да ценя...
дали теб щях да избера? ...
1000
1
2
В момента е тихо. И аз съм със теб.
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.
Докосвам бедрото с кинжали и длан. ...
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.
Докосвам бедрото с кинжали и длан. ...
769
4
10
Шест месеца през лятото съм в село:
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...
337
1
"Има време за всяко нещо..."
Екл.3:1
Броени са дните ни земни –
кратък миг между вик и въздишка;
път, постлан с бели рози и трънни ...
Екл.3:1
Броени са дните ни земни –
кратък миг между вик и въздишка;
път, постлан с бели рози и трънни ...
511
1
11
Червей... гнида... празната черупка на заминалата мида...
пясък в шепа, шега на случайността нелепа...
диша по принуда... мечтае за заблуда...
няма отражение, нито сянка...
скъсана картина и захвърлена ненужна рамка... ...
пясък в шепа, шега на случайността нелепа...
диша по принуда... мечтае за заблуда...
няма отражение, нито сянка...
скъсана картина и захвърлена ненужна рамка... ...
1476
1
6
Когато човек остарее
и дните му бавно минават,
добрата ни дума къде е?
Ех, упреци само остават...
и дните му бавно минават,
добрата ни дума къде е?
Ех, упреци само остават...
603
Душата ми е звяр, облечен в дрехи на девица.
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат. ...
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат. ...
444
1
2
984
3
19
10.10.2017
Характери, характери... / 1/
Характери в съдби,човешки
познати са, но Хипократ
ги е класифицирал вещо ...
Характери, характери... / 1/
Характери в съдби,човешки
познати са, но Хипократ
ги е класифицирал вещо ...
639
3
18
Блестят сърдито фарове в лицето ми.
За кратък миг посоката е сляпа...
Дъждът - хлапак немирен и безгрешен
във локвите безцеремонно шляпа.
Чадърът над главата ми ме пази ...
За кратък миг посоката е сляпа...
Дъждът - хлапак немирен и безгрешен
във локвите безцеремонно шляпа.
Чадърът над главата ми ме пази ...
938
8
17
Сърце ли нямаш? Всичко е наред.
Разбирам те защо си го изтръгнал.
Когато дълго викаш без ответ,
е все едно защо и как си тръгнал.
И не че има връщане назад, ...
Разбирам те защо си го изтръгнал.
Когато дълго викаш без ответ,
е все едно защо и как си тръгнал.
И не че има връщане назад, ...
1441
5
7
Почернени са на хората мечтите,
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара. ...
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара. ...
669
Стоя пред своя "Видов Ден".
Годините се навъртяха...
Събра се вече времето при мен
и перспективите ми спряха!
Огледам ли се от върха, ...
Годините се навъртяха...
Събра се вече времето при мен
и перспективите ми спряха!
Огледам ли се от върха, ...
335
1
Лошадь белая на траве
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита, ...
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита, ...
378
2
5
Има смисъл
/Не само заради вятъра в косите
и морските вълни в нозете ми.../
Отново съм цяла, вървя по земята!
Днес пак съм тленна... прибрах си крилата. ...
/Не само заради вятъра в косите
и морските вълни в нозете ми.../
Отново съм цяла, вървя по земята!
Днес пак съм тленна... прибрах си крилата. ...
699
1
Мечти, надежди, красота –
или душевна пустота?
Дали в душите ни светлина има –
любов към близки и родина,
или тях егоизъм ги владее ...
или душевна пустота?
Дали в душите ни светлина има –
любов към близки и родина,
или тях егоизъм ги владее ...
501
603
2
2
Отвори се Земята. С лумнал блясък
ме всмука във сподавена прегръдка.
И цялата Вселена е обятие,
което ме изпи с беззвучен тътен.
Потъвам и излитам. Едновременно ...
ме всмука във сподавена прегръдка.
И цялата Вселена е обятие,
което ме изпи с беззвучен тътен.
Потъвам и излитам. Едновременно ...
671
1
5
Думите остават
Дали съм егоист, не знам!
но мисля, че душата ми е чиста!
И винаги каквото мога ще ви дам,
без сърцето ми за миг да се замисли! ...
Дали съм егоист, не знам!
но мисля, че душата ми е чиста!
И винаги каквото мога ще ви дам,
без сърцето ми за миг да се замисли! ...
1269
3
Прострял се между двете дати,
животът в шепите изстива.
И сред познати, непознати
така - със сЪлзи - си отива.
Във този интервал от дати ...
животът в шепите изстива.
И сред познати, непознати
така - със сЪлзи - си отива.
Във този интервал от дати ...
1569
3
10
Прогонени от Рая – на Земята,
затворени сме в немощни тела.
Душите ни безпомощно се мятат,
сред куп беди мечтаят за крила.
А в райския чертог не е щастлива ...
затворени сме в немощни тела.
Душите ни безпомощно се мятат,
сред куп беди мечтаят за крила.
А в райския чертог не е щастлива ...
422
1
5
Добър Човек
Добрият Човек просто прощава,
лошите неща той ги забравя.
Той силен е, доброто олицетворява,
а слабият човек не забравя, а отмъщава! ...
Добрият Човек просто прощава,
лошите неща той ги забравя.
Той силен е, доброто олицетворява,
а слабият човек не забравя, а отмъщава! ...
1563
3
Плаче облак, плаче нощта,
има толкоз хора в нищета
и гризе ме съвестта,
че не мога да променя света.
Колко сълзи и надежди празни ...
има толкоз хора в нищета
и гризе ме съвестта,
че не мога да променя света.
Колко сълзи и надежди празни ...
588
1
На татко
Бащите никога не плачат
дори и в раната да капе сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой. ...
Бащите никога не плачат
дори и в раната да капе сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой. ...
1776
4
5
Дишаме и... въздухът умира.
Меги Гювенал
Глътката отровена тежи.
За листата иска да се хване.
Като наказание лежи ...
Меги Гювенал
Глътката отровена тежи.
За листата иска да се хване.
Като наказание лежи ...
582
3
5
Романтично е, същинска самодива –
нощта се спуска с одеяло от звезди.
Погледни града, навън е тъй красиво –
светът покрит е с плащ от светлини.
Събуди се! Изкачи се някъде високо! ...
нощта се спуска с одеяло от звезди.
Погледни града, навън е тъй красиво –
светът покрит е с плащ от светлини.
Събуди се! Изкачи се някъде високо! ...
1250
4
12
Аз често гледам към теб, към безбрежния космичен небосвод. Знаех че всичко, в що има дух и живот, е съградено от вълшебна материя, родена нейде в студения космос. От избухнали слънца, жертвали живота си заради нашия. Но откъде тази величествена и чиста сила? Как и по какви закони се ражда нещо толко ...
1056
Ти мислиш,
че всичко
приключи...
ти мислиш,
че днес ...
че всичко
приключи...
ти мислиш,
че днес ...
405
1
1
Черна роза сред макове алени,
не раста, а изтръгва ме слънцето.
Макове отровни, обичани, галени
шумят край мен безцелно и глупаво.
Черен умът ми и черно сърцето, ...
не раста, а изтръгва ме слънцето.
Макове отровни, обичани, галени
шумят край мен безцелно и глупаво.
Черен умът ми и черно сърцето, ...
1553
6
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
