3 921 резултата
С еднопосочен билет някои напуснаха страната,
като пакет нарочен... загубил трайно следата.
А ние дето останахме, слепиха с трайно лепило
и очи и уста, изтриха със симпатично мастило.
Анти-хуманни проекти родиха се от недрата ...
  897 
В нечии очи ще си искрата.
В нечии очи ще си зарята в нощното небе .
В нечие сърце място ти е отредено.
В нечие сърце любов ще ти се даде .
В нечии ръце ще се запалиш. ...
  293 
***
Тинята на сътворението –
обагрена
от залеза…
*** ...
  669 
Днес излизам като човек без грижи
Никой не вижда какво е времето
вътре в мен, дъждовно
в едно сърце вали порой
а отвън уж грее слънце ...
  794 
Не отваряй вратата, заключи.
Не е време за обичане.
Не протягай длани, ръце пази.
И не прощавай вини никому.
Затвори вратата, заключи. ...
  404 
Невлюбване
Защо не се влюбвам, ли?
Защото очите ти говориха много,
а ръцете ти боготворяха.
Сега очите ти мълчат, ...
  423 
Жената от огън и момчето от лед
Тя е жена, сътворена от огън
Той е момче, нестанало мъж
Замръзнал насред свойта самотна вселена
Излъган, захвърлен, миришещ на дъжд. ...
  479 
Нелепи тътени роптаят свише,
загнездени в тъмни дири,
проядени от тъги.
Сърце, отнето от обичта
напомня черното под очите, ...
  350 
След поредната измислена година.
(Нали земята може да си се върти дори без календара. Дали?)
След безсмислието на поредните новогодишни празненства.
След отсичането на петдесетте милиона коледни дръвчета.
След изхвърлените тонове храна от ресторантите. ...
  473 
Да Ни Е Честита и Щастлива,
Новата 2023 година!
С най сърдечни пожелания,
за мирно небе и чисти води!
Във всеки дом в родната ни България, ...
  446 
Наливам от спомените
Замайвам се от болка и тъга
А уж вкусът трябваше да бъде друг
Дали пропорцията бе грешна
Дали захарта бе в повече и от това боли глава ...
  479 
Да се разделим?
Добре.
Но нека да е
през средата.
И тогава ...
  484 
***
розовите пръсти
на зората – меки,
като ръка на дете
спомен за захарен памук ...
  1221 
***
падаща звезда –
и вятърът отнесе
писъкът на сова
*** ...
  1284 
Не предизвиква излишни истерии,
където и да се появи, какъвто и да излезе,
влиза в кръвта, в белите и червени кръвни телца,
на случващото се, на замълчаващото се.
По режисьорско изкуство посяга в живота, ...
  830 
Търся съня си
в очите ти
и не го намирам!
Търся смеха
в очите ти – ...
  738 
Аз знам, не съм най-лошата,
не съм и най-добрата,
не съм красавица неземна,
нито пък богиня, не съм сама,
но в мен цари самотата, ...
  570 
***
В очакването
нещо да се случи днес
кълни копнежът
за докосване ...
  1038 
...Българина ядене ще има,
Малко остават гладни...
Духовността от тук замина,
повечето са няк'си гадни...
Та кой ли вдига глава към небосвода? ...
  378 
Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...
  850 
Наглед обикновено момче, било родено в малко градче.
Останало без баща още от малък, но притежавало в сърцето си пламък.
Имало мечта, да се бори срещу несправедливостта.
Въпреки тежките времена, то управлявало своята съдба и нищо не го спря.
Пораснал храбър и силен момък, с добро сърце и с остър ум ...
  429 
Моя душа
Моя вселена
Моя Родина
Моя съдба
Моя жена ...
  410 
***
в замръзнала локва
войнишки ботуш –
лицето на войната
*** ...
  948 
Всичко в живота е удоволствие и наслада.
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа. ...
  410 
***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...
  690 
Заспивам над тялото ти –
тежка съм, като зима...
Ръцете ми са изтръпнали
от предчувствие за студа,
и зъбите ми тракат – ...
  901 
Щурците пищят –
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра...
Шуми воят в ушите ми, ...
  705 
Човека винаги си казва:
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...
  416 
дъга –
отражението на изгрева
в ледена висулка
колко са цветовете
на зимата?! ...
  684 
този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...
  686 
Бяха семейство.
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...
  653 
Вела, Вела, хубава девойка.
В наш'то село - първа песнопойка.
Тая заран що й стана?
Сложи гиздава премяна
и в косите си закичи китка, ...
  398 
И безпътна пътувах,
и бездомна живях…
В бедност дълго купувах
болка, мъка и грях.
И обичах. Не съдех, ...
  707  11 
Аз нося аромата на лятото
на вишнев цвят -
поръсен с мечти...
На небето необятното синьо
слънчев дъжд ...
  1165  11 
Виждам те, не плачи.
Сълзи повече не пропилявай, не тъжи.
Отчаяние и тъга те е обзела, знам, че те боли.
Но животът все така не спира да се върти.
Днес плачеш, утре се смееш, ...
  1155 
Никой не живее в тази къща.
Остана си сама и
тропа дворната врата
от вятъра
загубила ...
  505 
В рамка дървена и много красива
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия
поглед сънен от него, че не отплепям сега.
Щракам на компа куп щуротии. ...
  444  10 
Опитвам се да извървя всичките неизминати стъпки.
Да попия с кожата си
всички капки
кристална роса,
да измия душата си с тях, ...
  869 
По-добре да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя. ...
  536 
Everybody is writing about true love.
About all the happiness and the suffering that brings you.
But nobody is writing about summer love
the purest of them all and the most beautiful love.
Don't get me wrong, nothing can compare with the true love, ...
  730 
Предложения
: ??:??