248 555 резултата
Сърби ме тялото от пустите комари,
езикът ме сърби от ругатни,
сърби от новите процентови шамари,
министърът с които ни дари.
Сърбежите и утре продължават. ...
  489 
Била съм в живота си:
и волева, и слаба,
и безразлична, и одухотворена,
и дребнава, и "широко скроена",
и емоционална, и студена. ...
  323 
Всеки го боли от нещо,
всеки носи от миналото си.
Но любовта лекува душите,
всеки миг е мигновение.
Минало или настояще, ...
  368 
Юли се влюби в морето,
в южния бряг и вълните,
в чудните песни, с които
чайки ухажват скалите,
в жежкия пясък на плажа, ...
  423  10 
САНИТАРЕН ПОЛУДЕН
Днес имах санитарен полуден –
изкъпах се – и, лек като фламинго,
изпрах си два чаршафа – бял сатен,
във кофата със три пакета „Бинго”. ...
  825 
На земята, на земята,
там при корените свои,
той положил е главата,
като в царските покои.
Овехтелите одежди, ...
  268 
Виж, татко, тук е вече кака Роси!
Тя рано е дошла и ни посреща!
"Дали ще ми задават те въпроси?
Видяха ли я? Стана ѝ горещо...
Момчил и Поли тръгнаха към нея, ...
  532  14 
Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
  304 
Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
  811 
СПОМНЕТЕ СИ ЗА МЕН
... смирих се с невъзможните неща,
с които цял живот бях в тиха разпра –
да си мълча, когато глупостта,
наместо да малее – с кеф нараства, ...
  761 
На Царевец под южната стена,
в тераса ниска досами реката,
представят ни, на нашата страна
духа, историята, красотата.
Макети достоверни - близо сто, ...
  465 
Гледам - мама боядисва яйчица,
и прекрасни стават всички.
Но питам се, ако съм добра,
ще ми даде ли тези хубави боички?
Ех, тогава скучните ни стаи бели ...
  562  12 
Вървеше вчера с друга
Вървеше вчера с друга,
а вън се спускаше нощта.
Случайна беше тази среща
и сива беше вечерта. ...
  215 
Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. Матей 15.14.
Нарисувай ни с Твоята четка, Художнико!
Грозотата на тежките наши недъзи
в красота превърни я, единствен Ти можеш го!
Нарисувай ни, само Те моля, побързай! ...
  1017  10 
Превива се от напора на спомена,
полуродената ми ясна мисъл
и тъкмо да прекърша твоя корен
ме спря онази болка, че ми липсваш...
Но аз се утешавам със лъжите ...
  263 
Пеят вълните,
свири китара!
Плачат мъглите,
мият олтара!
Блясва Светлика - ...
  271 
Търся те на ръба на лунния сърп.
Търся те в сблъсък на облаци сиви.
Търся те в ствола на стария дъб.
Търся те в ручеи буйни, пенливи.
Търся те в жадни за ласка ръце. ...
  458  10 
Като полет на птица
свободна е мисълта ми.
Тя се рее из небесата
и далеч отвъде стига.
Като звезден небосвод ...
  256 
Заключена в невидимата клетка на страха
не зная още как съм цяла - душата ми
крещи за свобода и за истината свята.
Лъжовен свят - стар, отмиращ и далечен...
дори и мислите крещят...Престанете - ...
  418  10 
Зън,зън,зън чувам далечен камбанен звън.
Тиха нощ,звезди искрят..тишина...
и пак зън,зън,зън ,Боже игра на светлини!
Мираж,копнеж за пробуждане,вековно!?
Няма полъх е,и ни пробужда за дело ново. ...
  290 
Що се пулиш тъй, човече?
Стига чете, стига вече.
Дай уискито и тука
да си пийнем за сполука.
К'во ги мериш тия рими? ...
  984  12 
Надпревара
Денят е нещо повече от ден,
повече от цифра в календара.
Денят започва сутрин с мен
и всеки следващ с надпревара. ...
  249 
Не зная името ти, нито кой си,
но си представям как по пътя крачиш
и си задавам хиляди въпроси,
додето чакам да прескочиш здрача.
Отдавна те очаквам, за да върна ...
  331 
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени. ...
  715 
Отиваш си. Отказах се да мисля.
Че като кост засяда всяко чувство.
Признание, което не дописах,
едва ли е причина за изкуство.
Светулките не знам дали простиха ...
  267 
Вярвай - ще свърши твоята тъга,
слънцето лятно в небе ще грее,
ще спре дъждът, ще има дъга,
вярвай и в живота си ще успееш!
От неуспех не се отчайвай - ...
  831 
Подарих ти огненото лято,
подарих ти летните цветя,
подарих ти слънцето от злато,
подарих ти нежно любовта.
И усмивката, която чакаш, ...
  296 
В небето, в светъл юнски ден,
грак гарванов остави дълга диря.
Градът отдолу вече е смутен,
въпроси неотложни го раздират,
а отговорът тук е, в този камък отвален.
  296 
И този ден Росица се събуди
с усещане, че нещо ще се случи.
Подтисна го, макар да се учуди
дали гласът е верен. Тя заключи,
на рамото си метна плажна чанта, ...
  474  12 
Горят ни на клади, убиват ни млади,
защото умеем със сърцата си да пеем.
В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата
в опит да прогонят душата.
Сковани от страх за техния крах. ...
  632 
Аз снощи вечер вино пих.
То не е изненада!
А, че яко се опих -
за мене е награда.
Нали съм стар и уморен, ...
  446 
Медитация
Размишлението е съзнание, то е на ума светлина.
Светлината тази пътя, пътища-пътеките показва - близки и далечни.
Предметите на живота, с които да се взаимодейства и работи може.
Слънцето, ума - на ръцете и краката работа дават. ...
  333 
Защо ми е това легло
с размерите на мойта стая
и толкова голям балкон –
хоро да сбира? Аз не зная.
Летял съм много нависоко. ...
  667 
В розите фея спинка,
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...
  776 
Пътят е един,
пътят е за двама,
пътят е за всички,
пътят време – няма.
Пътят е една посока, ...
  943 
Бих плакал
тази нощ –
и всичко да отмине.
Бих гледал тихата вода –
оглежда ме и тя: ...
  687  12 
Очи... видение, истина... надежда.
Съмнение, копнеж, разлъка.
Тирания, подложена без чувства,
самота, тъга, сълзи.
Кой Дявола помоли... ...
  315 
Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова.
Бяла надежда за утрото- ...
  419  16 
Дните
Препускащата конница на дните
тътнежно отшумя далеч в степта.
Оставам сам със залеза в тревите,
стопанин на тополи и блата. ...
  162 
Ще се спусне скоро нощта,
ще изчезна в тъмнината аз,
с болката изпълнен е света,
страшна е човешката участ.
О, мила, чуй гласа ми тих, ...
  372 
Предложения
: ??:??