42 086 резултата
Тъжен съм, свирачо! Погалѝ
струните. Разплаквай ги полека,
стар приятел тръгва си. Дали
като него верен е човека?
С мен тъга и радост поделил ...
  302 
Вярвам в живота.
В чудесата. И с усмивка.
Аз дишам дълбоко,
живея,
творя ...
  880  19 
СЪН
За вечни времена заспах.
Живял ли бях или умирах,
отидох си,
след мене само стон и прах ...
  858 
Когато обществото е бедно и кално
и от много неща в него ти е жално,
когато мафиотите са го деградирали
и ценностите са тотално дерайлирали,
когато много жени продават своята плът ...
  609 
В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...
  1304  30 
* * *
Гергана бе започнала да свиква
със новото си място, труд и хора.
От снимка малка, станала реликва,
я гледаше Полина. Тъжен, взорът ...
  671  13 
Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...
  300 
Оставям цигарата да тлее,
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай? ...
  359 
Отлитат пойните птички на юг,
опитват се да оцелеят на лошото време напук,
напускат ни с последна песен,
предвещаваща идващата есен.
Оставят ни без вълшебния си глас, ...
  722 
/авангардно стихотворение/
не знам кой ден е днес
и всъщност не ми пука
защореният лес
празнува златна скука ...
  391  11 
„Ще изпукаме от студ –
дума дядо и се мръщи.
Старо, дай един кютук –
топло искам да е вкъщи!“
До огнището седи ...
  809 
И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...
  349  13 
На пустата уличка, където аз играх
спомените плават,
там където мечтите си разпилях.
Там където времето безспирно летеше,
и детски смях се вееше. ...
  367 
Така и стана – сватба не голяма,
във тесен кръг на хора много близки.
И най-щастлив от всички дядо Стамен
оказа се, след сълзи в кърпа стискал.
Той бе баща на Роси и за внучка ...
  989  14 
Обичам да отключвам синевата
с очите си и дълго да мълча,
потънала сама във необята
и влюбена в безкрайните неща.
Това ми е любимо състояние ...
  642 
Този август ще помня с лъчите на слънцето жарко
и звездните нощи с пияни от обич щурци.
За да бъда щастлива, е нужно толкова малко -
усмивка, тихо местенце или чифт обеци.
С кръв гореща е август, прави нещата различни, ...
  393 
През прозореца грее нощта
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод. ...
  1040  13  15 
Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...
  286  12 
Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.
Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне? ...
  265 
Август е. Тревата окосена
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...
  324 
Понякога съдбата ни разделя
от близкия човек с категоричност.
А в случай друг приготвя ни постеля
и кани в нея непозната личност.
От ходовете ѝ сме изумени, ...
  992  16 
На август съм топлите, нежни лъчи,
които по женски тела разпилявам.
Морето съм топло, където и ти
се къпеш, а аз по теб обикалям,
защото съм ласка, която копнее ...
  431  10 
Къде отиде душо моя?
Не изтърпя май побоя,
който хвърлиха над теб,
който те превърна в труп студен,
прекалено нелеп. ...
  311 
След хубавата сутрин, на колата
Момчил отново се качи с Росица.
Полина да играе в махалата
остана с братовчедка си Деница.
Решиха да отидат в Павликени ...
  1049 
Не съм Богиня като Хера или Афродита,
съвсем обикновена, земна съм жена,
не блестя с ореола на Омировата Елена,
нито повод за съвременна Троянска война.
Не влизам в роли на красива Жулиета, ...
  372 
Мария съм – онази съм – най-първата,
сина си с много обич го люлях.
Разпятието, тръните и кървите,
платиха изначалния ви грях.
Мария съм – онази съм – избраната, ...
  462  20 
Когато изчезне любовта завинаги ,
след това ще има пълен мрак .
Да пеят ще престанат птичките
и всеки ще ти бъде враг .
И без усмивки ще са хората ...
  295 
Не ми остави никакво лице,
в което като цвете да те сложа.
Днес нямаш пръсти, вени и сърце.
Не се побираш в думи или кожи.
По- липсваща си от последен дъх. ...
  445 
Как ми писна, не зная знаеш ли,
ще се ритна отзад самичка.
Шепа сол ще си взема, краешник,
премълчаните думи... Всичко.
И кобилката стара, куцата, ...
  350  11 
Набери ми смокини, моля те!
Виж ги, капят, съвсем презряха.
Щом съпруг си ми – влез си в ролята,
в този дом – без врата и стряха.
За душата ми вече тесен е, ...
  321 
***
Ще тръгна по света с едни обувки,
с едно вързопче само,
ще откривам нови светове,
а може би и някъде приятелско рамо.
Ще гледам и ще търся красоти, ...
  233 
Има ли живот преди смъртта,
или това е просто една красива лъжа?
Кажи ми, дядо,
съществува ли щастие, любов, наслада,
или само тъга, завист и омраза? ...
  237 
Не ме търси във сънищата мокри
на някоя русалка, фея, вещица!
Аз отражение съм в мъничките локви,
очите на невинността във грешница.
Не питай ме къде съм дърт гадател, ...
  255 
- Пристигнахме, да сваляме багажа,
завърши морската почивка кратка!
Делфина пак ще заведем на плажа
през есента, ти обеща ми, татко!
Росица се огледа и прекрачи ...
  507  19 
Питам се...
дали някога ще поискам да целувам отново,
да целувам наистина,
не само веднъж,
а дълго, продължително, до живот, ...
  329 
Тогава бях чепка от грозде,
което цъфтеше през май.
Високо бе младото лозе,
зеленото беше безкрай.
Тогава бях лист от малина, ...
  360 
Сестрата влезе, нова банка включи,
на шкафчето лекарствата остави.
- С късмет сте вие! Много страшни случаи
съм виждала. По-бързо се оправяйте!
Днес главна визитация минава, ...
  993  15 
Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук, ...
  671  10 
Вървя по трънния път,
боса, с изгорели от слънцето нозе,
болка не усещам
и дивото ме зове.
Аз напред поглеждам, ...
  782 
С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми, ...
  420 
Предложения
: ??:??