20 576 резултата
Не съм магьосник,
нито божество.
Не съм и двойник
на висше същество,
но вярвам в силата, ...
  238  16 
Времето на никой не прощава,
краде си мигове от нашия живот,
когато ни е тъжно - изостава,
щастливи ли сме бяга във галоп.
И винаги за нещичко не стига, ...
  223 
Различна съм,
но от добрите,
която
прави чудеса.
С пламъчета ...
  280  20 
Изчезва чистата любов
в последното хилядолетие.
За разпри всеки е готов,
добрите думи са с... билети!
По-рядко думи топли днес ...
  497  10  50 
Откраднах за тях щастието си.
Отблъснах за тях любовта си.
Отвлякох за тях съдбата си.
Откъснах за тях душата си.
Отсякох за тях крилата си. ...
  124 
Лошите хора
Те са хитри, те са нагли , те не са добри,
гледат да са те добре, да ударят келепира.
Да спънат някой, да го ударят с камъни,
после му се смеят и му гледат те сайта. ...
  120 
Пясъчен часовник,
невидими стрелки.
Пясъка тече,
времето лети.
Вчера бях момче. ...
  148 
Защо мълчиш и колко ли ще струва
навътре из душите да поровим?
Сърцето ми не иска да кротува
и делниците сиви все го тровят.
Че ти мълчиш, но моите въпроси ...
  181 
В безгрижните дни на своето детство,
с авери играем безбройни игри.
Смях и шеги, забавление, вместо,
безкрайни проблеми, грешки, лъжи.
В онези моменти, дали си оставал, ...
  106 
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
  116 
Бездна спотаена със свян в обикновена мерителна чаша. Топло течение, галещо ласкаво, озаптило хищните актинии..
Плува се спокойно, с отчасти наивно доверие във вълните. Дете с любимия си шнорхел коляно в корал може да одраска..
Тризъбецът на Посейдон в дълбоки пясъци патина прегръща. Няма власт тук, ...
  100 
Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
  205 
Земята-тепсия с гръд зелена нагоре,
молитва благодарно във мен зазвуча.
Замълчаха гласове, във душата ми спорещи -
съзерцателно, тихо сърцето примря.
Излетяха със устрем ято патици диви, ...
  152 
Дори, когато казват, че са хубави
очите ми, с едното примижавам.
Това е опит да не се изгубя
в ласкателствата. Да ги надживявам.
А сигурно е правилно да бъда ...
  192 
Студ, огнище, топлина,
и дете до него.
В тая зимна тишина
изчезва всяко его.
Бяла звездна светлина, ...
  152 
И ви гледам захласнато. Сякаш мравуняк – разбунен,
и колони от мравки се щурат, към края вървят.
Долу, в ниското слънцето ясно не ще ви целуне.
Своя делник загризали стръвно – комата баят.
И ви слушам напрегнато. Ближния уж ви е свиден, ...
  96 
Глътка отпивам от стара бутилка
връщам се бавно към спомен проклет
мрачно небе върху черна настилка,
зимен пейзаж и покривка от лед.
Пак се намирам в очите на друг ...
  134 
Не плача
Силен съм балканджия, никога не плача,
сълзите са виновни, спускат се по моето лице.
Издават ме пред хората, а не бих искал това,
спускат се от очите ми но извират от душа! ...
  168 
Филип Тотю
Кога буря захване в Балкана,в нашата страна
от горе, от севера на нашата мила татковина.
Спомня си народа български за героя отнякога
революционера Филип Тотю, за героя, за хайдутина. ...
  155 
ОСМИЯТ МИ ГРЯХ
Аз нося още белези от дъжд –
внезапно връхлетял ме в юлска утрин.
Полята с развълнуваната ръж
издишаха дихания барутни. ...
  203 
Коравите жени от моя род
в кръвта ми непокорството събуждат.
На този свят съм ничия и чужда,
но обич нося, вяра до живот.
Измерва ме съдбата с поглед строг ...
  165 
Секундите са нищо без стрелки,
които времето да разчертаят
на минало и днешно, може би.
Но кормораните това, уви, не знаят…
Секундите са повик за любов, ...
  275  19 
Той живее винаги в мен и аз го пазя,
дъхът на България, ще го запазя.
Нося го в себе си, в моето сърце,
предавам го на голям човек и дете.
Той идва отдалече, от историята наша, ...
  130 
В болницата тихо е - помни!
При лекарят така добър, отиди!
С бялата покривка през нощта -
вечно ще живееш си напомни!
Но не тук на земята - а в сърцата. ...
  196 
Смърт - нощно поетесо, кажи ми, от какво се разплака, ти?
Болка ли дойде непредвидена, или куршум те сполетя - ми кажи?
Може би в нощите тъмни, когато бях просто дете.
Сред вълците и черните врани, паднах на колене.
И нощем дращих думи обидни, докато ревах като малко зверче... ...
  208 
Дори по празници съм делнична.
И само в делници греша.
Че всеки делник пълен е с дела,
в чиято тъкан е втъкан греха
По-делнична отколкото през делници ...
  108 
Минутите се сливат в часове,
а дните ми препускат зажаднели.
По мислите съмнение кове
и в мелница безсъница ги мели.
Боли ме в ляво. Тихо. Като в транс ...
  240  13 
Когато отново се завръщам при рода,
в малкото селце сгушено в планина.
Усещам духа на дядо и баба, къщата,
малка градина пред нея, старата асма!
Земята отново ме вика, земята на рода, ...
  206 
The fall of God's all mighty prison.
The endless fear of guilt without reason.
Centuries of pain, countless souls in the net,
horrors of a scale , I wish to forget.
Yet, ashes to ashes, no eye for an eye. ...
  164 
Гайдата
Когато вятър извие над Родопа планина,
се чува звукът на гайдата от гайдарина.
Той свири мелодия с усмивка на уста,
облечен в народна носия както е обичая! ...
  123 
(безглаголни)
Нещастие
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив. Капак в небето. ...
  188 
Когато съдбата ми морна отпие
горчивата глътка от излак житейски
и възнак се видя сред тучната райска градина,
елате до смъртното ложе и вие,
лелея за моите сторени грешки ...
  290 
Има хора сиви и безлични,
влюбени в безнравствени неща.
Носят дръзки чувства, архаични,
нагло тъпчат бедната душа.
Толкова са жалки и превзети - ...
  117 
I do not need a row of death flowers
to show me the way of meteor showers.
Our love made a mess that turned into madness,
Forgive us, child. You were born into sadness.
Yet of the ashes you grew in the cold, ...
  202 
We are all affected
like it or not.
So stay connected
you poor lost what.
For I have fallen ...
  164 
Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
  296 
Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...
  185 
Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...
  192 
„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли
камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7
Безгрешният (в себе си тъй се нарича)
ме хвърли към този, що сторил е грях.
Да съдя кой крив и кой прав – неприлично ...
  230 
Камък бях, вграден в стената
древна на незнаен храм.
Кралят Марко ме запрати –
над гори, морета – сам.
Там, където ме държеше – ...
  126 
Предложения
: ??:??