248 580 резултата
(Авторски текст)
Бе отдавна, случи се в града на любовта
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно – непознати съдби. ...
  805 
Не ме трогват случващите се лоши неща.
Впечатляват ме жестове на човечност.
Вярвам на хора със себеотрицание и душа
родени от голяма доза сърдечност.
Трогва ме истински дълбоката мъдрост... ...
  457 
Приятелството тихо ще разкаже
най-вътрешния смях неуловим.
Прегърне ли те, няма да те смаже
ни гняв и нито страх. Ще победи
тъгата в най-дълбоките подмоли, ...
  603  12 
Аз "виждам ви" - дори без лик.
Търся светлото в душата.
Отнасям по един ритник.
Изтупам се и пак обратно.
Понякога си казвам - Не! ...
  379  15 
Сивото небе ме предизвиква
цветната си радост да разпръсна.
Пролет да е мрачна? Не, не свиквам.
Зима ли е, есен? Но ми втръсна.
Вярно е, листата са зелени. ...
  430 
И грее Май - зелен и ведър,
дошъл с надежди и мечти.
И пак утихнала аз вечер
потъвам в топли две очи.
Било ли някога красиво ...
  452 
Едно листо танцуваше ламбада
под ритъма на барабанен дъжд.
Танцуваше, танцуваше, с наслада,
защото бе сърце... на влюбен мъж...
14.07.2015.
  299  13 
Пролет – Лято – Есен – Зима
Пролет. Началото. Първа свежест. Ново запознанство.
- Здравей! Познаваме ли се? Не?!
Нека се запознаем. Името ми е Ангел.
- Вяра, приятно ми е. Ама Вие наистина сте... ...
  601 
По принцип съм тук,
а нощта се изнизва на пръсти.
Нестихващ капчук
отброява секунди чевръсти.
По принцип не спя, ...
  364 
...
Ранихме се…!
О, две строшихме стъклениците.
Създададохме си привидения,
от земни спомени...
Безжалостно ни стана и безветрено… ...
  459 
Замлъквам в погледа ти,
замлъквам в усмивката ти.
Сякаш сънувам като дете,
и заспала в теб съм будна.
Най-неочаквано се случи, ...
  271 
Предмети
Ха дано да дам идея правилна за понятие „Предмет“.
Планината предмет е - прославяш Рила планина,
Тя се радва и се сили!
Прославяш човек, животно, река – също. ...
  364 
Пролетни нощи - тихи и нежни.
Дървото до късно с листенца шуми.
Вятър гали ги с ласки горещи,
а после развихря се в танц до зори.
Утихнал среща утрото синьо. ...
  273 
Посолства контролират служби, родино бледа,
кой у нас за морал и за съвест се сеща днес?
Има виновни, но нищо, всеки кефа си гледа,
керванът си върви, лае си уличният пес!
  370 
ВОЙНА -
печал/б/на поличба
  351 
Светло ли ти е небето?
Има ли много цветя?
Откакто замина все вали.
Казват май, затова.
Аз си мисля, ...
  365 
Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
  339 
ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА
Стигнах до пределната си точка
По-нататък следва тишината.
Вярвах и обичах реципрочно –
но останахме си непознати. ...
  335  13 
Besides climbing stairs with pain,
I mix up Iran with Ukraine.
Dementia is bad.
Elections are sad
not knowing who'll lose and who'll gain.
  556 
Знаеш нечие име,
но вече не го произнасяш.
Не го крещиш, не го шептиш,
не го приемаш за някой друг,
от някой друг. ...
  392 
Под едно небе
живеят всички хора
под едно небе живеят
злото и добрината
под едно небе ...
  217 
На близката ограда, отегчено,
за никого не даващ и петак,
лежи голям и рижав котарак,
обзет от обичайната си леност.
Наоколо – двуноги устремени, ...
  945 
Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е, ...
  1016  14  21 
Певците от безлюдните върхари
не са загубили се в нищото туристи,
които са пияни и с китари
измъчват тишината с съвест чиста.
Певците от безлюдните чукари ...
  253 
Сънят не докосна очите ми,
нощта ме изпълни с тъга.
И ти не погали косите ми,
избяга от нас любовта.
В различни посоки поехме, ...
  233 
Казваш ми, че ме обичаш?
Добре де, добре, вярвам ти...
Но аз съм голямо момиче
и сама си кърпя раните.
Трябва сега да ги промия, ...
  260 
на моите родители
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи! ...
  1149  10  19 
Исках да съм,като бог Шива Многоръкият!Да имам достатъчно ръце за да те прегръщам, навсякъде-отведнъж!
Но имам само две ръце!
И с тях пак мога да те гушкам навсякъде,но така е по красиво,защото всяко докосване е сладка изненада!
Исках да съм покрит с устни,за да мога да те целувам навсякъде...пак от ...
  257 
Дните
Слънцето помощник е пръв на човека - очите чрез.
Гледаш, виждаш, осъзнаваш, действаш.
И "кофата" на деня постепенно пълниш.
Индианският Дух велик - Акбададея - чрез очите ни напътства и помага. ...
  234 
My heart's a ruptured dream – its pulse – a scarce event.
My skin grows feathers out of pain, I'm ready to ascend.
This void cannot be filled, these hungers can't be fed.
Immortal hopes preserve the breath that's hanging by a thread.
My clock plays quiet tunes – too shy to say 'Goodbye'. ...
  604 
Между тревата и реката си се спрял.
Побързай, че ще остарееш.
В мен щурците дават ти сигнал.
Риби безмълвни пътуват във нея.
Аз съм тревата, реката е тя. ...
  505 
В този град тишината си има реален адрес,
находящ се на сгърбен отрязък от местната карта.
Недостъпен портал между вчера и шумното днес
е вратата на старото гробище с млади чинари.
До оградата, куц надзирател е прашният кръст – ...
  1194  13  13 
Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
  317 
Как трудно е от тебе да се скрия,
дори да бягам дълго през нощта.
В гора пътека тайна да открия...
Но утрото ме връща у дома.
Политам към небе с простори сини ...
  520 
Пролетта закъсня.
А без нея объркано зъзне денят.
Разпиляха се птиците.
Този свят отесня.
Нещо пàри и боцка му (Пустият свят!) ...
  497 
Българите най-светлият си ден празнуват,
спомнят си какво предците им са дали на света!
С родното писмо се хвалят, пред чужди, свои се надуват:
"Честито, братя! Българи и горди сме сега!"
А всеки ден из мрежата си властва ...
  764 
Слънце вече не грее,
през нощта няма луна,
мъка е сам да се живее
сред болка и тъмнина!
И вместо тиха радост, ...
  280 
Без празници, без делници и без любима,
небръснат и невчесан по стандарта,
на босо през просòто, на босо по килима –
поетът е отдавна "бита карта".
Той може като свещ от овча лой да гасне, ...
  393 
Целувката ти ме взривява
и ме изпълва с мъжка мощ.
За много други обещава
в поредната безсънна нощ...
И сладоста й ме опива ...
  517 
Тя прилича на ангел -
с тези сини очи.
Кой ли Бог я изпрати...
Кой ли Бог се смили?
Тя е нежна и мила - ...
  500  20 
Предложения
: ??:??