20 516 резултата
Всичките ми вярвания,
събрани заедно, се разпръснаха
като стъклени топчета
по гладката действителност...
И погледът ми минава ...
  876 
За едното нищо
Колко много искам да обичам всичките хора!
Без изключение на нито един.
Да мога да ги гушна, и прегърна, и да ги утеша
- ей тъй, по човешки... ...
  857 
Преди съвсем да се разкапят
омекналите сухожилия,
а злата болест да отхапе
без зъби сетните му сили...
Преди да сети задух страшен ...
  608 
Ръми в душата ми като напролет,
когато раснат новите треви...
Усещам как пониква нова воля
в недрата ù,
но... ...
  570 
Засвириха цигулки под звездите
и някак си притихнали ни завладяха.
Заслушаха се във нощта душите.
Сърцата със въздишка онемяха.
И по-добри и чисти станахме ...
  606 
За да си щастлив, не ти е нужно нищо,
нито слава и пари.
Щастието - то е в утрото лъчисто,
което никога не спира да блести.
За да видиш мечтите си във синьо ...
  440 
Изплете си здраво въже от мълчание.
Преметна го сръчно през шията.
На него увиснал, загуби съзнание.
Сърцето му вече не биеше.
Въжето бе жилаво, стягаше адски! ...
  874  13 
Преображение- 2
Море, пред твоето величие
защо Душата ми мълчи?..
И плискат ме със безразличие
днес яростните ти вълни... ...
  398 
Когато стъпалата ти докоснат
росните капки по тревата
преди да се изпарят.
И тревите нежно
долепват стъбла по кожата ти. ...
  747 
Малката история на нашия Живот...
Не се разбрахме с Вечността
и тленноста си осъзнаваме
когато ни облъхне тя
със дъх на ледено познание... ...
  519 
Нищо нямам,
очите откраднаха,
както зездите падаха
и ги броях.
Оскотях, ...
  557 
Виждам всичко пред очите си!
Всичко е във кръв!
Всички вие сте едно нищо,
всички сте повърхносни и отвратителни!
Смееш ли да ме погледнеш в очите?! ...
  860 
Тишина... После пак тишина...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро... ...
  630 
Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...
  794 
Това е кръвната конституция на човека:
От гроздето вино ще направиш.
От камъка - огън.
От целувките - човек!
Това е жизнената конституция на човека: ...
  580 
Активност е
твоето бягство
от себе си.
Този наркотик те кара
да се забравиш. ...
  605 
За този свят
не ме е жал...
За него няма
да заплача.
Аз своя път ...
  977  18 
Прераждането дело е на Бог
и никой друг не може да го стори!
Но трябва вяра в Съдника ни строг –
в Създателя на вечните простори!
Духовния зародиш праща Той ...
  576 
Мечтата идва бяла отначало -
и щастието се обагря в бледорозово.
От много думи въздухът е черен
- зелена е водата от бездействие -
тъгата става виолетова и тънка ...
  751 
Животът ти - виенско колело.
Увличаш хора, чувства и любови,
достигнал своя страстен небосвод,
не бързай да поемаш пак надолу...
Постой, задръж се, горе на върха, ...
  1258  31 
Задъхвам се от бързане.
И все не ми достига време!
Какво по спешност да направя,
питам се сега?
Да скътам плодовете ли? ...
  490 
В нощта безумно черна, скучна,
кого до себе си да пусна?!
Дали теб, самота горчива,
коварна спътнице в живота,
или теб, страст тъй дива, ...
  897 
Внезапно да оглушеят стъпките ми;
Сянката ми да завие към друга улица;
За миг да забравя всичко,
къде живея,
да забравя кой съм. ...
  596 
**
Супер полицай ли е
твоята съвест,
или престъпник,
който надлъгва себе си. ...
  641 
О, свири в ушите ми
вятър
и стене,
от мъка, че сам е
в дълбокия дол... ...
  418 
Душа си вплел
в словото ни сладкогласно,
потънал в мисли,
пишеш за реалността.
Оплакваш житейската ни орисия ...
  718 
древен или млад
по-скоро древен и празен
мислещ немислимото
sound of emptiness
скучен и уморен лети с вятъра ...
  491 
Метален плъх
Стареем видимо,
загиваме в кръга на времето
- обримчил в диск без изход –
оставащо и минало. ...
  537 
И болката се ражда.
Както всичко.
Тя диша и се храни.
От душата.
Там свила е гнездо ...
  1591 
Болката - удави я в много литри алкохол.
И я гледай невярващо, премрежено
как ти вкарва поредния автогол,
уж случайно, но всъщност лежерно.
Не си прави фатални илюзии и сметки. ...
  709 
Не поглеждам назад.
Няма смисъл от спомени.
Вярвах до вчера, че с тях се живее...
Като зъл дървояд
под кората ми рови ...
  950 
Не, не ме корете за моята любов,
с нея преплувам морета без брод,
под звездите танцувам изящен валс,
пия ефирен въздух със страст.
Приспива ме с приказки за лека нощ, ...
  686 
Отвори очи
Ако още си нещастен
и на грижите подвластен,
спри за миг, вдигни глава,
виж наоколо животът ...
  804 
Изгряха две луни във моята вселена -
една за приливи и една за отливи.
И две слънца прегърнаха луните ми -
ту мълчаливи, ту словоохотливи.
Разплискаха се океаните от спомени, ...
  579 
Начало... И отваря се завесата,
а блясъкът очите заслепява!
Притихваме. Сюжетът на пиесата
чрез действието първо оживява!
Играят в светлината на прожектора ...
  525 
Някъде в прииждащата старост
моите желания ще стихнат.
В кожа на изпушена цигара
тръпката за близост ще изписка.
Тихо и коварно, по терлички ...
  1586  15 
Моят нежен бунт е скитнически да творя.
Знам, че във света аз просто съществувам.
Но, кажете ми, разпъната, дали сега
има смисъл аз на кръстовете да робувам.
А материята винаги е пристрастена към живота. ...
  792 
Черно-бяла книга
Гаснат ли звездите,
Космосът отстъпва,
измама за очите,
но денят се сипва. ...
  615 
Раждането се протегна и достигна смъртта.
Тихо ù прошепна - успокой се.
Ти си моята същност - безкрайна мъгла.
Аз твоята рожба - прозрачна сълза.
Тогава гневът, причинен от смъртта, ...
  731 
В тази своенравна вселена
звездите се броят на пръсти.
Апатия или съмнение
ме пази от безумни страсти.
В тази мрачна, празна улица ...
  551 
Предложения
: ??:??