20 516 резултата
Късно е, а ми се пише...
Явно днес не ми е ден!
Щом сред нощ в мене диша
неизказан стар рефрен.
И държи ме още буден ...
  683  13 
Всяко нещо има начало и край,
винаги надежда остава до край.
Тъмен и глух е светът,
а път към спасение няма отвъд.
Болката силна е и веч не спира, ...
  378 
Търсих пътища навред,
бягах от хал предишен,
давих моето сърце,
страх и мъка скрих аз в стих.
С вихрогонче тичах по поле ...
  726 
Моят син мери времето с тънки крачета
по пътечка, наречена ден.
Бяга утрото, моето пладне е вече,
става сянката равна с мен.
Натежават лозниците вече ...
  616 
Не унивай, когато пред тебе чернее земята,
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът, ...
  987 
Лека нощ
Безлунна нощ ме утешава
с приспивна песен на щурци,
но да заспя не се решавам,
че няма кой в нощта да бди. ...
  732 
Преображение
(9 август...)
Преметна шарени поли и свърна лятото
след ромския катун и хребета на юг.
Земята затъгува – лехуса морна, ...
  469 
Дилемата...
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси във въздуха безгласно
във летните последни дни... ...
  475 
Животът е една мелачка -
такава, като за месо...
Щом винтът почне да те мачка,
излизаш през решетката тесто.
Омекнал, лигав и олекотен, ...
  891 
Преживял бе той една торба несгоди,
ала близките му в - двойни дози.
Преживял ги бе... преживял...
Ала дали ги бе докрай разбрал?
И впиваше се във живота, ...
  1003 
Дали да приключа със стиховете аз?
Напоследък намаля поетичната ми страст.
Каква е ползата - някой ме запита -
музата ти вече трудничко полита?
Натежаха ù крилата, от умора, от слана ли ...
  641 
Събудаш се и някак си усещаш,
че днес си нов, че нещо в тебе трепва,
и вътрешното Аз наум крещи:
Стани! Започват новите ти дни!
Донякъде изпитваш малко страх ...
  517 
Колко те са досетливи,
пъргави и работливи.
Щом кат' зърното подушат,
бързат в мравуняка да го сгушат.
Царят мравка заповед издава, ...
  562 
В СУМРАКА
В сумрака на този ден
душата ми се лута в мен.
Душата ми се лута в мен
в сумрака на този ден. ...
  575 
Искаш да съм твоя сбъдната мечта,
внимавай, стъпваш по най-острата скала.
Искаш мен да галиш в цъфналата ръж,
внимавай, влюбена съм в Робърт Бърнс.
Искаш да съм топло слънце през нощта, ...
  740 
За хората и гълъбите
Разсъмва се!
Настава топло лятно утро!
На изток
облаците розовеят... ...
  675 
`Вятърът...
Какво е Вятърът?.. Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?.. ...
  423 
Преображение*
Ще си отиде Любовта, а с нея
и това загледано в Небитието лято
и ще отнесат налудната идея,
че можем Времето да завъртим обратно... ...
  524 
Като принцеса те будя с целувка,
плъзва сълза като сладка милувка.
Ти море си с разлюлени къдрици,
сини очи - две възкръснали птици.
И все протягам ръце да те срещна ...
  821 
Две истини
I
Един живот - досадно кратък.
Един живот - цинично сладък.
Зад ъгъла, ухилен, дебне краят. ...
  641 
на моите приятели
От живота не искай ти красиво перо
на калената твоя в ежедневия шапка,
не очаквай на коня удобно седло,
нито Бог да те впише в служебната папка... ...
  1191  19 
За хората и гълъбите
Навън се съмва.
На изток облаците розовеят...
А на дървото, под прозореца ми,
гълъбите нежни песни пеят... ...
  720 
Седни до мене и кажи ми,
аз търся вече отговора сто години.
Ако можеш, помогни ми,
но съветите си, моля те, спести ми...
Как да разбера с кое живота си да продължа, ...
  788 
Ах, тези мисли!
Спомени обгръщат като с роба
- нашите сърца, тела, души,
тайничко притеглят небосвода,
мисълта по-малко да се утеши! ...
  517 
Посвещавам на Ванина с обич!
Чувам хор на щурчета, запели
от градинката малка пред входа:
неуморни, решителни, смели –
дръзки късчета „чиста” природа! ...
  918 
Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.
Видях я да докосва с тях дете ...
  870 
Играя себе си всред багрите на утрешния ден,
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...
  616 
Седя на чин и слушам тъпотии,
а старшината все реди като робот,
натъпкахме се от зарана с гнусотии –
тъй гнусен е и нашият живот.
Вместо жена, аз стискам автомата ...
  518 
До днес не бях я забелязал даже,
на улицата гледал съм през нея
и явно се е сливала с паважа -
била е като дреха на алеята...
Стояла е все там, замислена ...
  748 
Когато Бог я взе, не ме попита
ще мога ли без нея да живея,
превърна я във ангел – да долита
подобно на вълшебна фея.
Когато Бог я взе - ми взе душата, ...
  784 
Изневиделица се появи, опи живота ми,
като резервен парашут отвори ми
най-пъстроликите усмихнати простори,
приземих се там - щастлива пред свода им.
Пробудих се и запечатах моя свят на длан, ...
  799 
От другата страна на младостта
старостта е смирена и търпелива,
на дъното на чашата е радостта,
препълнена от тъга и прелива.
От другата страна на любовта нова ...
  526 
За творчество са нужни здрави нерви.
Но не "война на нервите" е то –
когато в мрака плъзнат грижи черни,
безсънието става божество.
Оголен нерв – опъната тетива – ...
  827  11 
Лаура със русите плитки,
с лице, от лунички огряно,
с очи като ясни звездици,
с усмивка на парещо лято.
Край мене с ожулени лакти ...
  867 
На този лист, аз основата би трябвало да изградя,
С бедния си речник и богатата душа.
Би трябвало да мога да те побера из редовете,
В рекламите за красота, а после ще го пусна по медиите.
И парите ти ще събера. ...
  940 
Паднах, болеше ме,
но радвам се на болката!
Че така живях
и оцелях.
Но сега, след ...
  834 
Каквото и да ми припишeте:
предателство, несторен грях,
отгатнал мислите ви миши,
не хвърлям корен дълго в тях.
Като лекета ги отмивам ...
  1123  18 
Понякога се ражда мъдростта
във пазвите на грешните постъпки.
Навива на кълбо наивността
и дълго оправданието търси...
С годините, докато порасте ...
  1103  26 
БОЛКА
Генка Богданова
Спомням си с болка и с тъга голяма
за нещо безценно – сандъка на мама.
За оня, белия, с рози изписан, ...
  626 
Ще си вземем пак букет от пъстро лято,
разнолико - от камбанки разлюляно.
Ще въздишаме с мечти хвъркати
под налети с тежки гроздове чердаци.
Неусетно колелото на годината ...
  772 
Предложения
: ??:??