248 749 резултата
Мъжете на честта летят високо
и реят поглед в звездното небе.
Очите са отворени широко
за спомен от безбрежното сърце.
Летците не тъгуват по земята, ...
  714 
Осъзнаване
Къде сме ние?
Кое е мястото наше - знаем ли?
Сражават се тайно и явно уж-другарите
Тъпият-умният кой-кой е. ...
  314 
Тъй са засвирили три гайди,
та чак акъла ти да зайди.
Така напъват ручилата,
че чак простенва планината.
Саксът мощно им приглася. ...
  268 
УЧИТЕЛЯТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... никога до днес не съм се питал бил ли съм наистина щастлив? –
май, веднъж, когато бях учител – с дневник, тебешир и чер молив,
с бял чепик, сако и вратовръзка! – грейваха ме тридесет слънца,
и – дъската с гъбата излъскал, питах с обич: – Как сте днес, деца? – ...
  640 
Пролетно обагриха небето
слънчевите кичури за дни.
Захароса се денят, сладни
и животът, перчи се петлето.
Облаците скоро отъняха, ...
  336 
Когато срещу мен е огледалото,
аз вглеждам се пак в себе си и мисля:
''Къде сгреши детето в мене - бялото,
и твърде много от живота ли поиска?''
Имаше надежди и мечтаеше ...
  1681 
ЛЪЖА
Не знам какво от утре предстои на всички мои братя и сестрици –
живота – в светли розови бои! – рисуват ни го цял куп политици.
И всички те са толкова добри, и как си вярват в бъдещето леко! –
но всички – до един са маскари! – с печата на Щастливеца Алеко. ...
  525 
Далѝ в живот предишен
със тебе двойка сме били?
Далѝ душата ти е сродна
със моята душа, далѝ?
Когато ме погледнеш, ...
  534 
(По повод 80-годишнината
от спасяването на българските евреи)
Презаслужихме на цял свят
хвалбите – ний, българите,
на евреите си спасителите. ...
  233 
Ще имам много дълго време,
за да те забравям.
Ще се влача по колèне
и спомени в душата ще заравям.
Ще имам много тежки сънища, ...
  335 
Минава тази нощ безсънна
и в сенките единствено оставам.
Срещу прозореца мъждив осъмнал,
на изгрева ръждив от страх приставам.
Защото кой съм аз? Кому съм нужен? ...
  817  16  12 
Не сме ли твърде шумни
за неща които за нас са непонятни!?
Дали не вредим на децата си ,
затуй че сме жалки...
Или просто не знаем как да запазим ...
  492 
Следвам котешките стъпки на времето –
неуловимо загадъчни.
Пробва всячески силата ми да отнеме то
и ме измъчва порядъчно.
Няма поставени предупредителни знаци ...
  363 
В косата вплела ярки цветове
пресича улицата като котка...
паважът - овехтял... и демоде,
прогледнал е за нейната походка.
Звукът разсича ехото с камшик ...
  574  13 
Пътуването се отлага за момента,
ако е писано, то просто ще се случи.
А времето е вехта стара лента,
върху която споменът ще се заключи.
Откривам те сред бледата тълпа, ...
  356 
Рече баба Гинка
зимнина да прави,
спори с Гица, с Тинка
в близката градинка.
В таз леха ще сложи ...
  284 
Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици.
Албена Безовска, „Много сняг, много хляб“
Слънце ще изгрее,
няма да вали.
Щом сърцето пее, ...
  260 
(C`est la Vie)
Оплевих утрото, тревясало от мисли.
До корен съм изскубала троскота,
но вместо цветове, поникват истини -
бодливи тръни, семе от Голгота. ...
  386 
***
не
се о(т)писва
любовта и се
на нея не кандисва
  243 
***
Мамо, надежда
е нещо, което към
радост повежда!...
  212 
***
благословени
родните шевици -
радост за зенѝци
  286 
Дали трагедията времето ще заличи,
звяр освирепял човекът да убие?
А хората блуждаят със затворени очи,
нечуващи врагът как разярено вие.
Обърканите ценности обездушават, ...
  522 
Нашето съвремие е въглен от сажди,
птица обречена с отровна рана,
коварна истина в дните ни горчи,
изгрев без слънце е обич презряна.
Време е вече за щастлива промяна, ...
  568 
Мама е всичко .
Това е първата думичка,
тя е закрилата ни
тя ни обича повече от всичко на света.
Мама е всичко . ...
  925 
Беше неделята топла и тиха,
сръчно изпрала до синьо небето.
Пролетно вятърът шепнеше в стихове
между разрошени в бяло дървета.
Беше начало – ...
  1213  22 
Преди по друмищата шетаха комити
заети със дела народни, важни.
Сега из улиците дебнат травестити
и ни намигват със очи от похот влажни...
Или са празни по селата опустели ...
  793 
ЛАКОМОТО КОТЕ
Джакомо пострада, че е лакомия.
Знай, че тъй се пада, ако три чинии
с мамините гозби бързаш да излапаш.
Неприлично грозно, кокал той захапал, ...
  341 
Когато люлякът цъфти
си спомням първата целувка.
Сърце забързано тупти,
душата къпе се в милувка.
Не е вълшебство, нито сън, ...
  480 
Толкова много луни
с облаци тъмни закрихме.
Толкова горчиви сълзи
в очите самотни стопихме.
Толкова усмивки фалшиви ...
  341 
Със стари курви, нов бардак:
Е… няма как да стане!
Народът иска - пак юнак!
А не менте до пладне.
Той чака своя - нов герой! ...
  371 
СТУДЕНИТЕ МЕЛТЕМИ НА ВЕЧНОСТТА
Потеглям вече към портала,
зад който няма плач и скръб.
Каквото можех – съм изпяла,
не мъкна нищичко на гръб. ...
  302 
МАМА
... навярно всичко друго е измама,
освен в часа на Третите петли
да се завърна някой ден при мама
и да забравя, че светът боли, ...
  229 
Събудих се отново весел,
отново пиян от ветрове,
звездите ме понасят с песен,
към бъдещите светове.
Посрещах птици най-хвъркати, ...
  528 
Аз, жълтурче неоткрито,
из тревата нейде скрито,
днес надничам като слънце,
явно пролет вече вън е.
Вятър гали, птици пеят, ...
  545 
Ще премине животът ми в розово,
ала с твоите черни очи!
Цвят уханен напролет сред розите
ще цъфти със смолисти коси!
И ще бъде тъй пъстра градината - ...
  1022 
Земята носи пролетна носия,
ухае на овошки и цветя.
Обичам пролетта, не го и крия
и къпя се в лъчите, и блестя.
Обичам пролетта, каква стихия ...
  218 
Както скитах из балкана -
що да видя, Боже мили -
на зелената поляна
нацъфтели крокодили.
Сини, жълти и зелени - ...
  428 
Животът не е рози и цветя,
а смесица от мрак и светлина.
Живеем в мислите с една искра,
да сътворим божествена съдба.
Животът иска да ни поздрави, ...
  533 
С дъх на топъл тютюн в споделена цигара,
под омайни липи, спотаени дори и от Бог,
невъздържано млада, а толкова стара,
разцъфтява до днес тази първа, но вечна любов.
Като тясна врата към предходна епоха, ...
  638 
в памет на мама
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
  410  11 
Предложения
: ??:??