248 767 резултата
Човечността изгубва своя облик
и гърчи се притворила очи.
Тиктака в скръб житейският часовник,
и търси съкровените мечти.
Проскърцва изтънялата сърдечност ...
  443 
Котарак Росини стегна всичко вкъщи.
Нещо във комина влязло бе и всъщност
пушеше и черни ставаха стените.
Сузи пренебрегна своята защита
и се покатери на гредата горе. ...
  592 
Говорим пак, и пак, и пак
за "странния" човек роден в България
отдал живота си за мен, за вас
да имаме държава, биография.
И пак го вeличаят леви, десни ...
  1242 
Не руският ботуш от свинска кожа,
не острият ханджар за мъст изваден –
щом липсата на хляб го разтревожи –
народът сменя с бунтове парадите!
По Чинтулов, по Ботев и по Вазов, ...
  405 
Той се мислеше за пръв
между първите поети.
Закален с хайдушка кръв!
Едноокият сред слепи!
Но - в съветската война ...
  978  23 
Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...
  390 
Присядам тихо в мрака,
никого не чакам...
Но виждам как звезда
пада бавно сега...
В танца й вълшебен ...
  576 
Отеква звън в нощта безлунна,
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино, ...
  307 
КЮЧЕК НА 19 ФЕВРУАРИ
Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол. ...
  784  10 
За бастуна тука ще отворя дума,
този тъй полезен трети крак
(стига да не се огъва като гума...)
"Я млъкни бе, ти, простак с простак."
Пресече одата ми стара баба ...
  997 
Говорихме често за братче
в корема на мама.
Сестриче роди се, обаче.
Сюрпризът голям е!
Че не е на баткото волята ...
  474 
/сериен хорър/
Д а м и п о п р а в и
дисплея хром,
да ръсне
д ъ б а ...
  596 
Притихва светът във разкош кадифен
нощта ни омайва с магия от мрак
изтичат последни секунди във плен
на светлия ден, угасващ с кървав знак.
Туптим и треперим и жадни сме с теб ...
  842 
Цветя за теб дойдох да сложа,
а иска ми се да крещя,
да викам и да срежа с ножа,
въжето дето удържа.
Поклон за жертвата огромна, ...
  342 
Как да напиша стих,
който от сърцето излиза...
как да накарам в ритъм да влезе.
И да бъда почувстван, надеждата може.
Вятърът не винаги Пролет усеща... ...
  876 
Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете, ...
  1128 
МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните. ...
  262 
ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ ВЪВ ФЕЙСБУК
... все нявга и това ще ми се случи – светът да ме признае за Поет,
студът насред поетите е кучи! – те нивга не застават "tête à tête"! –
те мразят, те завиждат, те убиват! – когато видят по-добър от тях,
и свива се душата им – щастлива, във бездна от самодоволен грях, ...
  696 
Дон Кихот
не е
Дон Кѝкот,
а на доблестта
войникът! ...
  278 
Лятна силна буря от чувства към теб.
Светкавици мощни в очите, а те като слънчоглед.
Ветрове ураганни душата побъркват навред.
Щом мисълта е вероломно само за теб!
  600 
Ти си вятър в бухналите клони.
Аз съм твойто цъфнало дръвче.
Ако вейнеш леко, ще нарониш,
даже мъничкото ми сърце.
Ако дръзко духнеш, то ще стели ...
  1272  17 
Идвам за теб с бързината на падаща звезда...
затвори очи и до три желание си намисли!
Щом отвориш ги, пред теб, образът ми ще се яви.
Сега не бързай, помисли!
Какво от мен желаеш ти!? ...
  1067 
Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна. ...
  1246 
Не знаят, колко по-известна
ставам,
когато до костите обливат ме с злоба те!
В злобен свят сме ние - покорно стадо...
И в злобата тяхна, ...
  576 
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
В памет на баща ми Петър Станков
... откакто си замина ти при Бога – не знам дали го има този Бог,
чета ти, тате, вечер некролога пред входа на панелния ни блок,
в зениците ти тихо се заглеждам, понеже текста знам го наизуст – ...
  228 
Чувам в къщи звън.
Скачам! Гледам... Трън!
Ти, пък, от къде се взе?
Разтуптя се бедно ми сърце!
А, пък тръна, Боже мой, ...
  1229 
Дали опазихме я свободата,
пречистена с реки народна кръв?
Република ли сме тъй чиста, свята?
Апостоле, ти пожела я пръв.
И помним само тази славна дата. ...
  266 
Препускат куците коне
по пътищата безпосочни,
а горе, в празното небе,
залагат призраци порочни
съдбите им... пръв кой ще спре... ...
  801 
Цигулка плаче в тишината,
прокрадва се и контрабас.
Заслушана усмихва се луната,
щастлива в този нощен час.
Запява някъде пиано, ...
  935 
В семейството на Иван и Гина
най-великият българин се роди!
За да я има свободата загина,
но морално тирана победи!
Пет века бяхме рая безправна, ...
  360 
.. сътворяваш ме и ме разрушаваш...
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности. ...
  473 
/сериен хорър/
Н о н е о т р е в н о с т
свой „баджанак“
в нощите
търсех ...
  435 
Пристига без да пита –
неканена, нахална,
влиза и помита,
младостта брутална.
До вчера – енергичен, ...
  268 
На Афродита дарът нежен
в живота си пропусках не веднъж
Навярно бил съм горделив, небрежен
и не особено активен мъж.
Сега ме мъчат спомените вечер, ...
  443 
Усещаш ли, усещаш ли живеца,
когато пиеш изворна вода?
Как всичко в теб добива смисъл
и в мрак се ражда светлина.
Земята губи свойта сила ...
  908 
Поне насън да мога да летя,
оставили ме Бог да остарея.
В душата искам да цъфтят цветя,
наместо гарвани да грачат в нея.
Дано опазя белите крила ...
  319  13 
You make me smile,
you make me wonder,
you make me feel alive,
you make me enjoy my life,
you make me all the things I need...
  688 
Душата ми сред злото тъжи,
един на друг хвърляме кал,
просто живеем сред лъжи,
за ангела в нас ми е жал!
И да, той е слаб, за съжаление, ...
  1011 
По улиците бавно ден след ден вървим,
слънчев лъч откраднем, за да продължим.
Но щом отново срещнем мъничко любов,
за миг преобразява живота ни суров.
И броим звездите в среднощното небе, ...
  749  16 
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ
... навярно в мен Зеленото човече пристига с прашното си НЛО,
на масата ми сяда всяка вечер – надига ми чашлето със мерло,
замезва хляб – със сиренце и лучец, пък и каквото още Бог е дал,
с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал, ...
  477 
Предложения
: ??:??