20 553 резултата
К О Ш М А Р
Тя бягаше обезумяла
от нещастието,което на път бе,да се случи,
невярваща,че по чудо отърва се
и с удара отчаян просна това бясно куче. ...
  157 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Летейки по горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби кацат по върха.
С молитва те постилат мрака кат черга по земята, ...
  522 
Любов голяма ме заряза.
Ей тъй, набързо, на майтап.
Сякаш влакът ме премаза.
Бях божество, сега съм скраб.
Исках от мъка вино да пия, ...
  237 
Паметта ми вземете. Ще помня докрай!
Сложете нозете в окови. Отново ще тичам!
В сиротност хвърлете ме. Пак ще е май!
Сломете ми вярата. В Бог ще се вричам!
Скършете крилете ми. Пак ще летя! ...
  958  12 
Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса - ...
  758 
Понякога ми идва да крещя, но млъквам, като пукната камбана
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.
И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря, ...
  458 
Вярвам в живота.
В чудесата. И с усмивка.
Аз дишам дълбоко,
живея,
творя ...
  1029  19 
НЕБЕСЕН КВАС
Дордето кротко зрее хлябът,
на топло под дебел месал,
край огъня присяда баба –
да оплете за зиме шал, ...
  686  15 
КОГАТО ТРЪГНАТ ПЪРВИТЕ СЛАНИ
Разказаното бавно се изронва –
изсъхнал хляб, забравен във долапа.
Ще хлътна мълком в хладния октомври –
защото любовта е още сляпа. ...
  281 
Нощта превърна се във клада черна...
тишина.
Пламъците зейнаха във прах и пепел...
бездна.
Гората с пукот в мрак безпомощно изтля... ...
  584 
Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...
  365 
Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата. ...
  313 
В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...
  1462  30 
Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат, ...
  397 
Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета ...
  280 
ПОЧИСТВАНЕ НА РЕЧНОТО КОРИТО
Тук три врабчета за троха се сбиха.
И никой с никого не разговаря.
Смълчана уличка – сама и тиха,
метафора, прикрита зад пазара. ...
  554 
Сънуван сън, бленуван блян,
заспива в нощите до мен.
Постеля празна, сам-самин,
приел съдбата примирен.
Сънуван сън, бленуван блян, ...
  444  12 
Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...
  341  12 
Земята умори се под краката ми
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...
  347 
Сред полята на дружелюбната чужбина,
която щастие от мен не крие,
някъде във облаците светлосини,
чакащи буря от любов да се развие,
Някъде на тиха улица, обитавана преди, ...
  363 
Бели лебеди хвърлят
черни сенки по синята плът
на течащата река
на живота,
а над тях е заспало ...
  369 
Бавно слизам към дъното в себе си
да потърся свойта невинна усмивка.
Да се гмурна дълбоко за онази увереност
и изплувал после да се настигна...
И насреща ми, ето - този юноша бледен ...
  259 
Мария съм, онази кривата,
инатата и заядливата,
низвергнатата, невъзпятата,
съседите наричат ме Разплатата.
Мария съм, онази черната, ...
  394 
Лежи поетът на улицата сам сега,
потънал в кърви, но защитил честта!
Честта на една обикновена красива жена,
нападната, но останала с горда снага.
Лежи и покрай него стиховете му слова, ...
  420 
ПРОЛЕТЕН АНГЕЛ
Всеки луд има собствен светия,
който тайно за него се грижи.
Нейде – знам – че и моят се крие –
необръснат, опърпан, безкнижен. ...
  306 
Веднъж, докато през Балкана
пътувах с моята кола,
замислих се, щом „Жива рана“
по радиото Слави пя.
Бях сляп за гледката прекрасна, ...
  326 
Носителка на име свято
свещица стискам с две ръце,
ще бъда светлината златна,
туптящ заряд в едно сърце.
Съдбата ми- жена човешка ...
  339 
Момиче на Вятъра
Той вятъра е твоят любим момиче сега,
няма я вече в душата ти голямата тъга.
Летиш с мотора си а той нежно те гали,
сълзите ти изтрива и маската ти ще свали. ...
  404 
Когато сме у вас и само си говорим,
когато сме облечени, а душите - голи,
когато животът е тежък, но го олекотява
споделената история на сърцата ни,
Когато ми се караш за цигарите, ...
  836 
Стотици пъти вече те написах.
Отдавна не броя дори и дните,
в които всъщност беше само липса
и повод за пороя от сълзите ми.
Понеже много повече те имаше ...
  292 
Око притвори слънцето на запад,
целунало сърдитите вълни.
Тъй гордо е морето! Но му трябва
една любов преди да се стъмни.
Нощта, прикрита под прага' на изток, ...
  320 
Какво са думите? Раздвижване на вятъра
и звуци съчетали се във нищото.
Забравя ги най-често даже авторът
изплюл ги на живота си в бунището.
Какво да кажем за случайно чулите? ...
  408  13 
Вие се без да го иска… Пътят…
Залезът го догонва всеки ден…
Озарява, осветява го… Скрит е…
Гледам ли, гледам го. В плен…
Скоро Слънцето ще си замине… ...
  402 
Не ме търси във сънищата мокри
на някоя русалка, фея, вещица!
Аз отражение съм в мъничките локви,
очите на невинността във грешница.
Не питай ме къде съм дърт гадател, ...
  306 
От вълци дири в клисавата кал.
Дали свирепа глутница ме гони?
Един си имам светъл идеал
и браня го от хищните нагони.
Наслушах се на колективен вой, ...
  439 
Спомни си за тях, Българийо моя,
за героите свои ти им припомни.
На българите за историята им своя
ти разкажи, за славните ти герои и битки.
Разкажи за историята на твоите герои сега, ...
  925 
Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...
  642 
Не ми се пише, ех, не ми се пише,
каквото имах, всичко разпилях.
По-малко в проза, повече във стихче,
дали разбран от другите аз бях?...
Какво ли още мога да разкажа? ...
  383  21 
През този свят все опипом вървя си
самичка сред тълпите. И не ща
да ми пробутват "точните" компаси
и виждам само хубави неща.
Около мене – сенки очилати, ...
  666 
Прибра ми се надеждата в покоя
на дълго и очаквано мълчание...
Очите ми копнеят да си моя,
но истината ражда нежелание.
Доскоро наводняваше душата ми ...
  323 
Предложения
: ??:??