248 778 резултата
Малката ми Стефания..,
моята не сбъдната мечта..
Ако все някога във времето бях те родила,
щяхме да празнуваме сега.
27-ми декември, ...
  627 
Коледа отново е на прага,
чакаме звездата да изгрее.
Вярвайте - Бог винаги помага
и изпраща ни сина лелеян .
Той да ни нахрани с хляб и риба, ...
  1533  18 
Велика ли съм или ясно – не...
щом шляпам през поезията боса
и хич, да ме прощаваш, хич не ме...
на теб какъв ти е стана́л въпроса.
... Да бях на пет или на още три – ...
  1022  12 
НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО РИМАТА
... през далечните морета и пустинните земи
с нея – Римата ми клета, си живеем тъй сами! –
много често тя ме нерви, аз я гледам – сам и слаб,
караме я на консерви, биричка, тютюн и хляб, ...
  245 
Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля. ...
  1631  21  28 
От Айлин за Айлин
Ти, която се роди във зимна нощ,
ти, която почна да се бориш оттогава.
Ти, която с цялата си детска мощ
победи смъртта и днес си здрава! ...
  570 
Знам, че пак ухаеш с дъх на болка,
днес те гледа друг очи в очи.
Пак не спя до теб и пия двойно,
пак от сто вини и срам мълчиш.
Как се казва той и тази липса, ...
  1049 
Мечтая за слънце, небе и море,
за жега и лято мечтая.
Политам с невидими леки криле,
за мъки, тревоги нехая.
Мечтая да видя далечни земи. ...
  914  12 
Ако яде,
не щял да мре.
Препиващ чорбар -
на себе гробар.
  323 
Ега ти сюрприза!:
И със Сириза
скалàта на гръцкия дълг
не пада, не пада,
все към върха възлиза. ...
  310 
Животът, в минутите при изпитания,
подлага човешките земни създания
на избор: с ума, към логични решения
или пък с душата – с духовни прозрения.
19 часът 28 ноември 2022
  451 
Коледа пристига в сърцата и душите,
Коледа отваря на щедростта вратите.
Добрината прави всички по-богати,
и усмивки праща в къщи и палати.
Коледа открива слаби и самички, ...
  418 
... Стаена дива сила... Сетива...
Под кожата ти ярост се разлива
с първичен трус - помитаща вълна,
която може, знам, и да убива...
И ще погълне онзи първи вик, ...
  1520  13  21 
ПО ПЪТЯ НЯМА ДРУГИ ЗНАЦИ
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella. ...
  740  14 
Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
  1083 
Лежа и мисля по един мъничък въпрос…,
по един кратичък въпрос…
Какво ли е любов?
Защо ли ни е тя?
Лежа и мисля… ...
  993 
МОМЧЕ НА МОРЕТО
Понякога момченцето, което до лудост беше влюбено в морето,
в душата ми завръща се на пръсти – и става тихо в светлия ми дом.
Седи на плажа, огънче си пали – и дълго гледа варненския залив,
все тъй върви по лунната пътека край стария, прегърбен вълнолом. ...
  943 
Ти, Ангеле, защо дойде,
мен грешницата да почиташ.
Тръгни си. С белите криле
да видя просто, че отлиташ.
Ти, Дяволе, защо дойде? ...
  1056 
Дали букет от нежност ще ти дам,
а ти на мен цветя по зимно време
или сами по елховия плам
целувките ни любовта ще вземе!
Не знам, но всеки приказен букет, ...
  800 
Внезапно разбрахме, че смъртни сме всички.
Триумфът над чуждата болка е с висока цена.
Кротко стадо, трайно смирени овчици,
живеем си кармата, със... или без вина.
В духовен упадък надлежно възпрени ...
  180 
Дали бе сляп, или пък заслепен?
И искам ли въобще да зная?!...
Свинята иска кал, а не сатен,
в кал иска да си се въргаля.
А аз, наивница, постилах небеса, ...
  1006 
Дядото и феята
/ Приказка за по-големи /
На село – горе до гората,
живее старец белобрад.
Макар че бяла е брадата, ...
  439 
По Коледа, Луната беше слаба.
Полегнала на облачен креват.
Тя гледаше звездите със наслада
и грееше над малкия ни град.
Видях във Витлеемска нощ вълшебна, ...
  377 
- Ти от камъчета топлината, как създаде за децата?!
И нима от студенина може ти да внасяш ведрина?
- Аз, детенце мило, с ръце съм претворило
моята любов голяма, както ме научи мама.
Тя от нейната си майка дар е наследила - ...
  512 
Щом Коледа изглежда невъзможна,
отупвам на китарата праха.
- Не си сама - забива се подкожно,
прозвънва с тиха нежност любовта.
- Разплакана в ръцете на вълшебник ...
  405 
Днес летя като звън, като пееща вечер,
сред гирлянди и хиляди светли елхи.
Днес година спокойна достойно изтече,
а умът от сълзите надежди твори.
Днес прегръщам жена в споделената стая. ...
  338 
Днес храмът ти вратите си отвори
и светлина вълшебна ме обгърна.
И творчески в небесните простори
най- синьото явление се върна.
Лицето на надеждата да зърна - ...
  1040 
Една дума а колко много значи,
създадена от две благо и твори.
Да дариш на някого една надежда,
да помогнеш на попаднал човек в беда.
Да дариш своята помощ на малко дете, ...
  417 
Ти знаеш, че небе не съществува.
Не съществува даже и материя.
Осъден си от хиляди химери
на истина, която не изплува.
Звездата ти не може да залезе. ...
  978  13 
МОМИЧЕТО НА СПИРКА ПАТРИАРХА
Площад Славейков плуваше в мъгли.
Луната беше тънка като арфа.
А аз те чаках с третите петли
с трамвайчето да спреш на Патриарха. ...
  888 
Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...
  804 
Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
  945 
Звездите ли... Не ми прилягат.
Свали короната от мен,
че искам друго за награда...
Да видя Дявола - сломен.
Славата... повярвай, стяга ...
  363  10 
ДЕВОЙКАТА В ГОРИТЕ НАД ВЛАДАЯ
... по баира над Владая яко бях се запъхтял,
дъх на билки ме омая през косичника ти бял,
беше седнала на сянка вдън дълбоката гора,
и на горската полянка сякаш Господ ни събра, ...
  1121 
Дали защото вън вали
Дали защото съм сама,
дали защото вън вали,
в очите болка и тъга,
в очите парещи сълзи… ...
  651 
Омръзна ми да пиша мисли, неизказани.
Пътеки в тъмното да правя
сред глухи храсти в непроходните гори.
Нозете ми, издрани от бодлите им,
кървят оставяйки след себе си ...
  416 
Развалени мъже в разваленото време –
куп кръчмари до няколко леки жени,
под пребито небе с накривения гребен,
пред очи на препили на ба̀ра мухи –
в похотта си сами, като пусти недели, ...
  1042 
"Искам да те прегърна
и да не те пусна!"-
с патос празничен изрече влюбената украинка.
И докато с любов се притискаше,
го обра до стотинка.
  850 
То у нас рядко се среща,
толкова ни е силата явно!
Затворили сме се вкъщи,
забравихме всичко славно!
Бъркаме страха си с разум, ...
  524 
Една земя малка, колкото длан човешка,
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини, ...
  354 
Предложения
: ??:??