248 785 резултата
... вървя – и ритам мъртвите листа,
а може би горя във тях на клада? –
уж? – светла есен Бог ми обеща,
пък аз се чудя кой съм в листопада.
И – питам се с наивност на дете, ...
  952 
Все още сричам на живота загадките.
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...
  1024  21 
В забутано кръчме́ „Бие́н веню́“,
над стогодишен, дребен папагал,
редовно крякал дневното меню,
с едно око, докато зорко спял.
Кокошката се трудела навън ...
  515 
БЕЗ ПРАВО НА ОТГОВОР
Ще ми е жал за няколко неща,
преди пред Бог свещта ми да угасне.
Живях без сан, богатство и баща,
понякога и в приказка прекрасна. ...
  432  19 
"Престъпление е да е над 17 градуса у вас,
да се топлите през зимата е тежък грях!
Не, на глупостта не е дадена власт,
просто си позволих да стана за смях!"
https://blitz.bg/svyat/plen-shash-zhozep-borel-zayavi-che-ako-temperaturata-v-zhilishchata-e-nad-17-gradusa-tova-e-prestplenie-sreshchu-evropey ...
  409 
Ще влезем двама с тебе в селска черква
в неделя сутрин дякон Бачо да ни кръсти.
От хляба - тази плащеница жертвена
ще чупим по закон с петте си пръста.
А виното прелива, мила, в нашите уста, ...
  416 
... отдавна вече спрях да се терзая,
че моят свят не стана земен Рай.
Смирих се вече с ужаса пред края.
И съм наясно с Божия Безкрай.
Простих се с рой заблуди и химери. ...
  788 
Поглеждам към водата,
в нея виждам самотата.
В отражението си виждам как,
сълза стича се по бузата ми в настъпилия мрак.
Толкова е тихо около мен, ...
  244 
Нереално изнизват се дните ми –
мои боси дечица на пясък.
Те тежат като камък в гърдите ми,
като хвърлен в подземие крясък.
Утопично мечтите отиват си ...
  1134 
Щастлива съм с теб любов
забравям да говоря само
изключвам да мисля бавно
опасностите ме дебнат бързо.
Щастлива съм да бъда с теб любов ...
  361 
Май те пилея все по барикади,
животе, но обичам те такъв,
когато битието ми се сгади,
душата ми използваш я за стръв,
дано отнейде светли Персеиди, ...
  339 
Презрян от себе си и другите презиращ,
за теб е вечното начало самотата.
В една прерязана верига мисли,
в която краят свършва по средата
и мъртвото разбулва кратки сенки, ...
  392  14 
Тишина - една
особена такава -
в отронена сълза...
  359 
И ето ни...
в сезона на душата...
С прощаване, с тъга и
летни спомени стаени.
В жаравата от хиляди листа ...
  262 
Вървяха двама - той, и тя и някак си ги милваше морето.
Заровили в пясъка крака като деца
Говореха си глупави неща и се усмихваха.
А после дойде прилива и заличи им стъпките и нищо не остана.
Морето заличава всички стъпки и скрива всеки спомен в своите недра. ...
  255 
Не си близнак
със нищетата,
а нежен знак
от небесата.
Не може мрак, ...
  1238 
Стих - не съм написала и ред.
В мене някаква си пише.
Реди куплетче след куплет.
Туй на лудост ми мирише.
Днес и рекох - хайде вън. ...
  660  17 
Продължение
Най-сляп зовът е в младостта,
но времето очи отваря
за друга стойност в любовта
и нищичко не се повтаря. ...
  496 
... напоследък из градчето взеха ме съвсем за луд! –
уж, добре бях, общо взето, но се спусна кучи студ,
ако звънна на съседа за зехтин – или оцет,
през шпионката ме гледа, сякаш стискам пистолет,
на чаршията, в тролея, в ТУДА, ДЗИ и в НАП ...
  222 
Незнанието ни събаря мостове.
Човек се учи, за да е човек.
Понякога се чувства като гостенин
на таз Земя и в този странен век.
Но наш'те сетива не ги измисляме, ...
  782  25 
Живея в безвремие… Тебе те няма.
Едва ли очаквах тъждествен живот:
върви битието, подобно на драма,
прилично на сухо дърво.
И ангели плачат, а дяволи пеят, ...
  446 
Ерген
Като всички и Ноември реши да се жени,
избра за невеста чаровната есен.
Как се ухажва видя от други ергени,
за серенада изпя една стара песен. ...
  328 
Сънувай своя сън безкрай блажен
и не за сбогом с лятото красиво.
Не бива, нивга, да е натъжен
ликът ти, а да се усмихва живо.
Под сухите листа на есента ...
  605 
Щурците пищят –
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра...
Шуми воят в ушите ми, ...
  641 
Къде отива ни душата,
след срещата със мрака.
Ще ме чакат ли любимите ми хора,
или сама ще съм без никаква до мен опора.
Един живот ли ний живеем, ...
  218 
Прибра си детството крилете
на прашния таван,
премазани, съдрани, скрити
под нощния кафтан.
Обиди ми се, че пораснах, ...
  297 
Летенето е начин на живот,
но труден начин, лек не се намира,
животът крие лесния си вход,
а изходът през входа се избира.
Пълзенето в срама така горчи ...
  280 
Къде си тръгнал в пустошта житейска...?!
Скъднеят непотребни ветровете.
А някога помагаха ти, за да дишаш
и да пренасяш мислите си надалеко.
Разместиха се хълмовете на живота ...
  991  10 
***
***
Не поглеждай встрани. Не мълчи.
Аз съм твоето старо момче.
Есента ли отново вали
и ни пита без глас:"Накъде?". ...
  821 
***
Колко
ли
трябва
да
боли, ...
  190 
Не ме бичувай с твойта злоба.
Аз виждам вътре в теб
дори и да мълчиш.
Аз чувствам твоята омраза,
дори да я прикриваш под "любов". ...
  506 
Не свикнах да живея във калъп –
послушен пред забрани и пред догми.
И пред Лъжата не обърнах гръб.
Властта не смогна да ме превъзмогне.
Бях крив – и луд! – за четири села, ...
  1004 
***
Празна стая.
Тих сумрак
Пепел от загаснала цигара.
Лампа.
Дъжд. ...
  336 
Поминък имаме приятели. Разделени сме предатели.
Едни се кланят на чужди вождове,
други се радват на вдигнати юмруци;
едни се прекланят на джипове, а други се впускат в ритници.
Разделени сме на обичащи и мразещи, ...
  452 
Едно младо овчарче с гега в ръка,
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода, ...
  388 
Смъртта е толкова наблизо, но аз не я желая,
не е по Божията воля,войната не е края,
войната е една химера на жадни да са първи,
които не броят човеци ни живи, нито мъртви.
И ако Господ ги помита със бедствия отгоре- ...
  662 
Седни до мен... Тихо…
Нека двамата
да погледаме безкрая.
Студено ли ти е?
Ще те наметна ...
  427 
Огънят гори отдолу,
там са първите искри,
така е и при хората,
но по-жестоко,
огънят в сърцето започва да гори. ...
  395 
Дали съм трън, или съм цвете,
не знам – не искам и да знам.
Отдавна Господ ме насмете
с любов на стих да се раздам.
Животът ми бе низ от грешки. ...
  285 
РАЗСТРЕЛЯНА ПОАНТА
Куршумени са думите – ще стреляш ли?
Да знаеш как от думите боли!
Над мене прелетяха късни жерави,
От писъци небето заискри. ...
  467 
Предложения
: ??:??