248 781 резултата
Къде си ти?
Чезнат навън светлините,
душата боли.
Къде си ти?
Бавно угасват мечтите, ...
  291 
... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпр ...
  271 
Семейството е свято! -
Тъй свише препоръчват,
че инак се чедата
от БОГ себеотлъчват...
Семействата светѝ са! - ...
  903 
Бяха семейство.
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...
  620 
От моята душа не става нищо –
родена е в объркана октава,
откъснат дъх от няколко въздишки.
От моята душа, душа не става.
Не може мястото си да намери, ...
  611  10  13 
***
https://www.youtube.com/watch?v=8E5RvXolafE
Дъждът прогони светлината
и песента му във капчука
намери някаква пролука,
и в тъмното се настани ...
  262 
Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока, ...
  227 
Точно - като за световно
във пустинята Катар,
седем месеца - редовно
аз поднасях дар след дар,
и се трудех във леглото ...
  907  10 
... а шумата остана на дървото, ще бъде дълга зимата – и зла,
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли, ...
  317 
***
(в) две тела - една
душа - едно сърце и
любвесветлина
  502 
Влаковете закъсняват
и са все по-разредени.
А и пътниците стават
повече и... натъжени...
Рейсовете - маломерни ...
  299 
Далече са отдавна небесата...
За боговете, зная, те нехаят
и ни оставят просто на съдбата.
Молитви от тъга не чува Раят -
далече са отдавна небесата. ...
  955 
От прогресиращото си слабосилие
нашата Демокрация,
като стопен восък омекна.
Не я спаси даже данъкът плосък,-
щото на всеки, който ...
  288 
Мечето болно легна,
пи сироп и се протегна,
облече си елече
и си рече:
вън есенен дъжд вали, ...
  1049 
Дъждовно е, но вече не вали,
студено е, но слънце се показа,
сезонът на дълбоките мъгли
върви към тих възторг недоизказан.
Ноември – късен полет укротен ...
  375 
Потъваха очите ми в огромното пространство,
не виждах нищо там, надеждите не странстваха.
И тънка пара бавно към всичко се разстилаше,
разклащаше небето, то сякаш че умираше.
Една след друга птиците политаха нагоре, ...
  600  16  12 
Разплискан като майски дъжд –
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля – ...
  1297  11 
Оклюма се главата - Просто няма смисъл,
не иска да приеме логичната ми мисъл.
- На нас ни писна вече – казаха ръцете –
в джобовете му силно сме стиснати и двете.
Притихнало сърцето, тъжно се присви. ...
  256  11 
Не ме приласкавай в средата на зимата!
Сто вълка от глад изначално в мен вият,
ще опита сърненце в гръдта да се свие -
послушно, измръзнало, жадно, ранимо,
нокти остри до топлата кръв ще се впият, ...
  544  10 
Налочихте ли се с човешка кръв?
Е питането мое – реторично.
В скрижалите последният е пръв,
сред вас е седнал Сатаната. Лично.
Нахранихте ли се с бедняшка плът? ...
  460  13 
Т ръпката от моето докосване,
О бгръща с нежност нечия душа.
В ъзкръсвам сънищата на разсъмване,
А денят събуждам с любовта.
С тихия съм, когато се усмихвам – ...
  525 
Искам да се пръсна на парчета,
всяко настрани да отлети.
Едно да яхне някоя комета,
а друго - впряга смелите мечти.
Иска ми се в прах да се превърна. ...
  339  12 
... в Поезията стават чудеса, това го знам от Лао Дзъ и Руми,
опитвам се да вихря небеса дори и в най-тъжовните си думи,
да ви изпращам благата си вест дори и през горчивата сълзица,
и точно най когато съм злочест, да ви разсмея с тъпото на вица,
с внезапна рима да ви освежа, дори да липсва, чувство ...
  216 
Народе, недей вече да трепериш,
можем вече дъх да си поемем,
добре, че Александър се намери,
имам вяра, надежда в туй племе!
  371 
Николай и Валери растяха. Те ми бяха опора добра.
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.
През градина преминаха бързо и последва познатият чин. ...
  292 
Черен лист в златна рамка
от векове остава неразчетен.
В него взират се уплашено
и да го проумеят не е лесно.
Край свещ на черен лист в златна рамка ...
  700 
Диментори са босите мъгли и пулят се в стъклата като призраци.
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
  1029  18 
... в неделя си припомням, че съм жив, и най-подир и аз ще си почина –
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...
  228 
Превърнах се в сън, после – в изгрев и песен!
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...
  508 
Времето е мрачно, не душата,
светла ми е, даже да вали,
издръжлива е като тревата
и на облаци, и на лъчи.
Настроението е на осем - ...
  1041 
Върви дъждът и с острия си лакът
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора ...
  334 
Спри да се луташ, издигнах в сърцето си храм,
кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.
Силно привлечен, неволно закрачи насам,
следваше предначертаната светла сполука.
Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб, ...
  1079  20 
/на Омар Хаям/
***
Отчупих трън от розата красива
и стана питомна, а беше дива.
Добро ли е доброто – променливо, ...
  358 
... защо крещят пияниците вън, защо трошат бутилки на асфалта,
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...
  365 
Звездите ми намигат от небето.
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава. ...
  1264  25 
По пролет разсъмваше се радостно, Райно,
помниш ли ти пролетта?
Бе пролет, когато, загледани в морето безкрайно,
ходехме ти и аз по брега.
И нежен и топъл, развяваше бризът ...
  689 
СЪЛЗА ПО ЛИСТ ОТ ЯВОР
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...
  331  12 
Обич моя синеока,
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима, ...
  969 
Навярно съм дошъл от други ери,
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...
  299 
"Как да се отказваме от хартиената бюлетина,
мургавите хора към нас ангажимент са поели!
С машините на Мадуро от този, който почина,
вот за следващите години няма да сме взели!"
  395 
Предложения
: ??:??