248 784 резултата
Обидата дълбоко я тая
и в изражението я разчитам,
та Прошката - самотна и добра-
признавам, много трудно я привиквам.
И много трудно аз ще я раздам ...
  921 
Щрак и лампата угасва! "Лека нощ!" -
с целувка мама ме зави, но тя не знае,
че сега започват😀 лудориите ми до зори.
Корабче с платна си имам, нощна лампа,
с нея правим си шеги. Ръка протягам ...
  843  13 
Времето събира,
времето разделя…
Той, животът, си върви,
отминават идващите дни.
Тебе не откривам ...
  865 
С каламбури без рецепта,
за прогреса на народа,
давам и аз свойта лепта
и не търся в туй изгода.
От смеха не се печели, ...
  325 
Стягат се всички лимфи.
Не можеш да дишаш,
виждаш прииждащите нимфи.
Сърцето ти хвърчи от гнездото
по-бързо от крила на колибри. ...
  234 
Есенен букет, пъстри спомени,
отшумяла красива любов!
В любовта също има сезони,
зимата тъжен, снежен покров.
Любовта е красива в началото ...
  796 
Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж.
Чанта. Куфар. Два чадъра. ...
  239 
***
Измислих те, за да те имам.
Направен от копнежи.
Шлифован от мечти.
Съвършен като фантазия.
Когато те загубих, ...
  517 
Зад тъгата ти има толкова светлина…
Ти, душата си от мен не можеш да скриеш.
Вярно, с тъмнината си можеш
да разрушиш света.
И с бодлите си истински да убиеш. ...
  880 
Коледата си замина и с подарък се сдобих.
Телескоп получих готин. Бързо, лесно го сглобих.
И нали съм любопитка, нямах аз търпение,
да отправя поглед и към друго измерение.
Гледах към звезди, планети, някакви петна с флора. ...
  732 
Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?
Дали сред милионите звезди ...
  531  11  10 
Бях Скитница сред есента
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака ...
  1336  10  15 
Тя е част от живота и част от смъртта,
предстоящата среща във нова епоха,
незавършено време за бъднина,
във която върви съвършенството строго.
То е трудно да бъдеш и съвършен, ...
  1006 
Есенна нощ
Ухае на есенна роса.
Предавам инфото на брата си.
Делата са по-важни от думите ми.
Четем за да спасим душите си. ...
  283 
... преди трийсет години, когато бях млад и красив,
и Жените все още ме заглеждаха привечер в парка,
катедрали рисувах им! – в стихове с рими в курсив,
в тях дори опаковах им с кеф Триумфалната арка! –
те ме гледаха, сякаш бях добрият Магьосник от Оз, ...
  824 
През тези дни със маски карнавални
не виждам себе си - не се познах.
Светът изглежда толкова банално.
Потънал в сянката му ослепях.
Безлуние кълни в кръвта ми, ...
  526  12 
За Ада и Рая
Когато дяволът танцува в душите ни
Когато ангелите пеят в ушите ни
Светът прекрасен е аз зная,
но това дали е Ада или Рая, ...
  280 
СУЗИ ОТИВА НА ФРИЗЬОР
В розовата къща с покривче лилаво,
днес като се връщах от гората, вляво
по пътечка стръмна и дръвче цъфтящо
на прозорец зърнах котета ревящи. ...
  486  21 
Животът ми е вятър и мъгла,
дъга и слънце, бурени и рози.
Подобно маски в бляскав карнавал,
редуват се поезия и проза.
Животът ми е буре с динамит, ...
  372  12 
Пълно е днес с проблеми,
въобще много вдъхновение,
порочна е цялата система,
на фалшиви кумири има преклонение.
Аз даже не съм уверен ...
  406 
Не влизам в поетични форми – пиша мои!
За мен и залезът не е в оранжево облечен,
дори и облаците пухкави са голи,
а бурното море е с пясъчно елече.
Цветята са и с аромат на време, ...
  332 
дъга –
отражението на изгрева
в ледена висулка
колко са цветовете
на зимата?! ...
  638 
В сложната конструкция на битието
продължавам да се уча да обичам.
Не всеки заслужава… Не е лесно
да побеждавам егото си. Още сричам
логиката между вяра и предателството. ...
  378  12 
Мечето мед си хапна
бурята във гърлото да утеши,
после пък топло палтенце си уши
и със шалче вратлето си уви.
Ах меченце мило, ...
  510 
този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...
  635 
***
наближава
Рождество
сиреч
любвезарево
... ...
  208 
Когато се стремиш към светлината
и искаш да останеш вечно млад,
и толкова те тегли топлината,
че чужд си на останалия свят.
Да бъдеш млад, ала не вечен, ...
  385 
... великите Поети на света
навярно са живели като мене? –
откривам се, когато ги чета, във техните убийствени Вселени,
прозрения, стенания, мечти! – останали за мен непостижими,
едва ли Времето ще ми прости за хаоса в несръчните ми рими, ...
  942 
***
Ноември съблече
Пъстрото елече
От клоните на бука.
С клюна на кълвача
Настоятелно почука ...
  234 
Нашият татко – Творецът небесен
създателят на всичко най-добро
От нас ще иска само едно нещо –
съзнателни да бъдем в своя път.
Където седнем и където станем ...
  345 
Спектакълът започва,
все в различен час,
но винаги съм точна.
Знам - реплики от вас.
Декорите се сменят, ...
  996  14 
Мъглата крие нещо, но не казва,
душата тайно горко се наказва
и вместо да помоли кротко Бога,
ридае, охка: – Аз това не мога.
За Бога няма, няма невъзможно, ...
  257 
В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъфтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота ...
  554 
Не искам
да те пусна още, лято.
Не искам да се люшнеш
на есента по сребърната мрежа,
която паякът плете ...
  489 
Навън утихна. Заваля.
Декември иде с белите снежинки.
Озадачен, че шапката ми умаля,
си купих нова, със картинки.
Еленчетата с дядо Мраз, ...
  545 
Аз съм готин и пич, и съм секси,
но се чудя защо все не става
да избия житейски комплекси,
да получа световната слава?
Всичко правя, и то по заръка, ...
  310 
Обичам те до болка, сърце ми крещи!
Обичам те до болка, моята любов си ти.
Какво ми стори не разбрах, защо по тебе гасна без утеха?
Нима светът е толкова суров, дори не вярвам вече във успеха.
Нима е грях, че тайно те обичам или съм просто заслепен от твойта красота? ...
  842 
***
Синята точка на моето тяло
по улици бели се движи.
Сателитите връщат сигнали
до устройството в левия джоб.
С всяка следваща стъпка ...
  336 
Какво ли да напиша...?
Стихове не знам...!
Затворих думите в железни клетки
и нямат излизане от там.
Тук, на повърхността е тихо, просто, ...
  349 
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
  330 
Предложения
: ??:??