20 494 резултата
Небето в смут разплакващо немее,
заплашва с дъжд и гони Пролетта!
И птиците дори, дори и те не пеят,
в природата, уви познали горестта.
А силните или - прехвалените хора, ...
  2313  46 
Зелени сърца, потъмнели съмнения,
неузрели надежди и подмолни копнения,
част една егоизъм на три части заблуда,
различаваш ли здравето в цялата лудост?
Седем пъти грешиш, разкаяние няма, ...
  1022 
Не ме търси на лъскави корици,
в списания и вестници не ме търси.
Във мен не светя светските искрици
и евтината хубост на продали се жени.
Не ме търси във образите от екрана, ...
  872 
Така сме си достатъчни. Без думи.
Без срещи, телефони, есемеси.
Без чувствата да теглим във локуми.
Без захар от физически експресии.
С едно въже завързани: далечност. ...
  1382  26 
Когато луната му свети с чешитска усмивка,
когато звездите в душата му ледено звънкат,
сеща се на плътта за виолената извивка,
разкриват се тайни и светът е с хастара навънка.
Ръцете му са изцапани с боички среднощни. ...
  643 
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ВЪЗКРЪСВАНЕ
Мисли-лабиринти от заблуди.
Всеки ден трябва да съм Икар
да политам над болка и облаци чужди, ...
  513 
Огнени вихри
връхлитат
извират
от едно
цяло ...
  754 
Разчитаме ли знаците
по пътя непознат,
изтрили всички граници -
без връщане назад?
Усещаме ли полъха ...
  1158  36 
На себе си сърдита съм сега.
Във мен говорят безнадеждно другите.
И тихо е. И с мислите сама
мечтая си, вторачена във себе си.
И на тишината съм сърдита отсега. ...
  467 
Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон от мене тъга е -
в него потапям техните дръжки.
Срещу ми предсмъртното ехо роптае: ...
  1055 
Общество
Затворени примати
зад тъмен параван.
Един на сто ги клати,
а те му плащат дан. ...
  436 
Минават вихърно,
не спират годините...
И тази неусетно
се изсули като другите...
Космически ...
  1032 
До­ри да ста­на немощна старица,
ду­ша­та ми ще пее ка­то пти­ца!
  541 
  649 
Като стрели прелитат щъркелите бели.
Зад мен градът сивее като прашен камък.
А пред мен са спомените - ярки като пламък.
Омайва ме с дъха си топъл черноземът
и чувство за вина сърцето ми обзема. ...
  508 
Поглеждам с радост в душата,
как грейнала в простора е дъга.
И някак си стопява ми тъгата,
дарявайки лазурна топлина.
И птиците политат в небето, ...
  679 
За Него много може да се каже...
Той вяра е, надежда и любов!
Месия на един народ (продажен)...
Кой не е чувал за Исус Христос?
Родил се във Витлеем, във сеното! ...
  1094 
Нощта обгръща ме със своя плащ,
усмихва се и в смях залива ме.
От Ада не излязох ни веднъж,
а знаех, че от Рая съм повикана.
Знам - пак ще пламне огънят, присъщ ...
  656 
За да възкръсне Фениксът, е нужен огън.
В един единствен миг да пепелее.
С последни пламъци да освети пустинята,
когато почнат дюните да виделеят.
Да се удави в недокоснати води на зазоряване, ...
  511 
Естественият кръговрат в живота
Се смее на скръбта неутешима.
Естественият кръговрат на злото
Не ще пропусне идващата зима.
  925 
Не надвиках болката, но в рая,
знам, ще има място и за мен,
щом достигна някога до края
на човешкия си земен ден,
че лъжа за ближен и обида ...
  574 
Предадоха те, Господи!
И те осъдиха!
Осъдиха те, Боже,
на разпятие!
В ръцете, от които поемаха хляба, ...
  1369  12 
Тя идва в колесница от звезди,
искри хвърчат под конските копита.
А сбруята в ръцете ù гори,
косите ù по облаци замитат...
Тя пуска 300 волта по кръвта. ...
  1418  17 
РЪКАТА НА УТРОТО
когато отвътре съмне
утрото нагъва мрака
в кутията на Менделсон
и завърта ръчката ...
  636 
Експериментална поезия
по едноименното фото на
Pepina (Пепа Деличева)
Танцуващи цветя – мрак и чистота...
Белее сластно призрачният им воал. ...
  907  11 
За лудите
На „луд” е равен „ненормален”.
Така се сочи чак до гроб.
Но „луд” да съм, че днес
„нормален” ...
  1136 
У Н И В Е Р С В С И Н Ь О
поизгоряла от слънцето
луната се лющи
посипва бяло злато
в живата страница на океана ...
  604 
Болка - стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза.
Думи - значещи безличия. ...
  1208  11 
Всяка надежда
Една надежда лесно се заражда…
… и тя превръща се в мечта!
Една надежда тръгва да гори…
… и започва в пламъци да чака! ...
  693 
Да те докосне
първи слънчев лъч…
от топлината му
очите да отвориш.
Да се усмихваш, ...
  931  20 
Дори и в ада да отида има смисъл,
aко намеря сили да обикна болката.
Защото все пак нещо трябва да обичам,
макар и да яде отвътре мислите ми...
е, може би едничката надежда още нещо да изпитам ...
  734 
Усмихни се! Усмихни се, мили човече!
Тъга и тревога прогони надалече!
Когато усмивка лицето ти сгрее,
душата ти мрачна сама ще запее.
Усмихни се! Усмивката значи надежда. ...
  1050 
Все в дъждовно време ми се пише!
Дали с причина, или безпричинно...
Душата ми от стиховете диша
и само в тях се чувствам силна.
Дъждовно, мрачно, а сърцето грее! ...
  481 
Да се завърнеш там,
където властва тишината
и полетът ти плавен
ефирът дори не поклаща,
да галиш само с поглед ...
  1072 
Свенливо гълъб кацна на перваза.
Към мен гальовно гушка завъртя.
Виновно тишината ми проряза –
загука нежно и внезапно отлетя.
Трохичките, поръсени от мене, ...
  689  17 
Щастието... какво
е това?!
Много хора
от планета
земя ...
  953  13 
Б Р И З Ъ Т Т Р Ъ П Н Е
бризът тръпне в ризата на дъжда
опитва се да я разкъса
харесвам играта
и банските му с цвят на розов облак ...
  934 
Около мен витаят плавно
загубени мечти с полъх на кашмир.
А в тишината се разнася бавно
самотата на проблясващия мир.
Около теб премръзва свободата, ...
  419 
Не ми пречете – искам да извикам
към Господа с разперени ръце:
Върни ме, Боже, в своята обител,
закриляй ме, Владико, от сърце!
Какво, че през порутения купол ...
  545 
Желязната дъга блести като олово.
Всичко е обляно в нещо чисто, ново.
Преоткриваме ненужни истини отново.
И дъвчем все същото месо сурово.
  1423 
Предложения
: ??:??