42 132 резултата
Рече баба Гинка
зимнина да прави,
спори с Гица, с Тинка
в близката градинка.
В таз леха ще сложи ...
  276 
Толкова много луни
с облаци тъмни закрихме.
Толкова горчиви сълзи
в очите самотни стопихме.
Толкова усмивки фалшиви ...
  316 
Събудих се отново весел,
отново пиян от ветрове,
звездите ме понасят с песен,
към бъдещите светове.
Посрещах птици най-хвъркати, ...
  513 
в памет на мама
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
  389  11 
Ти спиш замлъкнало сърце,
мълчиш, а думите не идват.
Ни плач, ни смях и нито стон,
пресъхнало си като в пустиня.
Сълзи и спомени за дъжд, ...
  898 
Събуждам се, денят цъфти,
светът се променил
и някак светъл, някак чист…
Сънувам ли? Или?
По новините - новини ...
  316  10 
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи. ...
  411 
Светът се събуди, разтърка очи,
огледа се бавно, за пръв път без грим.
Суетно потърси, там нещо добро...!
Лицето му тъмно, се сгърчи във стон!
Ужасно изглежда, защо до сега, ...
  381 
Капката отива в морето.
А много капки са една вълна.
Идвам аз при теб, където
ме усещаш, все едно вода.
Пиеш ли ме? Или ме изля... ...
  460 
Сърцето е странна машина,
не спира и миг да се труди.
Най-вярната моя дружина –
за девет села сме си луди.
Понякога аз му се сърдя, ...
  347 
Линията е начертана -
астрален восък върху камък.
Запечатан стих с по две-три думи
издълбани на всеки ред,
навява спомен за късна пролет; ...
  674 
Авторът е създател, а публиката е гост в душата му...
Творя, когато се терзая.
Описвам мисли и тревоги, страсти.
А когато съм щастлив нехая.
И нужен ли е хляб, щом има пасти?
  536 
Усетих, че омразата я има — така реална е и любовта.
Усетих, как отровата и сива, се влачи над сериозността…
Усетих я… със всичко в нея – как иска да убива, всеки ден!
Но не да победи, а да отнема… От силата…!
От радостта… От теб… От мен… ...
  354 
/Ω, Μορφέα, ω, Ύπνε!/
Хубава си! Господи, колко си хубава!
Христо Фотев
Όμορφη είμαι,
όμορφη και έξυπνη. ...
  332 
Бяла рокля на малки цветя
ме загледа във магазина.
И цената беше добра
Що пък не, щом и зимата мина.
Даже моят размер го открих ...
  396 
А ти изплакваш нашата вина.
Невидимо помагаш по пътеки,
в които сме навели рамена.
Повдигаш нежно вярата на всеки.
Сърцето ти е цяло чистота, ...
  931 
Когато пишеш стих разкриваш себе си,
като глупак,
но да живееш скришно също не е мъдро.
Да бъдеш сам сред вълци - единак,
това е толкоз грозно и безумно. ...
  1088 
Гъсеница събудих се. Екстаз!
Във мен усещам пеперуда!
Но странно - ям на всеки час,
ще кажеш, че изхранвам Чудо?!
Гъсеница заспивам. Ех, мечти! ...
  411 
Аз няма да те взема,
с ръце да те прегърна,
с нозе да те догоня,
с очи да те откъсна.
И няма да те гледам ...
  534 
Той на добитък прилича,
доброволно глава накланя,
парàта само го привлича,
познахте ли го - бай Ганя!
Честта отличава човека от скота, ...
  879 
По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...
  738  15 
Високо е небето ми, но стига
да го повикам тихичко – ела,
приема образа на чучулига
и литва като мъничка стрела.
На рамото ми каца и ми пее ...
  379  13 
Звучи в простора македонска песен,
подемат я гори, реки, поля
за Гоце Делчев – вожд велик и честен,
достоен син на майката земя.
В сълзи е Кукуш – родното му място ...
  817 
И приседнала в ъгъла с чаша кафе,
аз чета на поетите златните рими,
и понасям се с думите нежни криле
в светове за човека в окови незрими.
Моят пристан от тежкия ден ...
  827 
Аз копие съм, ставам огледало
на хорската любов и на омраза,
че чувствата са вино отлежало
на пагубния гняв и на екстаза.
* * * ...
  1467  15  27 
ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници. ...
  310  11 
Разцъфнала съм. Цялата съм в бяло.
През зимата пътувах досега.
По мене слънце се е разпиляло,
потъвам в абсолюта на мига.
За тези мигове живея – пълни ...
  897  12 
Загърбих ли всички мочурища по пътя си?
Прелетях ли над всички зеещи бездни?
Вървя безгрижно по отсечка последна,
без да знам очакват ли ме завои остри.
Или ще пристъпвам по звънки струни. ...
  376 
Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас. ...
  779  21 
Пише ми се кратко,
пише ми се бързо,
докато излитам
аз като отвързана.
Мигове събирам ...
  596 
Събуждам се рано, с прозявка
наливам си черно кафе.
А после започва задявка
огледалото с тихо гласче.
─ И ето къдрица накриво, ...
  678 
Ледено студена самота
разяжда ме със киселинен смях,
затваря в мен поредната врата,
мечтите ми... превръща в звезден прах...
Как да опиша чувството отвътре ...
  748 
Jump across the fire.
Celebrate the light.
Moon is rising higher.
Flames are shining bright.
Memorize the moment. ...
  567 
Може би съм странна птица,
а може би криле не ми отиват...
Може би с вълците се чувствам силна,
те душата ми закрилят...
Вълчица аз да бъда искам... ...
  311 
Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
  524 
След лъжата, след лъжата
падат всички маски,
та застава до стената
истината в краски.
И върти се колелото ...
  875 
Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...
  588 
Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...
  413  12 
Сив е денят и сива нощта е.
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините, ...
  253 
Аз ли съм онази в огледалото,
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото, ...
  984  21 
Предложения
: ??:??