20 488 резултата
В нишата, зад трепкащия пламък,
сред сенките играещи, от камък
издялани, две длани над света
простират се. По дланите кръвта
с боя червена неизвестно кой ...
  572 
Събудих се и се изсмях
на себе си, на него и на времето,
че мойто време вече е история -
на лудост и безумие.
Поисках да открия себе си ...
  899 
Какво са години и дни отлетели,
какво са грижи, коси побелели,
щом греят сърца, обич градили,
с божия дар - с благодат, свежи сили,
свети просторът... аромати, пеперуди... ...
  681 
Любовта не е птиче в кафез.
Зад решетки не може да пее.
Тя жадува за въздуха чист
и на слънцето златния пламък.
Любовта е копнеж, свобода. ...
  691  13 
NO EXIT
Заблъсках се в решетките!...
... как исках да изляза!
И блъсках се, и блъсках -
лицето си размазах... ...
  801 
Жадно пак прозореца отварям,
дишам въздуха със пълна гръд.
Вятърът с косите ми играе,
ласкави - лъчите ме зоват...
Пак ме мами слънчева пътека, ...
  926  34 
Под тънка бяла повърхност
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя... ...
  689  15 
Не си изплетен ти от чувства.
Не могат да те проядат молци.
Риторично ли душата не е пуста
или просто не улучиха стрелци?
Седем десети се сливат с една ...
  604 
Eсен, аромата ти прощален чувствам
и пъстрия, попрезрял вкус на деня
долавям с небцето си. Толкова пусто
е някак... И хладна е вече нощта.
Признавам – опитвам да те харесам. ...
  1025  14 
Омръзна ми да бъда вярна,
да съм смирена и добра...
Омръзна ми от този театър,
изтъкан от лицемерие и суета!
Защо забравихме да бъдем хора? ...
  880 
Съдбата пее своята песен:
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян, ...
  405 
Пада още лист от твоята невинност.
Заставаш гол пред всички ни,
но кои сме ние да те съдим?
Коя съм аз, та да осакатя душата ти.
Мога само и аз да те забравя, Скъпи мой. ...
  918 
Луната осветява кървава постеля над земята...
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен... ...
  720 
Възпявах старите любови
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.
Възпявах не една, не две надежди ...
  509 
Сандалите ми - умориха се от чакане
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.
Косата ми - развяват ветровете на Егея. ...
  699  20 
А малкото сърце
на малкия човек
е малката скала
във твойте колела.
Опърпани и сухи, ...
  519 
По всички правила на живота
един път ще умрем.
Всеки си има Голгота
и Великден, и имен ден.
Даже и своята смърт си има. ...
  652 
Време
Какво е времето?
Понятие, въведено от хората.
Да отбелязват важните събития...
Което минало е - вече е било! ...
  620  13 
Към детството си пак се връщам -
то винаги живее в мен:
със дядовата стара къща
и двора тих и подреден,
с усмивката добра на мама, ...
  2756  40 
Ритуално пастелно живея
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума ...
  576  19 
>>> безчувствени
>>> лица на лешояди
>>> наоколо пълзят
>>> само егото си
>>> искат да задоволят ...
  604 
В минутите, провлачени от самотата,
прочетох тайната в очите на децата.
Разказа ми я сянката, едната,
която носи се насред полята.
Показа ми къде е суетата, ...
  670 
Какъв е начинът да бъдеш егоист?
- да имаш сили да живееш в мрака
- да имаш воля
- да си непукист
- от никого по нищо да очакваш. ...
  1046 
Допирам цигара до кафявите си устни
и глътка дим ме кара да летя.
Обвива ме безкрайна тишина,
вплела се в нашата душа,
защото никой не говори и никой не чува... ...
  1012 
На куц крак преполових живота си.
(Ако изобщо има среда).
Някои трупат запаси, имане,
аз го превърнах в игра.
Полунашега отминавах обидите. ...
  509 
Страхът ви на вас - хората, от извисените,
подклажда първичната ви неосъзнатост сред мъглата.
Не знаете ли що значи примирение, та се пените
и че от завист са ви мехурите в главата?...
  834 
На ивици нарязана заетост
е обградила миговете волност.
Животът - пърхащо кълбо неподреденост,
обстрелва ме с жестокост или подлост.
Съобразяване. Внимание. Завои... ...
  1074  34 
мрачна ли
е
пропастта между
човека и
Бога?
  690 
Отново само думи
От нечий ум и в нечии уста
От нечий сложен шум
В прегръдка от ухилена и празна самота
Отново само жест ...
  870 
На Dr. tania_zvet - с обич!
Ливада с детелини, дънер кух
от престаряла плачеща върба –
в короната й седнали сме ние...
Ти помниш ли зелената дъга ...
  825 
Наемателят от горния етаж
Наемателят от горния етаж
признавам, че е странна птица!
Живее сам... А пълно е с багаж...
Който се събира във паница... ...
  965  29 
Знам ли...
Вчера исках да умра,
а днес ми се живее...
вчера изгубих приятел,
днес намерих любим... ...
  816 
Новото нахълтва като лакомо дете,
избутва старото и носи ни забрава,
животът като паяк мрежата плете,
от миналото само споменът остава.
Отминал дъжд е вечната тъга, ...
  622 
Край
Небето се сниши,
застана толкоз ниско,
че вдигнеш ли ръце,
ще го докоснеш, ако искаш. ...
  689 
В листенцето от клен,
в тревата, във пръстта,
в усмивката на Юда,
в Христовата сълза,
по устните напукани, ...
  1648 
Целувам ти ръка
за добротата,
с която камъка
превръщаш
във възглавница. ...
  1032  33 
От чудене сега какво да правя
опитвам се да пиша стихове.
Не толкова тук мъдрост да оставя,
а да излея своите страхове.
По-лесно ми е да анализирам ...
  1879  12 
Катастрофа
Мили Господи, сгреших!
Да вярвам ли във твоята пощада?
Навярно зарад туй, че в теб се усъмних,
горчиво плача и във ада страдам! ...
  1106 
ЩАСТИЕТО
Когато слънцето се скрие и звезди
се отразят в очите ти красиви,
разбирам, както никога преди,
че малко трябва, за да сме щастливи. ...
  1189  27 
Пристъпвам в храма,
а Христос кърви.
Разпятието е за двама.
От богомолските сълзи
едва ли става по-отрадно. ...
  634 
Предложения
: ??:??