42 112 резултата
Седем сенки като струни,
стихията-звънлив сопран,
стъпките в снега са думи-
песен за момчешки свян.
Седем севди се сбогуват ...
  896 
Номерче скрои ни
този палав дъжд.
Не, за да е гадно,
просто изведнъж
ей така му щукна ...
  435 
Дори заспала,
помня красотата си
ненаранима.
След мен? Е, стига –
война и мир, потоп и куп… ...
  560 
Поръчах си бутилка Марсалà,
цветът напомня зрелите къпини.
Към себе си добра не съм била
и любовта нанякъде замина.
Сама се справям, имам дъщеря, ...
  370  14 
Красива принцеса, обичлива, засмяна,
вълшебно щастие си за татко и мама,
като слънце грееш в живота ни ти,
и озаряваш светло всички наши дни.
Нека щедро Бог съдбата ти благослови, ...
  437 
Всичко в живота е удоволствие и наслада.
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа. ...
  356 
Не болят вече
снеговете от лани
в книгите прашни.
Засъхнала кал.
Бъдеще още няма. ...
  715 
Боли ли те? Така боли и в мене,
че времето тъй бързо отлетя.
Годините кой вятър ги отнесе -
с тях грееха и гаснеха слънца...
Слънцата, дето топлеха душите - ...
  1036 
Разменям ненужно сърце
за чиста съвест.
( може и с доплащане)
  400  11 
Пенсионерски залез…
Красив…
От обещания…
хххх
Прокурор надува, ...
  319 
Каква прекрасна песен е от птици,
а мама ме целува с детски смях.
Цветята се разтварят във редици,
стихията е жива между тях.
И тръгнах като вятър из полета, ...
  474 
Таня Г. Денева и Таня Мезева
Т. Д. Нуждая се от силното ти рамо,
от топлата приятелска ръка.
На теб се доверявам, знаеш само,
все тебе търси моята душа. ...
  316 
Кипим от емоции горещи,
изпуснахме контрол над нас,
къде изчезна важното нещо -
да имаме над себе си власт!
Чувствата са лош съветник, ...
  474 
Днес един стрелец дойде
и ни прати за мезе.
Да се знае и чете
що не сме у час дошле.
Ако искате при нас, ...
  263 
Аз съм скитник без път.
Две звезди са ми братя.
Нежен полъх – гласът.
Спя в небе над земята.
Сетне бдя у души. ...
  370 
Музата ми се разсърди,
на кравайче съм се свил,
няма в мене думи мъдри,
уф, завършен съм дебил.
Рибка римички подмята, ...
  532  11 
Отново ще си слънчево момиче,
което бе, което всъщност си.
Ще триумфираш ти като кокиче,
над зима пролет ще се извиси.
Което бе, което всъщност си ...
  1012 
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада ...
  416 
Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...
  702  15 
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
  1226  13 
Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...
  784 
Продължение
Нощта примряла, безутешна,
навярно спомен възкреси,
Слънцето едва посрещна
с изцъклени от плач очи. ...
  451 
Тъгувам за родната си къща
наклонената златна круша като мед
целувам далечината ме поглъща
изправена под строй и ред.
И там гроздето посред зима ...
  455 
Заспивам над тялото ти –
тежка съм, като зима...
Ръцете ми са изтръпнали
от предчувствие за студа,
и зъбите ми тракат – ...
  809 
Все още сричам на живота загадките.
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...
  972  21 
Не си близнак
със нищетата,
а нежен знак
от небесата.
Не може мрак, ...
  1218 
Продължение
Най-сляп зовът е в младостта,
но времето очи отваря
за друга стойност в любовта
и нищичко не се повтаря. ...
  452 
Сънувай своя сън безкрай блажен
и не за сбогом с лятото красиво.
Не бива, нивга, да е натъжен
ликът ти, а да се усмихва живо.
Под сухите листа на есента ...
  595 
Щурците пищят –
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра...
Шуми воят в ушите ми, ...
  590 
***
Празна стая.
Тих сумрак
Пепел от загаснала цигара.
Лампа.
Дъжд. ...
  304 
Смъртта е толкова наблизо, но аз не я желая,
не е по Божията воля,войната не е края,
войната е една химера на жадни да са първи,
които не броят човеци ни живи, нито мъртви.
И ако Господ ги помита със бедствия отгоре- ...
  642 
Продължение
Как времето забавя ход,
как дълги стават тези дни,
щом търсиш и не виждаш брод,
и в теб е празно, и боли. ...
  592  10 
Човека винаги си казва:
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...
  378 
Не ми се остарява и усещам
природата е милостива с мен,
енергия Всевишна ме зарежда
и разумът - етично извисен.
И любовта, защото се не губи. ...
  554 
Продължение
Как хубав е светът така!
И всичко вътре и навън
през погледа на любовта
превръща се в вълшебен сън. ...
  333 
зли джуджета възкръснали
беззъби и със болни нокти
се събират нощем край леглото ми когато спя
едно след друго се навеждат да ми помиришат плитката
закискват се ...
  638 
Обидата дълбоко я тая
и в изражението я разчитам,
та Прошката - самотна и добра-
признавам, много трудно я привиквам.
И много трудно аз ще я раздам ...
  888 
Щрак и лампата угасва! "Лека нощ!" -
с целувка мама ме зави, но тя не знае,
че сега започват😀 лудориите ми до зори.
Корабче с платна си имам, нощна лампа,
с нея правим си шеги. Ръка протягам ...
  787  13 
Стягат се всички лимфи.
Не можеш да дишаш,
виждаш прииждащите нимфи.
Сърцето ти хвърчи от гнездото
по-бързо от крила на колибри. ...
  198 
Бях Скитница сред есента
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака ...
  1267  10  15 
Предложения
: ??:??