62 625 резултата
всичките вселени
остихотворени
боговдъхновени
и
благословени
  378 
САМО В СВЕТЛИНАТА НА НОЩТА…
Само в светлината на нощта
виждам някои неща.
Улиците - обляни в
призрачна светлина, ...
  471 
Ще си тръгна
тиха и безмълвна
в забравата на топли
устни във дъжда.
Не ме кори ...
  867 
Звуците на пианото простенват,
а песента шепти.
И течащите под мелодията сълзи
нашепват
"There'll be an answer, let it be." ...
  569 
Закъсняло слънце
Закъсняло слънце ме огрява
и стопля моята душа.
Сърцето ми с любов дарява,
с нежност ме обсипва. Или греша? ...
  427 
Амфора съм, но делнична, неписана,
не блестя, нямам ореол и съм без шарки,
да бъда миг от вечността съм орисана
и без злост да опрощавам бури жарки.
Не съм от злато, но съм полезна, ...
  517 
Да, знам, че няма да излезеш на сцената.
Късно е - полунощ.
Отпусната дремя
в този стол половината нощ.
А всъщност не късният час ни разделя ...
  557 
Подхлъзнах се… и даже паднах
наивно, семпло, близо до шега
забързаното с бавно се разменяше,
а календарът търсеше стена
и улици улици срещаха ...
  869 
Има дни, които се помнят.
Дни, с огромна бяла следа,
рисуващи в бъдното спомен
за решения с дъх на роса.
Този ден наречен от Бога, ...
  4988 
Усмивката, която ти ми подари,
по детски прекрасна е и чиста,
аз я нося, да ме пази от беди...
и тя огрява лицето ми лъчисто!
Усмивката ми прави ме красива, ...
  1278 
Какво е тя
Любов! Какво е тя?
Кой ти я изпраща?
Ти ли безнадеждно я търсиш?
Не, не искам аз да прося. ...
  437 
Прогоних те. Виновна бях,
че не дочаках
към себе си да се завърнеш.
Прогоних те. Виновна бях.
А после тичах като вятърът до вкъщи, ...
  629 
ПРИТИХНАЛА ЛУНА
поетичен диалог
Пламена Владимирова
poetry-as-song
СТЕФАН ...
  528  10 
Не искам да светя над синевата,
не искам ореоли и крила,
не искам да съм звезден отпечатък,
не искам да раздирам небеса.
Не искам скиптър и корона, ...
  402 
П Р Е З М Ъ Д Р О С Т Т А
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян. ...
  544  17 
Днеска светло е навън
грее радост или звън
слънцето блести в небето
топли и душите в него.
Честито да ви е на всички ...
  415 
"Дай ми време"
Ето, заповядай. Обмисли добре и ми кажи:
-Харесва ли ти да те милвам?;
-Да целувам твоите очи?;
-Да те събуждам сутрин със усмивка?; ...
  738 
Светофарите на любовта
ReмаТе
Стари улици и
стари булеварди,
преминавам ги - ...
  692 
Аз съм жива
Във вълните на морето аз оживявам,
макар че обрече ме на бавна смърт,
морската вода ме събужда и чувствам,
че си безразличен, студен и твърд. ...
  496 
Едва дошла, едва дошла я гоним,
отърсени от зимния уют,
понесли още голи клони
из вече колеблив вечерен студ.
Да, зимата я преживяхме двама, ...
  820 
Догони я
Откриваш любовта,
красивата мечта,
оглеждаш се назад
и мигом-кръговрат... ...
  504 
Минавам през дните назад.
Връхлитат като вихрушка в душата, изстинали чувства.
И огън разпалват, пламва сърцето.
Разгаря се силно болка забравена.
Силно таена в дълбината, в онази обречена част на душата. ...
  403 
Аз искам да викам, когато краде
в градината някой череши.
Нали ще споделяме с тебе на две
ранените вчерашни грешки.
По котката сива да хвърля чепик, ...
  660 
Загубих се по пътя си към теб...
Не се надскочих. Но как да заплача?
Вечерям питие със твоя лед...
Заспивам преди порното и мача.
Изгаряш ме... И искам те. Сега. ...
  834 
Стръкче стих в тротоара
На болката изгарящата нежност
се спира във дъха ми,
миг преглътната безбрежност
се разлива във кръвта ми. ...
  505 
Не отваряй очи...
дори когато си отивам...
Спящ остани,
за да мога да се скрия...
Не отваряй очи... ...
  758 
Поредната вълна се оттегли в морето.
Втора след нея с шепот пристигна.
Усмихната, луната, горе в небето,
запя песен нежна, приспивна.
От стария кораб- глъч от бохеми. ...
  397 
Понякога си тъжна, понякога щастлива,
усмихваш се небрежно, а после мъничко крещиш.
Като червена роза – изящна, но бодлива,
и без да осъзнаваш винаги блестиш.
Поглеждам те и вече ярко като слънце грея, ...
  555 
Гмуркам се в пробити небеса,
за да открия себе си сред капките нежни.
Палещи лъчи се влитат във дъга,
създавайки призраци от моите копнежи.
Ти разказваше забравени приказки, ...
  623 
Недей да плачеш, че ще си замина,
ти не заслужаваш да живееш във тъга....
Усмихни се, скъпа, без да поглеждаш назад,
защото знам, че можеш да продължиш и сама!
Не искам да страдаш, не се наказвай заради мен! ...
  465 
Спрях да вярвам в любовта, откакто ти си тръгна
и все по-често пиша и за теб през сълзи аз творя,
но, скъпа, колкото и да ми се иска, не мога да те върна
защото не аз, а ти реши да сложиш край на любовта!
Сега живея безразлично, въпреки, че съм още много млад ...
  433 
Н А З А Л Е З
Път нямаш ли? Не можеш ли сега?
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден и красив,
а някой би възкликнал – просто сив. ...
  589  11 
Искаш ли да
потанцуваме?
Ще ме хванеш
за ръката,
аз пък теб - ...
  433 
От истини е глуха тишината,
макар че свиря на безпътни струни…
Косите ти са с дъх на южен вятър
в оазис, сред мисловни дюни…
Камилите са гърбави от чакане, ...
  766  10 
синее дъждът
през очите ти тъжни
и сливат се болка и нежност в сълза
а далечните пътища в сън
се превръщат ...
  1812  39 
Знам, че те побърквам
и целия ти свят обърквам.
Знам, че понякога те наранявам
и след себе си следи оставям.
Знам, че не е лесно с мен да спориш ...
  715 
Когато слънцето изгрее
с безброй танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в небосвода
усмивката на твоите очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...
  575  16 
Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
Нали все казват "Любовта дарява."
Тогава не разбирам всеки път
онази ярост да се притежаваме.
Да се разграбим - устни и ръце, и сън. ...
  577 
Ти
Дойде, приседна безпардонно -
в ръка с бутилка вино.
Замахна в зрелостта ми безсезонно
и присвои си обичта ми най-невинно. ...
  734  14 
Дишам бавно и броя наум до Десет.
Искам да намеря вътрешен баланс.
Искам дотогава ти да си изчезнал,
барабар със диалектния си глас.
Дишам бавно. И броя. Наум. До Девет. ...
  1208  17 
Предложения
: ??:??