42 112 резултата
Ти дълго спа преди да се събудиш,
Родино мила утрото ти погледни.
Изгрява слънцето през тъмнината,
зората своя нова ярка посрещни.
Щом слънце се показа в небесата, ...
  1176 
Така обичам да те гледам.
Особено си мила днес.
Не мога да ти се нагледам.
Аз много те обичам, Джес.
Да знаеш, много ми се иска, ...
  331  11 
Земя обругана
изгнила и зла,
земя на нечувано
бедни сърца
птици отчаяно ...
  222 
Стар мисловен модел
пропълзя сред деня:
ще ли да бъде, или не ще,
онова, що копнее душа.
Свърши солта на вълната, ...
  699 
Събрах си есенни листа
обагрени в червено
и в мен едно щурче запя -
от миналото време…
То пееше от сутринта ...
  346 
И като куче вятърът залая,
в комините по вълчи пак зави,
ноември спи и май му е все тая,
за мръзнещите рози и треви.
До късно и октомври се усмихва, ...
  330 
В мен напира грях голям,
кожата ти тъй е гладка,
цялата ще те изям
ябълчице сладка.
  321 
ПТИЦАТА, КОЯТО НЕ УМИРА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Има една птица според древната легенда,
която в екстаз превъзхожда всички мелодии,
и изпълнението ù е незабравимо – ...
  1846 
Будители - изконна дума за просвещение..
За човеците, учещи на будност всички.
На това да няма помежду ни разделение
и всеки с всекиму да води битки.
Будителят е символ на човечност, ...
  504 
Души
Невидим свят луната озари,
замлъкнаха душите вкупом,
поискаха трънливи низини,
за да изкупят грешките на злото, ...
  185 
Има хора с толкова светлина вътре.
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец,
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими ...
  656 
С лек лик вдига лък,
ликуващ, лунният лъч.
В лака на люка
блести люспа – от лука,
по който плаках нощес. ...
  351 
Давам
нови заключени чувства –
със сто години гаранция,
неотворили още клепачи очи,
ръце, недокосвали други ръце, ...
  259  13 
В гори незнайни сам се скитам
и търся те сред дървесата.
За тебе изворите питам,
а те мълчат през есента.
И търся те сред дървесата ...
  673  12 
Тръгнал щурчо за вода
и си свиркал ей така,
но отсреща сякаш, че
чул той плачещо гласче.
Поогледал се, видял, ...
  249 
Във нощ пълнолунна…
Във нощ пълнолунна нападат ме мисли
за всичките близки и света около тях…
Проблеми, събития- все многолистни
щастлива от някои или умряла от страх! ...
  632  21 
/огледално кръговратно хайку с две заглавия/
Пресътворена
в горското езеро лунно,
плува елата.
Греда или сламка?..
  348 
Аз съм разнопосочната улица,
по която ти бързат минутите.
Крачиш смело сред хорската глутница.
Пееш песни от никой нечути.
Ако някога в мрака се спънеш, ...
  461 
Докосната от Бог щом е родена,
тя с чуден глас на ангел е дарена.
Със песента и времето танцува,
като художник цветове рисува.
Рисува тя пейзажи, а душа трепери, ...
  1051 
Не спя, но няма и да стана,
по гръб не мога да заспя -
броя мухите по тавана
понеже Слънцето изгря.
Припяват тихичко вълните, ...
  233 
/огледална танка с две заглавия/
Черният паяк
бавно по свода пълзи
в осем посоки.
Черното Слънце – Луна, ...
  407 
Във днешно време ние сме богати
на чувства всякакви и на сърца,
защото в гардероба ни прикрити
си имаме достатъчно лица.
И просто имаме лице за всеки, ...
  347 
Без бял ден да отвори -
несбъднат, без спирка, без грях,
един кръговрат изолиран -
убийствен, но някак познат.
И взира се... ...
  577 
Ужасно ми се иска да ги няма: съседите; стената помежду ни;
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в к ...
  656  13  18 
Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...
  482 
Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...
  456  15 
Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...
  302 
Пледирам виновен -
натрапих, обидих, обичах
пледирам виновен -
не простих, излъгах, копнеех
и мъглата се стелеше ...
  486 
Всичко свое нося със себе си.
Бл. Димитрова „Лавина“
Всичко свое със себе си нося,
имам толкова, колкото трябва,
милостиня от никой не прося. ...
  1046  19 
Погледни във очите ми!
Има толкоз много искри.
Прочети душата ми!
Свила в гръдта ми мечти.
Във простор от илюзии живота ми, ...
  437 
И търсиш ли ме
под небето в силен
здрач, и не намираш
мен стар и вече пиян.
Изхвърлил себе си ...
  193 
Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...
  415 
(на дъщеря ми)
В броеницата, наречена "живот"
днес мънисто едно прибавѝ!
А аз със майчин благослов
стих за спомен за теб посветих. ...
  670  18 
Нежността е трептение в есенен лист
или в тихия полъх на вятъра.
Във неземния поглед небесно-лъчист.
Но дали - на живота в театъра?!
  1103 
Обичам езерото в Трявна,
събирам есенни листа,
мечтаех си за тук отдавна -
пречиствам своята душа.
- Пи-то-пи-ти пи-е пи-тук! - ...
  789 
От обич ще преглътна тишината,
като огромен залък твърд и сух.
Все някой плаща някога цената
за изпитанията с влюбен дух.
Не искам ресто, нищо и в замяна - ...
  1262  18 
ПРОЛОГ
КОНФЕРАНСИЕ:
Защооо... Защо, Съдба ни изненадваш
и мяташ ни по сцената прашлясла? ( изкихва )
И тъкмо мислехме, че вече радваш, ...
  842 
Дете е тя и той – дете,
светът им роли е раздал –
играят си със кукли две.
„Принцеса – тя, а той е крал!
На нея, толкова красива, ...
  1081  12 
/Хайку заиграйку на Мичка Журналистичка/
В Иркутск
Чайки свалили
разбилия се в сграда
руски самолет. ...
  394 
Съвсем мухляса, малката, мухляса
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.
Не те познава, не, не те познава, ...
  885 
Предложения
: ??:??