248 847 резултата
Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...
  1350  29 
Дай ръка. Ще те уча на обич.
Не е трудно щом имаш сърце.
Поуплашен си, трудно прохождаш.
Любовта е безкрайно море.
Погладувай със мен - то се свиква, ...
  1077 
Многоточието не е само въздишка.
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...
  824 
Без да мога назад да се върна
Без да мога напред аз да видя
Без да мога света да обърна
Ще живея ,като какавида
Ще чакам да дойде дихание ...
  644 
ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ
Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –
за лов на звездни пеперуди, ...
  616 
Какво е живота без капризи,
зима без белотата на снега,
делник без главоболия и грижи
и вечер без ласка на жена.
По сладко е кафето със сметана, ...
  620 
Посвещавам го на ?
Аз станах мъж,
а после обвиних се затова,
че крия се при всеки дъжд
и чакам да отмине ей сега. ...
  619  10 
Победена нощта си отива,
неумолимото утро мрака убива,
някой нанякъде заминава,
друг се завръща, трети остава.
Всичко е само игра, вечната стара, ...
  573  16 
"Тъй върви светът-
ът
ът
ът...!
тананикаше си ДъртиЙЪТ ...
  489 
Светът на детството и аз
Във детството ме връща паметта,
светът любим пред мене оживява,
цари хармония и тишина
и светлина в небето засиява. ...
  708 
Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...
  653 
Пред чаша чай
на маса с есенни листа.
Разбра, че няма вече Май
и няма да се върне пролетта.
Усмихна се на кроткия ветрец. ...
  1065  13 
Когато, днес на петдесет,
назад извръщам своят поглед,
виждам, с подпис на декрет...
печат съдбата сложила е: "Полет!".
И чувам там, в далечината песен... ...
  744 
човек — когато
възгордява се — Се Бог
опечалява
  490 
Съня си помниш ли? Не помниш.
Душата храниш ли? Не храниш.
Сърцето слушаш ли? Не слушаш.
Сам себе лъжеш ли? Все лъжеш.
Докога така ще продължаваш, ...
  482 
В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...
  831 
Тази нощ последна, не мълчù
Изиграй ми с песен чувствен танц.
Да засветят пъстрите очи
и снагата да се вие в транс.
Разпусни катранени коси ...
  1894 
Безбрежия -
безцелните вълни
прехвърлят глухо белите си пръсти.
Шумят огромни борови гори,
а някъде небето се намръщва... ...
  625  13  11 
И пак линея под хомота страшен,
на миналото кръст да сложа аз не мога
със грозна паст душата ми то ръфа
и заканва се: „Почакай, има още!“.
А аз какво да правя, как обръча да счупя, ...
  1195 
От сребърната лира на Орфей
огласяна до днес от памтивека,
прегърнала и рожба и злодей,
една страна. По женски е нелека,
във вените ѝ Дунав, и Велека, ...
  1259 
Наднича душата през очи любопитни.
Светът да огледа и да го пипне.
Лицето грее в усмивка и радост.
Но светът го удря без повод, за жалост.
Душата се свива. Премигва слисано. ...
  638 
Не подмина студът,
не подмина,
със синджири брега окова,
върза лодките,
в сняг ги зарина ...
  799 
Заговорит зима стихами белыми,
Снега слагая в рифмы, как слова,
И крохи неба истинами первыми
Опять слетят с небесного пера…
Заслушаюсь, в тепло души закутавшись, ...
  5046  20 
Морска е мечтата ми вълнá,
морски вятър сред сърцето сее,
в утрото, сред снежна тишина,
изгрев като ален кораб грее.
Пухкав сняг навред се сипе вън, ...
  853  11 
Напътствие от Себе си за себе си
Хапвай, колкото да оцелееш,
с мярка пий единствено вода,
не жадувай дълго да живееш –
жаждата е дяволска юзда! ...
  937 
Мамо, съвестта
такава трябва да е
дружка, сякаш е
в окото стружка, за да
сбъдне справедливостта!
  415 
Никола Вапцаров
Там далече под звездите на небето,
един моряк, поет редеше своите слова.
Далече от роден бряг, далече в морето,
пишеше за живота стихове с вяра и тъга. ...
  1460  45 
Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...
  2034  26 
Дъждът
Вали. Небето плаче трети ден.
Дъждът излива се по тротоара.
А този дъжд вали и вътре в мен.
Да спре! Но той това ще го накара? ...
  642 
Може би,
някога,
е по-добре... да мълча!
Може би,
някога , казват , ...
  1264 
При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...
  1595  15  45 
По пътя дълъг криволичи
такси от вестникарски лист.
Небе с елмази и момиче
и погледът детински чист.
В полета ягодови скрита ...
  1230 
И знам, че още преди да са изпопадали
последните вишневи цветчета,
те ще се омаят и ще полетят
като малки розови пеперуди,
които радостно биха трепкали в дланта ми. ...
  710 
Хей, орачо, млад и буен -
огън палиш, гдето стъпиш!
Плуга ти е начиличен,
заоре ли, земя стене.
Хей, сеячо, глава луда - ...
  1026  18 
"За наема не ми дреме,
просто няма да се плаща!
Какво неблагодарно племе,
Минеков в крачка ме хваща!
На свободното слово "се посяга", ...
  912 
Киселото вино ме опиянява,
но не колкото мисълта за теб,
не колкото въображаемата ти поява
и думите: „Обичам те! Ела с мен
да изградим свой дом с нашата любов, ...
  677 
Аз не искам сладникави спомени
И сладка реалност не ща
Аз възкръсвам от сълзите отронени
Аз роден съм със мрачна душа.
Аз съм птица която възкръсва ...
  1003 
Наслаждавам се на новият ден
изтъкан е от радост, за това,
че осъмнал си - останал си жив
и носи със себе си - светлината...
Изпълвам с любов сетивата, ...
  887 
Помниш ли баба,
как чака на прага-
зиме и лете,
с нежност в гласа ?
Дали те упреква? ...
  768 
Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...
  711 
Предложения
: ??:??