248 499 резултата
* * *
Когато си много самотен,
без усмивки и длани добри.
Поспри се при старата есен.
При солените тъжни сълзи. ...
  647 
Денят съзира
трепетно нощта,
едва, когато тя
Мечтите му раздира.
Брегът приспива ...
  651 
Вървя след реката разплакана,
минавам през живота насън,
а душата ми стене,
нещо в мене кипи -
гняв, ...
  662 
Ако те целувах всеки път, в който исках, нямаше
да ценя толкова допира до теб!
Ако ти казвах всеки път "липсваш ми",
то тогава думите щяха да изгубят стойността си!
Ако поглеждах в очите ти и си позволявах да видя всичко, ...
  1422 
Нов Ден
Изгрев нов, лъчите те озаряват
Очите ти след миг изгряват
Готова си за новия си ден
Готова си да срещнеш мен ...
  599 
Когато те видя,
започвам да крещя,
искам да се скрия...
далеч... може би в снега.
Не мога да те трая, ...
  1431 
На любещата ти душа –
в тишината,
пребродих
тайнствена гора
и в срещата ми ...
  799  11 
Ти смяташ, че аз все още съм твоето малко дете,
остави ме, за малко поне!
Недей ме гледа така,
пусни ме, сега.
Не искам вече да съм при тебе, ...
  1024 
Красивото
е цялост,
постигана
от две души,
които изживяват ...
  806 
НЕокончателно решение на Човешкия въпрос
Години ...
...38,кристалната болка...век 20
нощ ...година 42, век 20
Сивият влак и вагоните. ...
  706 
В основата на тези драматични събития, са залегнали изключително мотиви от болната фантазия на автора. Главните герои са измислени - следователно, недостоверни! :-)
Но тъй като "новелата" е с отворен край, авторът обещава на измислените си герои, че ако го вдъхновят отново - ще ги направи звезди в с ...
  804 
Животът стане ли солен,
наведен пише без да спира,
нарежда стихове смутен,
а римата без край извира.
Радост с дъх на хризантеми ...
  2524  11 
Две души
в късна,
морна доба,
възвишени
от чувствата лирични, ...
  823 
Лежа си на кревата
и си смучкам,
цигара сладко –
синакав дим
се стеле, ...
  737 
Забравете ме.
За малко бях на този свят.
Преминах бързо през живота ви.
Дали оставих някаква следа?
Помнете ме такава, ...
  1482  15 
Аз, имам хиляди лица.
И хиляди надежди имам –
пулсират в мене сто сърца
и мисли, рой, неуловими.
Блуждая – ...
  627 
Отхвърлена от всички се навеждам
да събера частиците от себе си.
Събирам разпиляна много нежност,
а всъщност колко съм отнесла?
Не трябва да съм винаги добра, повтарям си ...
  1362  11 
Напрегнат денят се отпусна
и наля си едно питие,
крак кръстоса, цигара запали
и ме загледа през лупа.
Завъртя над мен стъкълца разноцветни, ...
  721  16 
Рутинно работя,
така дори пиша.
Е, малко потя се...
когато издишам.
Понякога бързам ...
  598 
Горчилка. Изстрел. После кървава луна.
Кръвта била най-сладка при пълнолуние...
Живот, погубен от безумие...
Живяла някога една душа
в сърцевината на гърдата ти... ...
  756 
Виждам подигравката в стъклените ти очи
на миналото, гонещо настоящото бъдеще,
виждам лъжа, лицемерие, използвачество
безумно към невинна, наивна и бедна душа.
Не вярвах, че и ти си като тях – другите, ...
  968 
  1405 
Молитва

(монолог на една отчаяна поветица)
О, Господи! Владетелю сенникоцветний!
С какво гнева ти черен аз събудих, ...
  1362  16 
До мен ли си,
аз съм като рохката черна земя,
душата ми - буйна, зелена трева,
сърцето ми е рай,
с най-пъстрите цветя... ...
  1327 
Така обичам да те гледам,
теб мое ширнало небе,
да милвам с поглед синевата,
да плувам над дъгата.
Да съзерцавам във захлас ...
  851  10 
Сега, когато всичко вече е завършило,
когато няма упреци,
виновни и вина,
когато е усмивката замръзнала
в една позорна, ...
  853 
Искам да мога да достигна звездите.
Искам да вярвам в любовта.
Искам да имат щастие дните.
Искам да съм като река.
Мога да галя цветята. ...
  1091 
С душа,
дарена
на приятели,
понесла
в очите ...
  816  13 
Вървим в полето със другари,
навред е чудна красота.
Треви зелени, слънце грее,
но води се наоколо война.
Ръката стиска автомата, ...
  751 
Ще взема набързо каквото мога
за дълъг път и вратата ще тръшна,
неизбежно обзет от ненужна тревога,
завинаги моя дом ще напусна.
После ще тръгна бързо нанякъде, ...
  1309 
> Навсякъде из
> лятната гора - само
> трици на кълвач.
  835 
> Пълнолуние.
> Върху мостът - своят дом
> си построявам.
  711 
***
Позволи ми в рими да опиша
това, което мисля и усещам:
за туй, че чувствам се излишен,
когато утрото без теб посрещам,
Както и за скритата досада, ...
  1426 
Когато съм със теб, се наслаждавам
на всеки миг, прекаран в твойта близост,
който мъдрата съдба ми дава
във свойта прозорлива отзивчивост
като баланс за самотата ми предишна, ...
  1304 
Сменям канали,
времето губя.
Какво да оставя
много се чудя.
Филми салами, ...
  735 
Планината превърнах в пустиня
реката - във жалък поток,
и тухла по тухла раззидах
един кратък, безмислен живот.
Дърветата - в лачена мебел превърнах ...
  1090 
ЗАЩО МИ КАЗВАШ - "ОТВОРИ ОЧИ!",
КОГАТО АЗ ТЕ ГЛЕДАМ СЪС СЪРЦЕТО?
ЗАЩО МИ КАЗВАШ, ЧЕ СИ "ПРОЗА" ТИ,
КОГАТО ЧУВАМ ХИЛЯДИ ПОЕТИ?
ЗАЩО МИ КАЗВАШ - "ПОСЛЕ ЩЕ БОЛИ!", ...
  801 
Защо щом затварям очи виждам само тебе?
Тези тъй познати черти, като на малко невинно бебе,
което със своята невинност мъка причинява,
и със своят чар неистово подлудява.
Да, тебе всички те заглеждат, ...
  810 
До вчера исках те, обичах те,
не ме разбра, не ме обикна ти,
като ненужна вещ отмина ме,
остави само тъжен прах по моите мечти.
До вчера молих ти се, виках те. ...
  990 
Ако ме срещнеш някога в съня си,
есенно притихнала и бяла,
недей прогонва ме - така ще знам,
че след толкова години
поне в едно сърце съм оцеляла. ...
  736 
Предложения
: ??:??