4 982 резултата
Dreaming of you
Dreaming of spring
I'm stuck in this cold weather
Can't take a breath even for free.
Nights are cold ...
  299 
Ветрецът си вие.
Сърцето ми бие.
Водата до плажа
тъй нежно го мие.
Заглеждам вълните. ...
  329 
Навлякла кожуха си облачно сив,
отдолу по рокля в сапфирен атлаз,
повежда след себе си месец красив
прогонвайки мрака и зимния мраз.
Жена достолепна, но дама със нрав ...
  207 
***
Имам мечти и търсят небе
на което да се разстелят,
после им правя съновидение
и път по който да зреят! ...
  422 
Усещаш я като начало.
Като изящна детска стъпка.
Усмихва ти се с клонче бяло.
Разлиства се от малка пъпка.
Превръща сивото в зелено. ...
  428 
На стрък зелен три капчици тежат,
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...
  495 
А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...
  249 
Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
  576  14 
Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
  182 
Слънцето като монета блесна...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
  239 
Спри
там
където
горе
става долу ...
  429 
Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
  246 
Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели – ...
  225 
Излегнат стоях между две груби бразди.
Решил бях да спя под балкански звезди.
Така на това магическо място нощувах.
Сега ще разкажа какво виждах и чувах.
До мен се примъкваше един котарак ...
  197 
В края на зимата-
пропуква се ледът сковал сърцата,
събужда се надеждата изстинала,
снегът отстъпва място на тревата.
Въздиша бодър и с радост света. ...
  219 
Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
  314  14 
В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
  225 
На секундата, тъй изведнъж
по цялото диво поле от ръж
изля се сякаш пълен язовир
от буен, бурен, летен дъжд.
Измежду капките му плувах ...
  283 
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
  251 
Когато целувам те,
се давя в поезия.
И с тебе я чуваме -
симфония неизбежна.
От мойто сърце ...
  491 
Аз съм мъничко слънчево зайче в дланта ти,
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.
Аз съм кълнче, поникнало в шепичка пръст и ...
  388  12 
Вървях по стръмната пътека
край извори и сред скали.
Бе зима и безкрайно крехък
снегът бе в тихите гори.
Далеч синееха вълните ...
  490 
Уличните лампи премигват
ритмично в зимната вечер,
докато пухкав сняг се сипе
из улиците на нашият град.
Навън я няма зелената трева ...
  518 
ПРОЛЕТНА МАГИЯ
Навсякъде свещички бели - кокичета нацъфтели,
врабчета от съмване се гонят по още голите клони,
а чичо Пей и той от отзарана песента си подхвана!
Бърза пролетта - на планината съдира юргана, ...
  314  16 
Навън е тъмно, старият квартал,
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
  565 
Понякога, когато се изгубя
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края ...
  198 
Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
  190 
През пръстите измъква се небето,
Като уплашен скакалец подскача
Препъва си в тревичките сърцето
И после жално с облаците плаче.
  527 
Ти бързай влако! --- тя е срещу мен.
Връхлитат планини в стъклото
и жиците са като бяла прежда,
а хижите с боровете растат;
селцата се разгръщат като карти, ...
  273 
Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
  569 
Красива моя, яснолика,
огрей душата ми полека,
съня ми вятърът повика...
Спусни ми тъничка пътека,
стиха ми нежно посребри го, ...
  789  12 
По залези небето свечерява
с нюансите на тихото мечтание,
когато няколко звезди трептят
и пълнят сънищата ни със щастие!
Тогава е по - истинско красиво ...
  237 
Този февруари
Този февруари е толкова млад -
ту намръщен, ту усмихнато слънце,
иска да бъде влюбен галант
и цъфти на иглики пред къщи! ...
  639 
Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...
  195 
В дима на зимни къщи скитах
и сам на улицата бях.
Щом свих зад ъгъла видях
луната от дъжда измита.
Тя бе успяла да пробие ...
  587 
Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка
и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.
Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра. ...
  244 
До старите пясъчни плажове,
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева… ...
  621 
Далече, далече, сред гъста гора,
къщурка се гуши, мъждука едва,
там пуши коминче на покрив от мъх
тя-твар сякаш жива, поема си дъх.
Облечена в рокля от бели цветя ...
  241 
В белите ми дробове нахлува
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...
  242  14 
Облечена в бяла премяна
с прическа и грим.
Ето я сватбата тъй мечтана
булката и нейния любим.
Стоят те под свадбено венчило ...
  215 
Предложения
: ??:??