248 896 резултата
В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...
  360 
Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му, ...
  817 
Пристан
Поглед вперен в бурното море,
вятърът брули косите ми ,
стоя и гледам как вълните се
блъскат в острите скали. ...
  363 
Политам стремглаво нагоре и плам-
стъпки във въздуха отразиха се нейде,
загубих се в чуждия и собствен блян,
потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...
Запитах безвремието кога ли ще спре, ...
  819 
ГЛУХАРЧЕТО, КОЕТО В МЕН ГОВОРИ
Не ме разказвай наизуст,
анализите не обичам.
Когато ми цитираш Пруст,
си дързък и дори безличен. ...
  448 
Довчерашната рая се вдигна,
устремена силно към свободата,
избавление от гнет постигна
на онази славна и свята дата!
Тези лъвове докрай се биха ...
  407 
Ех, ти, хлапе,
с вирнато носле,
оплакваш се ти
днес от живота си,
сякаш родителите ти ...
  836 
От себе си не мога да избягам.
Това е просто някаква шега.
Опитвам се, но винаги пропадам
в канавката на глупава игра.
От мислите, които ме обсебват, ...
  659 
Когато те няма не искам да чувствам.
Без теб съм и целият свят посивя.
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
През сълзите твоето име зова.
И тежки са дрехите, няма да топлят, ...
  658  21 
В живота първо идва пролет.
Нежна е като дете с добро сърце.
Тогава идва първия ни полет -
летим в небесата, разперили ръце.
После настъпва едно лято горещо, ...
  524 
Имаше една жена, която
събираше светулки във нощта,
а после ги изпращаше по вятъра
да осветяват хорските сърца.
Канеленият ирис на очите й ...
  1336  11 
Животът е сън…
дълбок, илюзорен
Емоционално незрял,
откъм вяра просторен
Откъм мисли… химера. ...
  269 
Сред спомени от миналото
за несбъднали се мигове,
върху страници, изгарящи от думи неизречени,
завинаги застинали в изсъхнало мастило –
угасващи мечти от времето обречени. ...
  633 
Часовникът през времето прокарва
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.
...А ехото отломъци откъртва ...
  553 
Пътят към теб
Куплет:
Търся аз пътя към тебе,
търся морето от чувства,
търся красивите твои очи. ...
  395 
Понякога копнея да изпитам
Съдба на някой друг; да се отвърна
от Себе си; до смърт да се наскитам.
И чак след век у Мен да се завърна.
Да бъда космонавт; да се изкáча ...
  381 
Неделята ухае на канела
и тихичко подсвирква си – под нос.
Каквото седмицата дала – взела –
в неделята е всичко на поднос.
Кафето с “Бейлис" глезено изприда, ...
  433 
Влача две-три релси,
чук, тесла, пирони
и поръчах пресни,
шарени вагони.
Нямам грижа вече ...
  484  15 
Днес във Рая се убодох аз на жило,
а убождането беше адски мило.
Ала за награди като тези аз лелея,
чудна, дълга песен да изпея.
Отнейде чува се аплодисмент, ...
  572 
Под влияние
на smelo_sarce (Явор Костов)* —
„Християнски герои — Георг Мюлер“:
Бог е милостив
и во̀ди грешните по ...
  295 
Дежа вю
Залезът попива светлината
и прегръща топлата земя.
Изпълзява бавно и луната.
В плен светът попада на нощта! ...
  437 
Лято е. Почти на края.
Искам още да играя.
Казват ми: Я спри се в къщи!
Мама сърди се и мръщи.
Иска и се като нея ...
  265 
Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри, ...
  821  12 
Някой ден, не ще да бъда,
някой ден няма да ме има.
Някой ден в пръстта, ще бъда,
някой ден в обречената зима.
Някой ден лозите мои, ...
  677 
Легендата от стари времена
разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза.
Живял разбойник с името Дервиш, ...
  1609  14 
Всяка нощ, всяка нощ, всяка нощ,
през небето – прозорец отворен,
влиза вятър – разгърден и лош
и изтръгва съня ми, от корен.
И виси, и виси, и виси, ...
  394 
Днес обърнах небето
нагоре с краката,
рових, рових…
и облакът даже се скри.
С две-три капки ...
  510 
От зората си древна
ро́да човешки
към звездите поглежда
с молби и с болежки.
Но някак не иска ...
  1022  21 
Понасяш безмълвно безброй присъди,
при вятърни мелници търсиш промяна,
но колкото и силно да стискаш със зъби,
уви сърцето не е от стомана.
Боледуваш по несбъднато обичане ...
  353 
Слънцето с червена риза
се показа рано сутринта
и зад облаче излиза
весело, засмяно.
После в жълто се облече ...
  357 
Истина ли е,че
светът ни е реален?
Истина ли е,че животът
не е безкраен? Истина ли
е,че човечеството е ужасно ...
  224 
Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха ...
  587  17 
Има време разделно, има време за срещи,
този път няма край, ни мотел за нощувки.
Взел във сака съдран най-ненужните вещи,
а забравил в дома си сърдечните струни.
Само камък заоблен, само бяла горчивка - ...
  962 
Отпускарски лежерен, бос и кокетен,
с бронзов загар, чародеец на плажа …
Зноен, разголващ, горещ, мимолетен,
спомен рисува върху пясък и пяна.
С размах на художник там, в градините, ...
  408 
Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...
  923  14 
Отново и отново
се мъчиш да залъжеш
копнежа си по мене,
да ме заместиш с друга.
След толкоз безнадеждност ...
  705 
А тинята в канавката е гъста
и ненаситна, хищна, и всеядна.
Щом потопи човек, дори и пръста,
овалва го калта и му се гади
от него, всичко живо, и напразно ...
  847  14 
Привел е питите си слънчогледа,
тъгува за тръгващото лято,
а ято птици простора си споделя,
сбогувайки се с мястото познато.
Трептят полята в мараня, ...
  329 
Стоя във своя замък притаен
и от светлина се крия нощ и ден.
Повече от всичкото това
се страхувам само от вода.
В дните древни бил съм роб, ...
  562 
Полет птичи са нашите дни,
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб ...
  767  10  23 
Предложения
: ??:??