248 894 резултата
Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...
  931  20 
В неделя, когато най-много си женен,
не смея и мислено да доближа.
Промъква се мракът - и стар, и лежерен,
превръща и правдата даже в лъжа.
В неделя, когато най-много си женен, ...
  465  13 
Няма време за глупости,
няма време за драма.
Държавата пуста е,
че народа го няма.
Интернета се пълни ...
  374 
По островите в Южните ширини́...
На залезът вълшебството когато
подпали облак, скочи Океана
внезапно залюлял вълни, богато
обагрени от страст необуздана... ...
  463 
Поетът измисля миражи
измамник верен до сълзи
До толкова, че дори измисля
и болка, ако го боли до сълзи..
Фернандо Песоа ...
  452 
Пролет край морето
Само дърво, само израсло край морето,
посреща пролетта, разцъфнаха се цветове.
А слънцето изпраща му своите лъчи от небето,
красиви цветове в лилаво, от Бога те са дарове. ...
  632 
Ориса ме с крила на птица,
все към Светлината да летя,
а тъгата, недокосната девица,
към сърцето е протегнала ръка.
Отбягвам я с усмивка във очите, ...
  521 
Истината е недоказуема.
Но е очевидна.
Истина е, че още мога да те усетя.
Но това може да ме убие.
Истина е, че те сънувам. ...
  861 
(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...
  1513  34 
море — пътека
месечѝнна и любов
сърцеглъбѝнна
............................................
море — ...
  308 
Душата има свои светове,
които не зависят от земята
и звездното отгоре ни зове,
мечти – уханни рози ни изпрати.
Над тинята се носи аромат ...
  699  13 
Здравей, любима моя! Как си? Пак е мама.
Притихнала до теб стоя и взирам се
в моята малка дама, която някога
ще се превърне в жена.
Така бързо отлитат дните ни ...
  605 
Зъл мрак отвън, настъпва жаден
да помрачи сияещите личица.
Навлиза скрит, пълзящ, нахален,
оставя страх в невинни сърчица.
Отнета истина е истина наполовина, ...
  436 
Полет...
Високо!
Далече от клюки и слава.
Полет...
Високо... ...
  373 
Какво се случва вече с нас,
уроците от миналото чезнат,
нищо човешко няма власт,
а цветните ни мисли вехнат.
Доволен от нас е Луцифер, ...
  1308  15 
През Август си спомням за тебе,
през Август, когато вали.
Когато прохлада обземе
горещите августски дни.
Когато навън се търкулне ...
  532 
Обожавам, когато се проснеш
като вече отстрелян глиган.
Разкекерчена тихо, но мощно,
безпризорно, без никакъв план.
Тъй приятно е щом те притисна ...
  1144  10 
„Вече си голяма!“ това ми каза мама,
„Трябва да се учиш, един ден да сполучиш!“
Рано лягай, рано ставай и игрите забрави
За училище се стягай, стаята си подреди.
Ако искаш да четеш, азбуката научи сега ...
  650 
Първите красавици – от восък
тази нощ отвориха очи.
Есен ли пристига? Смугла, боса,
август някак тайнствено мълчи.
Да не би отрано да подплаши, ...
  608  10  14 
Когато си мислиш, че умираш без мен
затвори очи, аз мислено те обичам.
И си мислиш, че съм слънцето в твоя ден.
Не, не съм! На изгрева малко приличам.
Когато затвориш очи и влизам в твоя сън ...
  507 
Изнемогват словата от бързане,
отмалели от пътя отбиват.
Деривати отпадат несвързани,
илюзорни пространства се свиват.
Избледняват лица и приумици, ...
  426  10 
Какво от туй, че днес не съм до теб,
нима в прозореца не ще да блесне слънце,
нима посърналата есенна трева
не ще изправи тънкото си кръстче?
Какво от туй, че няма да заспиш - ...
  616  10 
Нарисувай ми очи
в порцелановата чаша
със утайката. Кажи,
че ме виждаш как от сдрача
на изпитото кафе ...
  480 
Черни хладни люспи стискат крехка шия
Студенина се плъзга, увива, краде ми дъха
Греховността ме принуждава да разкрия
хапката похот, която ми заседна в гръдта
Съскащ разцепен език с моя се преплита ...
  745 
Една незабравима любов
Веднъж ли беше, дваж ли, аз не знам!
Прощавах ти и вечно се надявах!
Във нощите тежеше да съм сам!
И в дните, във които сам оставах! ...
  489 
Ако падна в тъга или близък ми липсва,
ако духом кървя, ако горест надвисва,
ако изход не виждам, спасение няма,
се затварям сама, вътре, в тайната стая
и залоствам врата, с всички сили, до края. ...
  596 
В магичната реалност на нощта
В душата ми Пустинята нахлува
и всеки спомен изживян помръкна.
На Миналото нежната заблуда
зловещо, с кикот, гиблата* отмъкна... ...
  1190 
Обожавах слънцето!
Влюбеният ми взор
бе непрестанно отправен към него -
златистата му светлина
ме пленяваше ...
  415 
Дъхът - насечен на прибежки,
бе мой. Докато се тъкмях,
въведе ме Поетът нежно
с Вергилиевата ръка.
Бохемско бе! Но без Тамара - ...
  230 
Балчик - 15 август 2021
Голяма Богородица
По дамбата разхожда се прохлада.
Вечерното море шуми.
Звезда пред погледа ми пада ...
  754 
Небето често пада ниско
и свечерява смелостта...
В канавките осъмват мисли,
че сме длъжници на Дълга!
Библейска кал по съвест гузна ...
  748 
Крия нежен спомен в моето сърце
за теб, очите кадифени и топлите ръце.
За майчинската грижа към всекиго от нас,
за пътешествията чудни и първият ни час.
Как приласка с нежност в мен детската душа. ...
  1247 
Не знам била ли съм преди
онази, която с коси от злато
завивала е нощите ти;
или пък другата, деня ти
обсебвала с омая непозната. ...
  408  11 
Гледам някакви голи полета навън
и увехнали хорски надежди: размити.
Аз пътувам във влака, но сякаш е сън
моят ритъм, но нивга за него не питам.
Аз не питам, а просто пътувам в купе ...
  309 
Вярваш ли в набързо скалъпен живот?
За такъв те подготвят, една цяла година...
И се опитваш и бориш, да не си идиот,
но сценаристите имат, друга причина.
Вярваш ли в грижовните им борби ...
  859 
Наивно ли е да си влюбен?
Наивно ли е да преследваш любовта?
А когато се почустваш изгубен,
кой близък ще ти подаде ръка?
Толкова е лесно да потънем, ...
  738 
СЛЪНЦА В ГРАДИНАТА НА ГОСПОД
Сред мека макова постеля
от ситно юнско кадифе
и светлосиня безпределност –
със дъх на риган и кафе, ...
  438  11 
За теб
За теб са тези сребърни звезди,
ако не стигат, ще ти дам луната,
цветя и слънце, морските вълни
и щастието цяло на земята! ...
  681 
Влязох късно в детската градина.
Баба беше мойта забавачка.
Изпитът за вход дали ще мина
и с децата как ще слея крачки?
Вкъщи беше хубаво, защото ...
  734 
Застанал пред нощните очици на небето,
покрити с препаска от божествено слово,
Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,
отправя поглед към тях и брои своите братя.
Оттатък от опаката страна на земята ...
  837 
Предложения
: ??:??