248 895 резултата
Отдавна не умея не летя.
Обидата притегля към земята.
Ти знаеш, Боже, болната душа
не може да настигне хвърчилата;
тежат ѝ непростените неща ...
  639 
В слитъците невзрачни на времето
събрани сякаш от невидима ръка,
въздишат призраци на близки и далечни
с безброй приветливи лица.
На масата отрупана със спомени ...
  277 
някой ден
може би ще се престраша
да се срещнем
на другия край на вселената
под самотно дърво ...
  715 
От колко време те познавам само
безброй години, хиляди звезди
се спуснаха от както ме погледна
и в сърцето си ме приюти.
От тогава много време мина, ...
  553 
Щурците ваят пътя ароматен
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния, ...
  611 
Дамата
Жената с походка,лека, грациозна,
красива, нежна с усмивка чаровна!
Тя е истинска жена, жена сериозна,
излъчва чар и нежна женска красота. ...
  645 
АВГУСТ
(безглаголно)
Лято, гара, влак, багаж,
слънце, въздух, плаж, море,
лодка, бриз, вълни, мираж ...
  718 
Съдба
Една съдба си ти за мене,
сърцето ми изпепели
и нощите превърна в огън,
а дните ми в развалини. ...
  374 
Не може да си тръгне лятото!
Не може! Хей така, да ме забрави!
Сега събрах си в шепи златото
на новите любови. И на стари.
Не може гръб да ми обърне. ...
  516  20 
От криво любопитство ли дойде –
животът ми да видиш как е минал?
Задръж каквото триумфално взе.
Сега ще спя. Навярно сто години.
Не искам да сънувам. Тъмен здрач – ...
  472  11 
Той - прозира - отдалече.
Пълни глупости твори.
Малко - злобничко човече
сред дълбоките води.
Всяка вечер - от екрана ...
  568  16 
Да те загубя? Толкова те търсих...
Не ме боля по трънния ми път -
към теб, към чистотата на греха ми.
Не искам. Ще умра от скръб.
Вземи на малкото дете мечтите, ...
  600 
Нощта наметна звездия си шал,
по слънчев лъч към синевата слиза.
Мечтае ли цветът ѝ да е бял
макар изящна в черната си риза?
Ухае на парфюм. И чаша ром. ...
  425  10 
Тънко, болезнено жилване, спомен. О, колко познато!
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.
Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи, ...
  793 
Колко грешно е да съм човечна
с глухи мисли и мечти,
заспали късно, късно вечер
с думата „прости“.
Не биха носили пороя ...
  599 
Такава ме искаш, каквато съм всъщност.
Свободна от всичко и смела до дръзкост.
Сама, уязвима и с всички пороци,
но чиста, измита в небесни потоци.
Грешаща, горчива, така своенравна, ...
  661  13 
В света твой името ми заличи
и в него аз не съм добре дошъл.
Не ме поглеждат топлещи очи -
в света твой името ми заличи.
За мене вече песен не звучи, ...
  1027  18 
В твоите очи да се изгубя
без да се усетя - да потъна,
дъно има ли се чудя
и ако има-
аз не искам да се будя! ...
  438 
Във всяко измерение,
всеки има своя път,
за свободна воля и решение,
за отговорност пред Божи съд.
Крила за полет всеки има, ...
  874 
Здравей, скъпа Есен.
Признавам, не те чаках с нетърпение.
Нямам сили да те посрещна с песен.
В душата ми ще се опитам да задържа Лятото още малко, безсъмнение.
Мигнах и ето годината почти измина.. ...
  389 
Върти се в колело от маргарити,
часовникът пристяга в клуп душата,
лети животът, криво-ляво с триста,
а прав и десен още може… ша́ва!
Да, само тишината ме разбира, ...
  710  15 
Пепелища пълзят, огън шушти,
спотаяваме чувства безмълвни.
Мисъл за съд в сърцето бумти,
явно бягаме в очи да я зърнем.
Покорени в страха от смъртта, ...
  435 
Ах, как искам подредена държава,
законност, правда да се въдвори,
най-бедни сме в съюза, туй ни унижава,
всеки член на обществото да се удовлетвори!
В престъпност тъне ни страната, ...
  509 
Просветват чайчица и гларус
в завихрянето на вълната.
Оглежда се самотен август
с обратна скорост във водата.
Понесъл пъпеши и дини ...
  612 
Аз знам, ще дойдеш цялата във бяло,
с копринени криле ще ме прегърнеш
и със своето ефирно наметало
кротко мене ще обгърнеш.
И сълзите ми до дъно ще изпиеш, ...
  847 
Искам да ти кажа нещо, но е още толкова далече..
Ти само почакай още съвсем малко.
Ще дойда и ще се обичаме така
както никой и никога не би могъл да си представи.
Само потърпи. ...
  474 
Срещнах я много, много отдавна.
Дори не помня, кога точно беше.
Учудих се и дори ми стана забавно,
че гола красавица до мене вървеше.
Бях млад непукист и ѝ хванах ръката. ...
  470 
Тишина. И в тишината думи
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...
  469  10 
"Не си сама..." - прошепва ми нощта
и мята чергата над старата ми стряха,
отключва, за да влезе любовта,
макар отдавна да не я очаквам.
А тя не влиза, седнала отвън, ...
  684 
Когато ми е тясно в мене си,
отприщвам хиляди усещания...
Ломят душата ми проблеми,
сурват се в бездна от мисли
и тишината се взривява... ...
  806 
Когато дълго просто ти мълчиш,
отново няма днес какво да кажеш.
Дори душата от мълчание греши,
натяква нещо просто да разкажеш.
Но думите изречени горчат, ...
  705 
Където и да се обърна – хора, и всички нанякъде са запътени.
А аз стоя и наблюдавам, слушам от тълпата тътени.
Ако някой мине покрай мен, опитвам се за секунда да го спра.
Но твърде често получавам „Време нямам, трябва да изпреваря часа!“
Но в редките случаи когато някой до мен се спре, ...
  1012 
От есенни мастила оцветени,
листа празнуват заедно с дървета,
попива есента дълбоко в мене,
макар че лятото в сърцето свети.
Като река ухания ще плисне, ...
  1722  20 
Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи? ...
  1670  15  29 
Вилнеят в лятото пожари.
В поля, градини и гори.
Воюват с тях пожарникари,
а огънят след нас върви.
Горят овошките ни в двора. ...
  715  12 
Звънях ти. Не вдигаш. Забрави ме значи.
Не ща да повтарям. Нахал аз не съм.
Човекът преследва свои задачи,
стресиран обаче от някакъв звън.
Приятел си - казваш? Няма да споря. ...
  330 
Какво като нямам, което другите имат,
и не обикалям света надлъж и нашир?
Намерих тук подходящия климат,
в който живея със себе си в мир.
И с всичко съм свикнал, не казвам и дума, ...
  440 
Щом мъка ѝ душата набразди
в пиянството самотно, за забрава
не е сама, щом хиляди звезди
в косата ѝ закичени остават.
Понякога е с облачни очи ...
  587  19 
(Не)логично 🤷🏻‍♀️
Едни, за да не умрат, душите си продават
Други от мъка сами на смъртта се предават
Някои с антидепресанти ужаса си спират
Зависимите искат депресия, за да ги взимат ...
  777 
Тя беше толкова негова, колкото не е била ничия друга...
Той беше толкова нейн, колкото не е бил ничий друг...
Те бяха две Души... намерили се във времето...
Те бяха две Сърца, които туптяха заедно в един пулс...
Тя беше щастлива със него във всяка секунда... ...
  1161 
Предложения
: ??:??