248 913 резултата
Вярвах ти сляпо,
до болка
И те обичах какъвто си-
лош и добър.
Сърцето си ти дадох- ...
  414 
Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно ...
  277 
За Живота...2
(поема)
ДНК е универсална. С нея се предава
Живота през милиардите години.
А от къде е дошла- не знаем!... ...
  436 
Очите ни са нищо повече от светове.
Ти ме допусна в своите.
Бурите сами изплакват себе си.
Връхлитат ни неспокойно.
Без покана, без сбогом. ...
  383 
Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...
  348 
В мислите ми нема драми,
нема турски сериали.
Има само голи дами
мАж кат мене невиждали.
И да се пофала, бате, ...
  465 
В надеждата ти името ти шепна
и топъл зов отново заблестява.
Сърцето ти от любовта ми трепна
и с нежен вопъл обичта отдава.
И чувствам те със вярата потребна, ...
  815 
Сърцето има скрити дълбини,
които само Бог ги разпознава,
живеем с външните си добрини,
но истината тлее като лава,
за да избухне в тих нечакан час ...
  753  16 
Душата като езеро е чиста
в детето, после се превръща в тиня,
в сърцето щом порасне егоиста
и колко път му трябва да измине,
за да се върне в изходната точка, ...
  799  17 
Сънувах. Беше странен свят без граници,
от огъня на лято нарисуван,
сред който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване жадувано.
Ръцете си протягахме над бездните ...
  441  10 
Ароматно кафенце със сметана,
премрежен поглед ти и аз,
весела картинка тъй желана,
така го виждам в сутрешния час!
  936 
«Вследствие слабости ощущений
мы не в состоянии судить об истине»
(Анаксагор V век до н.э.)
Я учусь исчезать – оказалось несложно внезапно возникнуть,
Пустотой за колонны афинские тихо проникнуть ...
  2407  12 
Народът спеше но вече се събуди,
от дългия си сън той се пробуди.
Не трябват само думи а дела,
накрая той самият това осъзна!
Събудиха се и със знамена в ръка, ...
  353 
Отидох на театър
Да, бях гледал таз пиеса вече,
но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, ...
  446 
Не е имало кръст.
Или не. Били са стотици.
От повехналите очи
са се стичали сълзи,
изсушени от птиците ...
  553 
Всяка любов е тъга
Няма любов, озарена от щастие,
няма звезди и слънца.
Всяка любов е пропита с нещастие,
всяка любов е тъга. ...
  301 
От ден до пладне ще е само
и рехавата сенчица изтлява.
На глас се позасмях -
привиждат драма,
преглътнах и мушичката, ...
  520 
Бавно катеря живота
от към отвесната му страна,
стаен между миглите вятърът,
изплаква горчива сълза.
Безжизнен отпечатък на мечтите, ...
  1368  29 
Прибрах си реколтата – беше ми доста.
Стоях край софрата с бездомници – гости.
Летят зад стъклото разрошени птици,
кълват разпиляната, златна пшеница.
За всички намерих и зрънце, и дума. ...
  426  12 
Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.
Есенно брули го, ...
  447 
Ако нямаш пари – запомнѝ,
че си ти най-богат на земята.
Те – парите – са остри стрели
и се впиват дълбоко в душата.
Ако нямаш с кого да мълчиш, ...
  305 
До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...
  1811  17  47 
Катеря се след края на небето,
огромно Нищо тежък меч кове
от вяра людска, думи пълни с цветни
илюзии, лъжи и грехове.
Попаднала си викам в мрачно дъно, ...
  1855  12 
Доброто в тоз живот
идва първо в сърцето.
Обичай семейство и род
и щастието няма да ти е отнето.
Че любовта е човешкото в човека, ...
  318 
Чаках те, лято, да дойдеш с усмивка –
Слънце, огряло с лъчи.
Глътка жадувана, сладко и пивко,
като мечта под звезди.
Чаках липите ти, чаках цветята ...
  357 
В лятна жега в летен пек
врано конче жажда сети.
Рипна, скокна, тропна с крак,
вихром литна в полски слог.
Там под камък извор лее ...
  307 
Ексистенциален каприз...
на С...
За хората във Библията о́ще
е писано, за Първият им грях –
от Рая ги изгонили, че нощем ...
  216 
Само Ти знаеш колко сме близо
до последния дъжд и дъгата.
Не оплаквам загуби в кризата,
дивидентите храбро пресмятам.
Да прехвърчам на глога от трънка– ...
  886  13 
И всеки в тежък час написан стих
е светлинка, от болка и надежда
и всяко чудо истинско изглежда,
обидите, отдавна ги простих.
Едно щурче среднощно да скрибуца, ...
  272 
Няма попътен вятър за човек без посока...
и платната на кораб лежат в изнемога.
Крилата пропадат във въздушната яма...
за Бог се сещаме... когато го няма!?
Той винагие в нас е, той е цяла вселена, ...
  1415  40 
Сияйно хубава си днес пред мен.
По- хубава ще бъдеш утре ти.
Най- хубава ще бъдеш вдругиден.
Завинаги прехубава бъди.
Очите ти обичам и косите, ...
  1109 
На бюрото са –
моливи,
писалки,
разпръсната хартия…
И косматата ръка ...
  343 
Лято, лято! Хей, привет!
Цяла есен ти се скри.
Зад дъждеца стихоплет
капки - буквички реди?
Лято, лято! Хей, здравей! ...
  726 
Комшийката ми леля Сийка
магаре има, куче и коза.
В долапа скътала ракийка,
пред портичката - струпала дърва.
Комшията Засмян Иван, ...
  616  16 
Не разчетох, че с любов дошла си,
не засякох плахите и́ знаци,
осенили твоя блян безбрежен.
Ех, прости ми моя безкопнежен
и облян в тего́би делник мрачен! ...
  486  12 
В просъница е много сладко,
любимото с нежни ласки да разбудиш.
Сладък миг е, макар за кратко,
по тялото и, себе си когато губиш.
Мънистата в розовата раковина, ...
  762  13 
Догаря като свещ деня
в молитвата за всяко нещо,
подкрепяща делата на дланта
в несъвършенството човешко.
Изкуството на пълната луна ...
  982  14 
Намерих те сред хиляди душѝ.
Познах те без да те познавам.
В тълпата търсех твоите очи.
Изпълни ме с копнеж по теб – признавам.
Да те запаля исках. Не успях. ...
  1075  10 
Вдигнала поглед нагоре,
броя всяка вечер звездите.
Една от тях ми намигна щастливо,
покани ме на бала на мечтите.
Ще бъде той в палатите на Слънцето, ...
  549 
Пътят...опустял и тъмен, по него се стели мъгла, от студената, под която потъваш с всяка крачка. Той е безкраен, а в далечината-тъмни сенки поглъщат всичко.
Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртв ...
  367 
Предложения
: ??:??