20 578 резултата
Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле...
П. Пенев
Когато цъфнат теменугите
и няма здраве и късмет, ...
  214 
Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
  211 
Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...
  218 
Димитровден
Днес празник е народен, празник голям,
на Свети Димитър той е назован.
Празник на овчарите и на ратаите
лятото свърши и реколтата е в хамбарите. ...
  219 
Тя ми каза: Всички влакове
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство! ...
  248 
Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака. ...
  234 
Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...
  202 
В гора дълбока пълна с цвят
Аз гледайки в небето виждам тъмен мрак
И страх изпитвам аз вроден
От тъмното, нощта и тъгата в мен
Мъгла дълбока вдига се в гората ...
  187 
„И с поглед вечно устремен
напред към утрешния ден“
„Копнение“ – П. Яворов
Огромна сила Яворов е имал
и гледал с мъдрост винаги напред, ...
  337 
Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...
  310 
По кожата на бял агнец
историята скръбно пише
с писец от трън на чер венец
последното четиристишие.
Видение на луд пророк ...
  265 
Все по-малко останаха старите
със набръчкани, сухи лица.
Посивяват без тях тротоарите
и изгряват студени слънца.
А довчера в тополи и в кестени ...
  315 
По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...
  257 
Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен ...
  440  12 
„И който приема едно такова дете
в Мое име, Мене приема“ (Мт. гл. 18)
В лошата приказка майка оставя
рожбата друг да я гледа – сама.
Скача сърцето ѝ или забавя ...
  405  14 
Спокойна съм и хлябът не горчи.
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...
  363 
Тъмното петно, когато е сърдечносъдово
пропълзява с паешки крака в очите
и като влечуго грозно, гърбаво,
отнема светлото от дните,
цветното от тях и красотата, ...
  234 
"Жената на скръбта"
Сърцето ми тежи като камък студен,
напукано в мъка, обвито в плен.
Очите ми са червени, пламтят от плач,
като дяволски огън, горят без прах. ...
  257 
#1
Гледам и се чудя,
Защо в мен нищо
Те не будят.
Нежно и спокойно
Да лежат, ...
  282 
Да работя или да не работя --
туй е въпросът...
Кое е по-достойно -- да понасям
несгодите, мизерната заплата
или изправен пред море от бизнеси ...
  245 
Последният щурец
Един човек с китара в ръка
с музиката си радваше хората!
Усмихнат човек с дълга коса,
раздаваше себе си, своята душа! ...
  273 
Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...
  347 
По жарава вървим ден след ден, като вричане.
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме. ...
  248 
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...
  238 
От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
  206 
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
  215 
(Посветено на Николай Хайтов)
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
  231 
Тези светли прозорци -
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...
  265 
Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
  208 
Богат съм... на проблеми,
на безумия,
но имам патентована система -
Виновен все е другият!
Виновно ми е обществото, ...
  224 
Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
  212 
Толкова хляб е заченат под женските пръсти,
че се научих любов как да вграждам в тестото.
Но пред икона на Девата първо се кръстя,
тихо наричам и после пресявам брашното.
Правя си кладенче винаги точно в средата, ...
  358  20 
Один приходит, другой уходит,
мир меняется в лицо,
один теряет, другой находит,
и закрывается кольцо.
Как мы будем жить решаем, ...
  256 
Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...
  327 
Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...
  243 
Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...
  280 
Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...
  322 
Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...
  339  14 
Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...
  203 
Как те искам за себе си, истино!
Без фанфари и тежки сълзѝ,
сред огньовете буйни пречистена
и без сянка, която пълзи!
Как те искам за мое светилниче ...
  286 
Предложения
: ??:??