20 538 резултата
Пия живота на мънички глътки,
за да усетя - всичките му тръпки.
Уж сладък пелин е, а в устата горчи!
По лицето оставя дълбоки бразди.
Душата ми - побеляла и тъжна старица, ...
  409  12 
За какво прощавам...
За птиците е прошката ми днес,
за техните крила така огромни,
в които се заглеждам и тъжа
с очите си зелено – животворни. ...
  498 
Дланта на Бога ще ми е паничката,
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините – ...
  496  11 
Отново в скромната вечеря има камъни,
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите, ...
  414 
Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели, ...
  702  11  23 
Тъжни улици, пуст тротоар,
безработен заспива асфалта.
Пак спечели луната на зар
и загуби звездите на карти.
Блесна мисъл в бездънния мрак, ...
  717 
Носещ на гърба си света,
брилянтен като безброй слънца,
неспирен в своята мечта,
закрилник на милото и дома,
безстрашен в лицето на смърт - ...
  747 
Поискай бъдещето си, поискай...
без корист, без омраза, без лъжа.
Пойскай го, да бъде чисто,
кристално като капчица роса.
Рисувай бъдещето си, рисувай... ...
  966  10 
Аз съм пътят, истината и животът. Само чрез мен се стига до Отца.
Евангелие от Иоан 14:6
Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта
не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето...
Коринтяни 13:4 ...
  1091 
Руска ролетка
На масата е сложен револвера,
а в барабана е един патрон –
наоколо достойни офицери
с честта на офицерския пагон... ...
  351 
Във локвите се къпеха врабчета.
Жени простираха прането..
Оглеждайки се във прозорците измити
полека решеше си слънцето косите.
През сълзи аз обличам бялата си блузка, ...
  1679 
В слузести мъки родена Лъжата
от майка, пропита със черен катран,
всекиму гледа да реже крилата
и сграбчва го в своята сбръчкана длан.
От тежък метал му поставя окови ...
  1570 
Tempora mutantur*
Увлечени в човешките си грижи
синхронно да се впишем в Обществото
приели сме, че Времето се движи,
но то си е илюзия, защото – ...
  414 
Господар на съдбата да бъдеш...
е лесна и трудна задача.
Зависи дали ще превърнеш,
моментен успех в неудача.
Господар, за да бъдеш е нужно ...
  933 
Да съм безкрила, май ще ви хареса,
по тръни и по драки да събирам,
перцата си, не ви е в интереса,
пълзенето на всички импонира.
И само нощем совите жалеят, ...
  498 
Прощавам
Да простиш това е да забравиш,
за болката, която друг ти причини.
На приятеля, който в беда те изостави,
кажи, прощавам ти, прости ми и ти. ...
  387 
Родих се аз под щастлива звезда.
Растях като волна, нежна пеперуда.
Не знаех, че живота отнема радостта,
не знаех, че ще имам толкова тежка съдба.
Боря се с живота злочест, като хала ...
  1148  14 
Простете тихите окови
На покорените ни висоти
несподелените любови
и споделените некрасоти.
Простете ревността и мрака, ...
  559 
Парченца радост и вопли бездънни -
разплискани чувства в душевен поток.
Ангели светли и демони тъмни,
в един проточил се, кратък живот...
  1065  10  20 
Първи, втори, трети...
толкова мъртви поети
стихови не изпети
Четвърти, пети, шести...
запалени свещи ...
  448 
Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой, ...
  2322  14  65 
Още колко ли време ми е отредено,
да шавам по тази планетата,
Написано е нейде навярно,
кога ще се отправя към вечните светли полета.
Греховете безбройни да нося, ...
  344 
  651 
Притихвам в душата си ранима,
сгушена като врабче във снежна зима.
Заслушана в сърцатия копнеж,
отронвам мисли, посипани със скреж.
Чувствата изгарят ме отвътре, ...
  875 
Любовта!
Не е само нежни думи.
Слова -
може да бъде трудно,
в главата се върти. ...
  1682 
Едни семенца... в най-надълбокото...
парчета живот припознават...
забравили това, което са научили...
С упорита наивност стремят се
към синьото в просторите... ...
  1080 
"Ще открия съвършена,
неувяхваща, нетленна,
крехка роза от Верона",
луташ се из виртуала.
Зад гърба ти свети бяла, ...
  372 
Обърнах гръб на старите рани,
забравих техните долни покани.
Нямам нужда от вече мъртва скръб,
която гложди по моя гръб.
Отказвам се да се провалям, ...
  654 
***
Вървях по плажа.
Лодка приближи
и стар лодкар
небрежно рече:
- Къде отиваш? ...
  764 
Не съди
Бог е казал "Не съди за да не бъдеш съден",
ти не се вглеждай в хората, в техните дела.
Бъди смирен, спазване на Бога законите сега,
за да опрости греховете ти той на таз земя! ...
  1052 
Жадно изпивам всяка мисъл, като пресъхнала земя
а писалката дописва всеки ред почти сама
пулсира в мен кръвта…за лирически завет
верността е силата на всеки забравен поет
Без бои и четка, рисувам всякакви картини ...
  693 
Облаци и звуци преминават
падат по стъклото
като капки
в стъклото истината отразяват,
но красотата ...
  601 
Желая да бъда повече от себе си,
желая повече смисъл в моя живот.
Нека преживея и създам прелести,
нека е богат творческия ми имот.
Да бъде човек най-висшата форма ...
  975 
"Да живееш - великия смисъл
на това, не можах да открия!
И както някой беше написал -
това отприщва страшна стихия!
Очакваш топла пролетна песен ...
  834  12 
Годините се нижат бързо, дъще,
ще станеш като мене майка ти.
Ще стискаш рожба в твоите ръце
и ще я браниш от всякакви злини.
Нощите ти ще са дълги и безсънни, ...
  393 
Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...
  505 
Между мен и ласката, в която мълчим,
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...
  1059 
Не можех с поглед да обхвана
и пробвах с геоложки чук.
Пред мен Епохата застана.
Попита – От кога съм тук?
Защо морето се изправи ...
  540 
Най-хубавите стихове остават ненаписани.
Най-хубавите думи винаги са неизречени.
Защо се лутаме в злободневие залисании,
във самотата си и болката обречени.
Най-чистите ни мисли са копнения ...
  426 
Сега сме в клетката на своя Разум...
Заплашени сме от тотален срив!
Сами - пред Вируса да се окажем
носители на всичките вини.
Надраскваме стените си с въпроси... ...
  776 
Предложения
: ??:??