9 557 резултата
Съдба
Изгрева посрещах със надежда,
залеза изпращах със тъга.
През деня живеех със копнежа,
нощите прекарвах в самота. ...
  387 
За Първенците
Не може да ме заблудите,
народа ни за вас е чужд!
За него сметка не държите,
А негови чеда сте, ш! ...
  330 
Политици... Фанатици... Астматици... Логоретици...
Какво ли по-добре описва тези хора?
Говоря с презрение, скрепено с отвращение,
за тези, които убиха България.
Подпалиха надеждите за светлото ни утро! ...
  384 
в памет на Георги Братанов
Сърцето, твоето сърце,
ще издържи ли на събитията днешни?
Ти протягаш двете си ръце,
за да опазиш любовта от грешки. ...
  536  14 
За стимулите на прогреса
Човекът е човек щом иска още
и дава здраве за пари,
щом гони имане и търси площи,
единствен да се настани! ...
  348 
Без него ний не можем,
нека дълъг да е, дай Боже!
Нека доходите ни се увеличат,
нека бедните да не мълчат,
а да кажат: "И ние сме хора! ...
  513 
Домът напуснах си отдавна
и съм в чужбина на гурбет.
Отмина младостта ми славна,
като забравен лош съвет.
Оставих аз жена във вкъщи ...
  348 
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че ...
  407 
Пропилян живот
Живота си по кръчми пропилях.
Осъмвах с чаша вино във ръката.
С приятели във нощите гулях
и с празен поглед срещах светлината ...
  474 
Левски№1
Легенди се разказват днес
за тебе...
Написани са
много стихове. ...
  385 
По улиците в моя град
отвсякъде тече вода.
Така е и във всяка душа,
в която се намира любовта.
Всичко в теб иска да прелее ...
  301 
Едно камъче по пътя ме намери
ритано и хвърлено на една страна.
Горещ е асфалтът,а то трепери
слънце го грее, но няма топлина.
Взех го тихо и нежно в моята ръка ...
  899 
Народе, кожата ти ще дерат,
докато управниците разберат,
че сока, който ти истискат,
има си предел.
Не се оставяй да те тъпчат и потискат, ...
  570 
Само глупците мечтаят за власт
и не знаят
за злините, които носи.
Превърнали в рай
собственият си ад ...
  604 
Остани, заради мен остани...
Искам тук, искам да останеш...
Да отворим всичките врати...
Пред затворената да застанеш...
Не искам друго, само остани. ...
  743 
на Павел
И все пак искам да ти кажа,
че родословното дърво е живо,
когато с кръвта ни е помазана
следата, сторена прежѝве. ...
  510  11 
...
Ръцете скръстени в защита.
Враждебно съскащи уста,
неизслушващо-сърдита,
от рани зейва пропастта.
Душевни клади, изгорели. ...
  497 
Раждаме се интроверти
в затвореното, снобско общество,
но порастваме експерти,
със знания от "висше" естество.
Системата поема ни от малки. ...
  596 
През лятото дойдох на село.
И вече месеци съм тук.
Стоя на четата начело –
на наковалните съм чук!
Аз от година не работя, ...
  383 
На майка ми
Чакаш със насълзени очи,
трепетно сърцето бие в мрака.
Далече е от тебе твоят син!
Далеч от роден дом, от родна стряха! ...
  688 
Влюбен
Каква е таз неземна сила,
която стои между нас,
нима в косата ти от свила,
се крие твойта женска власт?! ...
  276 
Този свят, в който има местенце за мен,
е иззидан от бяло и черно.
Той във битки неравни е вечно ранен,
но остава на себе си верен.
Аз съм малка прашинка, но чувствам и знам, ...
  1060  20 
Различна съм и често съм сама
сред своите чужда, при другите една.
В лъжите спира само мрак тъма,
истината искам да погледна.
Борба за власт, надмощие! Времена... ...
  426 
Сред мълчаливия хаос
на разтревоженото небе –
идва спасителна пауза
и с лунна лодка гребе...
Идва на помощ екипът, ...
  572 
Опитвам се да давам
Повече от туй що имам
И нейде нявга
Не ме интересува
Дали някои ще го оцени ...
  281 
Издънка
Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта, ...
  265 
П онякога в
Ъ гъла
Т ърся загубени неща.
И захвърлени в тъмното
Щ яха да бъдат забравени, ...
  677 
Поетите
На поетите не им е лесно,
лампата от чувства все гори
и описват любови – невъзможни, светли,
в куплети – красиви светове градят. ...
  293 
Надеждата е лястовица бяла,
разперваща свободно своите криле.
Една-единствена, но оцеляла
с невинното си чисто сърчице.
И долетя надеждата крилата, ...
  5083 
И пишат... И дишат...
Поети им викат.
И чувстват... И искат...
Човеци им викат.
И лягат и стават... ...
  521 
Когато някога пристъпвах,
да мина прага на света,
аз свойте пъзели скалъпвах
и търсех книги да чета.
Като пастирче често ходих ...
  275 
Здравей бабо,
Много ми е мило, драго,
пише внук ти от Чикаго.
Делят ни морета, океани,
не сме си писали от лани. ...
  780 
Граничар
Тихо нощем вятърът припява
нежна песен в тъмната гора.
Долу, над заспалата застава,
грее уморената луна. ...
  477 
Добри били...
обли и удобни...
Объл камък
темел не става!
  580 
Да се „опèриш“
на управляващ -
и се превръща
в теб уволняващ.
На свободата ...
  366 
Изгубих битката със килограмите,
изпробвах диети и не една, и две,
изгубих битката със "пирамидите",
отидоха парите ми във чуждите ръце.
Изгубих няколко приятели, ...
  418 
На тръгване от вишната набра ми.
Костилките запазих. И сама,
когато стигнах тук, посях ги, мамо –
във чужда пръст, на чуждата земя.
Поникнаха, пораснаха и ето – ...
  639  23 
Тихата нощ разтвори прегръдка,
докосва те с целувка нежна и сладка.
Луната изпраща своите тъжни лъчи,
затваря за чудесен сън уморени очи.
Нощта със своята прелест ти шепти. ...
  400  14 
Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?
Чакам да дочуя глас познат, ...
  359 
СТАРА, МАЗНА ПАЧА
/ ....на Ц.Ч....съжалявам..../
Предлагат те,
витринно натъкмена,
със стръкче копър освежена, ...
  532 
Предложения
: ??:??