Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Тихо и бяло навън заваля
и превърна дърветата
в приказка зимна.
От щастие - искам да плача.
Кротко се реят снежинките
и ми разказват за теб.
Видели те на прозореца, мило момиче.
И блестели сълзи във очите ти.
Но си успяла
по вятъра с тях, да ми пратиш
от твоята ангелска нежност.
Сега са бели въздишки
и вместо теб ме докосват.
Притихнал, като в храм...
Една по една ги целувам.