danigallery
388 results
Знам, че някой ден ще се завърна
там, където почна този път.
Тишината в огън ще превърна,
уморена, пак ще полетя.
Ала днес нощта е наранена, ...
  532 
Понякога звездите също плачат
и правят тишината непрогледна.
В очите им на пристан спира здрачът,
намерил сякаш спирката последна.
През странните пролуки на съдбата ...
  700  14 
В крайпътни ханове не паля свещи,
но често там изплаквам си душата:
доброто и случайните си грешки...
Че тежко е да носиш сам вината.
И в полумрака на блуждаещ огън ...
  756  24 
До утре има страшно много време.
До утре ще остана още чиста.
До утре мога твоя ум да взема
или със сто мечти да те поискам.
И тази нощ за малко ще е моя, ...
  901  21 
Този свят има много лица,
ако имаш очи да го зърнеш.
На разсъмване, щом утринта
се опита деня да прегърне –
да просветне с надежда едва ...
  868  18 
Под стряхата на грохнала старица
днес слънцето намери си подслон.
И подлудило старата черница,
скри ловко своя сетен небосклон.
То в облачни кошари сбра стадата, ...
  735  13 
Помниш ли, как някога те молех
пак да ми разкажеш за живота.
Тази вечер влизам в друга роля.
Иска ми се аз да ти говоря.
Дълго боледувах тишината, ...
  774 
Не го видях кога се е съдрало,
кога е заприличало на скитник.
Докато аз по теб изгарях в бяло,
това небе съвсем се е протрило.
И днес прилича на чергарски дрипи, ...
  603  11 
Знам, че ангелите ме обичат,
но е още рано да съм с тях.
Твърде дълго в дявола се вричах
и от обич грешно те живях.
Рано ми е още да оставя ...
  1548  11 
С теб двамата, съвсем сами
осъдихме вината.
Защо тогава зли очи
разкъсват тишината?
Нали нахранихме страстта ...
  705  13 
След разбити илюзии тихо изтичат мечтите,
а светът, отеснял, се побира в стандартни клишета.
Ала имат ли своето място звездите в очите,
твоят път ще завърже със хиляди здрави въжета.
И върви обяснявай, че нощем луната танцува, ...
  1043  30 
Любов погрешна, как да те наричам?
Роди се в най-красивите мечти...
Открадната се учиш да обичаш
и път намираш, даже да боли.
Живееш в полумрака на луната ...
  945  21 
Едно дете обичаше небето
и с жаден поглед птиците следеше.
Едно дете от времето, в което
небето сякаш златен огън беше...
A маковете, пламъчета живи, ...
  714  20 
И днес осъмнах с твоите очи,
откраднах си ги снощи, на смрачаване.
Не чух как пеят първите петли,
навярно днес и те са онемяли.
Или пък зорко пазят моя сън ...
  609 
Учудваш се, че още се завръщам
като немирен вятър с вечерта.
И всеки сън отново се превръща
във жаден танц на тръпнещи тела.
Защото след неволните заблуди ...
  847  11 
Не мога да съм тъмнина. Боли ме
от липсата на блясъка в очите.
Обичам синевата с твойто име
и тя ме следва в нощите и дните.
Искрите в здрача мислите ми палят, ...
  881  14 
Днес есента сред мислите ми шари
и рони най-красивите листа.
Така осъмвам, с клони оголяли,
като ръце, протегнати в нощта,
да те прегърнат, голи и раними, ...
  818  25 
Всяка есен си има причина
да започне. И път да върви.
През безумния бяг на годините,
по-красива от всяко преди.
Плискат тихо вълните на залеза. ...
  684  11 
Странно как ми избяга сънят,
щом реших да рисувам живота си.
Взех бои, взех дузина платна
и забърках мечтите с въпросите.
На платното изгряха звезди ...
  647  14 
Как искам да съм слънце в свъсен ден,
взривено като пламък във зениците.
И в тъжен час, от всички наранен,
за мен да питаш вятъра и птиците.
Да ме сънуваш нощем като звън. ...
  546 
Животът ми до болка си е мой.
Дори да го оставя, пак ме следва.
Завия ли и той върти завой,
безмълвна ли съм, виж и той немее.
Не съм добър стопанин, знам това ...
  714  14 
През болката на трънени огради
промушва се сънят ми на разсъмване.
И тези будни нощи ме изгарят,
но пак те търся от зори до мръкване.
В живота си съм вплела твои мисли. ...
  715  11 
Пътят сякаш съвсем се оголи...
В кални стъпки избяга денят.
Като свещи, две тъжни тополи
тишина край реката редят...
Шепа студ е последното съмване... ...
  970  20 
Все по-често се връщам в съня си
към онези добри времена,
дето Чая водите си носи
и е приказно детство светът.
Там Вечерник ми сплита косата ...
  572  14 
Млада циганко, само танцувай!
Лудостта нека в теб да гори.
В тази нощ есента те целува,
в тази нощ тишината кърви.
А очите, по-остри от стърнища ...
  1297  12 
Искам да ти кажа сто неща.
Как да го направя? Научи ме.
Стиховете други ги четат,
с тях даряват своите любими.
С вятъра споделям своя сън ...
  854  20 
Без време e посърнал небосклонът,
небето пада сиво над света.
А тъжната усмивка на жена
рисува любовта си в нежен спомен.
Оловен дъжд прострелва тишината, ...
  764  10 
Параклис. Бягаща пътека
сред ласките на глог и дрян.
Тук свалям всяка чужда дреха,
по съвест влизам в този храм.
И в бялото на тишината, ...
  535 
С теб пропуснахме толкова изгреви,
и прегръщахме чужди мечти.
С жадни устни любов не поискахме…
Все сред хората бяхме сами.
Бавно бързахме в друми отъпкани, ...
  1138  25 
Всички пътища спират полека
и притихват, щом няма мечти.
Несънувани сънища няма –
от излъгани срещи боли.
Уморени надеждите свличат ...
  704  12 
Някой ще ми върне лудостта,
с огнен поглед, с дума премълчана.
Ще прегърне лудо есента.
Тя ще стихне в мъжките ти длани.
И ще пари като сто искри. ...
  625 
Мога лудо света да обърна,
стига само да бъдеш до мен.
Потърси ме и, знам, ще се върна,
като облак в спокойно небе.
Пожелай ме – води ще преплувам, ...
  687  12 
Не се научих да те няма.
Опитах се, но не успях.
По-лесните ме задушават.
Повярвай, скучно ми е с тях!
Очите ми за тях са... поглед. ...
  1122  11 
Една лоза сънуваше в карминено.
Обичаха я чаши и бокали.
Разливаше деня си – младо вино,
по-алено от морските корали.
Една лоза танцуваше по съмнало ...
  771  14 
Не мечтая да бъда трева,
че тревата без време изгаря.
Нека бъда онази жена,
дето сякаш нарочно забравяш,
но решиш ли, че много боли, ...
  1859  32 
Някой още иска да ме зърне
някъде из южните полета.
С мене лудостта си да прегърне,
да сънува есенни морета.
Някой още иска да ме има ...
  806  11 
Тъгуваш ме на глътки, боязливо
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино, ...
  845  12 
Полудях ли все теб да сънувам?
Май от грешките мъдрост не купих.
В свъсен делник за слънце жадувам,
в нощи тъмни луната ме буди.
Изгорях, но не пих от звездите. ...
  845  19 
Душата ми е прашен калдаръм,
по който преминават чужди болки.
Te неведнъж подпалваха я с гръм.
Разкъсваха я с огнени осколки.
И с времето съвсем одрипавя. ...
  1505  24 
Кой накара небето да плаче
и го плисна среднощно в прозорците?
Леден писък... Накъса се здрачът.
И намокри земята до костите.
Кой накара нощта да будува ...
  856  20 
Random works
: ??:??