Жабокът
369 results
Седим си с моя приятел Любчо, пийваме си биричка и си говорим за ония времена, когато всичко беше евтино и здраво.
- Любе, виждаш ли тия обувки от крокодилска кожа?
- Виждам ги и ко.
- Направо ми са повръща от тях. На 35 години са, нося ги през цялата година без да ги свалям и не са мръднали. Жената ...
  156 
Морето е една вълна
и крясък на самотна чайка.
Морето е една мечта.
Докосване до чудна тайна.
С милувка бризът ти донася ...
  256 
Запетайката, толкова дълго търси своето място в изречението, че накрая се превърна в точка.
_______________
Няколко точки се събраха и стана изречение...
----------------------
Две точки се качиха една върху друга и някой каза нещо: ...
  380  17 
Събуди го ефирна ласка.
Лек полъх, странна тишина.
Невидима до него сянка.
Духът на призрачна жена.
В съня му бяла самодива. ...
  302 
Секунда, чувство за безкрайност.
Частица време в краткия живот.
Разпаднал се митът за трайност.
Повтаряне, безсмислен оборот.
Секунда, удар на сърцето. ...
  307  10 
Рисувах те, тъй дълго те рисувах,
с мъглата на щастливите мечти.
Звезди събирах, докато сънувах
и с тях създадох нежните коси.
Стрелките на часовника потапях ...
  349 
Странно градче. Близо до столицата. През няколко дни беше празник за нещо и хората се събираха на малкия площад да се веселят. Имаше подвижни сергии, скара, захарен памук и неизменното присъствие на малка Ева. Тя заставаше до някоя пейка и усмихната предлагаше своите балони, а те като букет пъстри ц ...
  847 
Започвам нова поредица. :)
Тръстиките се полюшваха от лекия ветрец. Рояк мушици кръжаха наоколо.
Стоеше, като препариран и слушаше ли... слушаше, а славеят редеше чудни трели. Искаше му се, да подскочи и политне в небето. Толкова бе възторгнат. Накрая реши. Трябва да стане композитор и певец, като с ...
  873 
Засвирил е тихо кавал.
Засвирил е долу в полето.
Овчарят душата си дал
и цялата обич в сърцето.
Отлитат на бели криле. ...
  623 
Беше навик. Всяка сутрин измиваше лицето си, изпиваше чаша сок и излизаше навън. След пътната врата и шосето, на другия тротоар имаше ламаринена будка, на която с блажна боя бе написано "Най-вкусните палачинки на света".
Заставаше до гишето и се усмихваше.
- Знам, палачинка с кленов сироп.
Старецът ...
  313 
1. Заболяване, което се изразява в мания за величие в някаква област.
2. Прен. Прекомерно самочувствие, надменност.
Ще се опитам в съвсем съкратен вид да ви представя това състояние или заболяване, защото е твърде разпространено в съвремието ни.
Причини за проявление
А. Вродено заболяване - в сравни ...
  807 
Обесихме с народна злоба.
Човека, нашия светец.
Сега отново търсим гроба.
да сложим вечния венец.
Изплетохме го с остри тръни. ...
  401 
Чуден ден. Февруари е, а навън грее слънце, сякаш пролетта е дошла. Телефонът дръна и излезе съобщение " Имате пратка в офиса на "Спиди". Облякох се и отидох да я взема.
Момичето ми я подаде и се усмихна.
- Много интересна пратка.
Наистина беше странна. Кутия, цялата облепена с етикети "Чупливо" и з ...
  279 
Много рядко се смееше, да не кажем почти никога. То и една усмивка, като зъбене на куче.
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и до ...
  400 
Днес е петък, а вчера беше четвъртък, а оня ден сряда. Годината има 365 дни. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Човек, за да се движи, да говори, да мисли, да прави, каквото и да е, трябва да има мозък.
Да, всичко това го знаех до снощи.
Повикаха ме на разположение и видях стар мой познат ...
  305  14 
Надявайки се, че поетите в сайта имат чувство за хумор им написах този шарж.
Удавих се от капка алкохол.
Летейки по любовната пързалка.
Болеше ме от градусите бол.
Засмукал поетичната близалка. ...
  489  14 
Самотни улици на малък град.
Дървета призраци и сив площад.
Прозорци тъмни и духовен глад.
Войната скрита, братът срещу брат.
Нощта е спуснала невидими крила. ...
  268 
Огромният паркинг бе претъпкан. Вече десет минути кръжах и търсех място. Накрая открих едно до входа на магазина. Бързо се шмугнах, а очите ми грееха от щастие.
Към колата тичаше някакво момче облечено в синьо яке с емблемата на хипермаркета и нервно махаше.
- Господине, моля ви! Това е място за инв ...
  402 
В тази стая съм плакал
и подреждал мечти.
В тази стая съм чакал
там часовникът спи.
В нея гост съм посрещал ...
  228 
Тях превеждах на всички езици
думи странни, които не знам.
Те живееха в мен, като птици.
В плен затворени аз да ги дам.
От устата политат в простора ...
  466  10 
Февруари е. Студ, кал и заледени улици. Пак съм навън и отново сам. Странно, улицата е пуста. Само едно куче маркира съседното дърво и ми се усмихна.
- Обичам те!
Погледнах, около мен нямаше никой.
- Искаш ли да влезем в тази сладкарница?
Видях я. Тя е. И е много, много красива в това синьо палто. ...
  277  12 
Добър вечер, умислени хора.
Пак завърши поредният ден.
Лудо тичане, много умора
и мечтите останали в плен.
Вас ви чакат тесни квартири. ...
  963 
Ефирен спомен от прекрасен полет.
Перо от нежност кацнало в дланта.
Мечта щастлива с аромат на пролет.
Любовен сън, илюзията на духа.
В небето синьо заедно летяхме. ...
  429 
Нещо ставаше. Скочи от постелята и бос излезе навън. Животните се бяха скупчили в единия ъгъл и тревожно блееха. Обиколи кошарата два пъти. Нямаше никой. Изпсува и напръска лицето си с вода от коритото. Наближаваше зората.
Влезе, облече конопената роба и взе ведрото, за да ги издои. Клекна пред първ ...
  307 
Тази двугодишна изолация никак не му пречеше. И преди си беше затворен вкъщи. Не обичаше шумните тълпи на улиците или събиранията в компании. Живееше сам и дори преди пандемията работеше он лайн. Твърдо беше решил никога да не се ваксинира. Имаше гадното усещане, че тази ваксина ще отнеме нещо от не ...
  213 
Лежа си на дивана и нямам работа. Реших да включа телевизора. Май от две седмици не съм го гледал.
На екрана се появява реклама. Принцеса отива да ака с цялото си достолепие и всички и се покланят.
Веднага го изключвам. В главата ми нахлуват екзистенциални мисли и въпросът, какво бяха за мен жените. ...
  891  24 
- Мамо.
- Кажи, момчето ми.
- Аз, спя ли?
- Не, не спиш.
- А, защо съм голям? ...
  248 
Докосна ме гърбът на твоята ръка.
Очите ти крила край мене прелетяха.
Двукракото сърце побягна към нощта.
С индигото на мрака те се сляха.
Усетих я, душата си безкрила чайка. ...
  443  10 
Във водата на топка събрани.
Малки червеи лудо танцуват.
Чувстват себе си богоизбрани
и сред страсти те съществуват.
Всеки вижда, че той е различен. ...
  357 
Живеем ли, или забързано умираме.
В очакване да свърши сивото ни днес.
Да бъдем в утре, смисъла намираме,
защото настоящето ни вече е без чест.
Броим секундите, кога ще свършат, ...
  486 
Тихо е... Толкова е тихо.
Малки снежинки валят.
Бяло е... Толкова е бяло.
Греят звездите не спят.
Чисто е... Толкова е чисто. ...
  301 
Анапестно, амфибрахиен, дактило-хореичен стих с плоскостъпен ямб на места, при силаботоничен ритъм и спазени многоточкови мори, водещи до двустъпна монохроматична дисфункция на мозъка.
Аз станал съм велик поет.
Прописах стихове в дактил.
Броя си пръстите до пет.
Задачата е лесна, за дебил. ...
  414  12 
Вълната се разби на брега. Пръските го събудиха и бавно се изправи. Навсякъде вода, чак до хоризонта.
Сушата, само камъни и няколко сухи храста, заобиколени от нисички цветенца. Цялата можеше да се обходи с един поглед.
Малък остров, но как се отзова на него.
Нищо не помнеше.
Изпадна в паника. Сам б ...
  290 
Пролет. Снежно бели клони.
Аромат на пъстри цветове.
Вятър птиците подгони.
Ято в слънчево небе.
Сребърна роса искряща. ...
  391 
Сред снежинки в студения мрак.
Ти танцуваш ефирно красива.
Под фенера светлинният знак
чувствам твоята обич щастлива.
Леден вятър разнася листа. ...
  519 
В тленно тяло изгарях от пламъци.
Адски огън, безброй грехове.
Там в пустинята вдигах си замъци,
с пясък бързо градих светове.
Не заспивах, танцувах със страстите. ...
  222 
На листа останаха ноти.
Разпръснати черни сълзи.
Артистът отдавна забрави.
Да свири за светли мечти.
На листа написана беше. ...
  307 
С идейната подкрепа на Е.
Сградата на читалището бе строена през 60 години на миналия век. С напукана мазилка и олющена червена боя на фасадата.
Отивах да си взема книга от библиотеката, за да има, какво да чета през нощта.
Отворих врата и тя изстена, като призрак от старинен замък. Фоайето беше тяс ...
  419  11 
Усещам дъха ти, донесен от вятъра,
Прекрасни полета със свежи треви.
Усещам ръцете ти, изгрев на пясъка.
Погален от топлите морски вълни.
Усещам косите ти, валсът на лятото. ...
  317 
Безплодни ниви и бодливи храсти.
Тъй дълъг, дълъг път сред тях.
Заспали птици, отлетели страсти.
Дървета сенки и убийствен страх.
Далечен залез, уморено слънце. ...
  757 
Random works
: ??:??