koli4a
1,362 results
Мирише ми вече на джибри,
минавайки днес под асмата.
Разклащат се моите фибри
от сладкото на миризмата.
На вино ми тука мирише ...
  431 
Като шепа пясък между сухи пръсти,
вярата ни чезне някъде встрани.
И във храма божи, между свещи гъсти
отчаянието там се настани.
Днес не ни спасяват светлите икони. ...
  223 
Помъкнал времето на рамо,
вървя по градски тротоар.
Остана мисълта ми само
да видя някой мой другар.
Дотегнал ми е всеки делник. ...
  269 
Меря сянката си точно.
Разпъвам времето на кръст.
Зрее мисълта ми срочно.
Пораства днеска моят ръст.
Пътя да намеря спешно, ...
  300 
Кръстоса небето
невидими облаци
и падна челото
му ниско над нас.
И сякаш отгоре ...
  615 
Отпих пелин,
но ми нагарча.
А ти си
греяна ракия.
За тебе аз ...
  284 
Отдавна знам, че нещо в мен се свлича –
снегът отгоре вече се топи.
Вода и сняг по тялото се стичат,
но ангелска усмивка ме крепи.
До кости мокър от водите снежни, ...
  267 
Зеленият дъжд пак се крие в чемшира,
а лятото сбира си вече багажа.
И залезът днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.
И спъват краката си тъмните нощи, ...
  292 
От болка в душата ми иде да викам,
защото в сърцето кръвта ми горчи.
По цял ден отчаян в компютъра кликам –
отвсякъде вече тревога звучи.
Светът се разпада на хиляди части. ...
  368 
Не ходеше баща ми на театър –
не знаеше къде се влиза там.
Изпращаше го него топъл вятър
и влизаше в галерията сам.
Не знаеше къде ни е и плажа, ...
  309 
Май станахме излишни
на този свят прастар.
Със грижите си лишни,
с раздрания хастар.
Миражи са мечтите ...
  242 
Душата ми е наскърбена
и търся тука честността.
Макар главата посребрена
да носи белег на Христа.
Далече вече от морето ...
  242 
Среднощен мрак е.
И в мрака – тишина.
Няма нийде светлина.
Само моят прозорец
е отворен и свети. ...
  421 
Изпуснат от любовните прогнози,
един следобед черна риза си надяна.
Жестоко тя накрая ме извози
и във сърце ми бомба сложи невидяна.
И сух барут във него ми зарови, ...
  216 
Зад хоризонта е мечтата
и там е другото море.
За календара – друга дата
и там е другото небе.
А времето – часовник златен, ...
  276 
Родиха се под нашта стрЯха
две птички малки и добри.
И будни бяха, и растяха-
ковяха своите съдби.
Играха си добре и двете. ...
  273 
Преди пътувахме на влака
със песни, танци и хорà.
Разчупвахме по пътя мрака
и път прокарвахме в гора.
Поставяхме железни релси ...
  390 
И раждането е процес
за девет месеца в утроба.
И всяко има си адрес
дори от мъничка особа.
И си расте роденото, ...
  406 
Готов съм, Боже, днес да те помоля
да ми отпуснеш още дни.
Приемам вече цялата ти воля
за мойте идни съдбини.
И направи ми вечерите леки, ...
  305 
На мене всичко тя ми даде:
сърце, душа, ума и плът.
Без капка свян ми се отдаде
и тръгна тя по моя път.
За таз любов великодушна ...
  307 
Щом съм днес
седемдесет и три годишен,
да не мислите,
че вече съм излишен?
Аз крепЯ ...
  299 
По Евтим Евтимов
Забулена във слънчева забрадка,
със облачето бяло под ръка,
ти идваш светла със походка гладка,
за да прегазиш моята река. ...
  454 
Не ти ли омръзна да ходиш до днеска
на работа от понеделник до петък?
Да миеш косата и гласиш прическа,
да вдигаш и кръвно, да чувстваш несретък?
И в кухнята вечер да готвиш до късно. ...
  201 
Бургас е моя град-
за радост и тъга.
И аз съм негов брат
от детство до сега.
Четях във този град ...
  714 
В мислите ни все е мръсно-
газим в тинята дълбоко.
За въпроси днес е късно.
Времето- дебелооко.
Щастието днес го няма. ...
  339 
Събуждаш се във утро синьо,
протягаш морните ръце.
Пийни от чашата си вино
и грабвай пачето перце.
Излей душата си на лИста ...
  230 
Самотна пейчица във парка
смълчана тихичко седи.
И тя самата, като шарка,
стои красива от преди...
Край нея есенните лИсти ...
  215 
Овошката е дюля
със жълти плодове.
В зелената кошуля
накацали са те.
Погълнало нацяло ...
  291 
Надживели новини и сводки,
скъсили доста пътя до смъртта,
дядо с баба правят си разходки
в последните си дни на есента.
Хванали се за ръцете сухи, ...
  283 
Внезапно бурята удари
по покриви и тротоари.
И мълния камшици мята
със гръм надолу към земята.
Разцепи се небето вече ...
  423 
Денят ми строг,
в сърце с порок,
го драснах днес във календара.
Отмина той
по пътя свой, ...
  293 
Как да го кажа на птиците,
кацнали смело по жиците:
искам със вас да летя!
Как да го кажа на пламъка
който се вдига над камъка: ...
  616  13 
Облаците слизат ниско над главите.
Вятърът се спуска долу във тревите.
Слънцето изчезна и не гледа тук,
щото на земята климата е друг.
Цепи се небето- цяло се раздира. ...
  451 
Голяма е
лъжата опашата,
че само
двайсет грама е душата.
Голямата ...
  313 
Животът ми е, като камък
с втъкани грижи и проблеми.
И не прилича той на замък
със екстрите си все големи.
Тежи от мъки и от нерви. ...
  362 
Една картина ме тормози
и тя в ума ми се набива.
В душата сее некролози:
баща сина си как убива.
Загърбил бащината милост, ...
  247 
Прииждат белите талази.
Бушува морското корито.
А тръпката по дъно лази
със черни пясъци покрито.
Брега вълните го заливат ...
  282 
"За всеки влак си има пътници".
Нар. поговорка
От няколкото нови строфи,
написани и този път,
замислих се за катастрофи, ...
  316 
Далеч остана детството ни сладко.
Вече сме големи, всичко ни сребри.
И път не ни остава вече, братко!
Дългият ни ден във залеза гори.
Зад него вече чист е хоризонта- ...
  271 
Тя винаги билà е в мене тиха
и винаги билà е само моя.
И щом напиша два-три нови стиха,
тя връща във душата ми покоя.
С любов избирам нужните ми думи ...
  277 
Random works
: ??:??