Лютиче
319 results
За някои живи….просто изчезнах...
За тъгата... изгубих слова.
От ядове, сърдечността ми залезна.
А за очакващите ме, възкръсвам с душа.
За верните…пак оставам им вярна. ...
  146 
Заваля пролетен дъжд...
сребрист с надежда упойващ,
в коренищата приплъзна се пръв
и изпълни ги с тонус затрогващ.
Потоци душевни, небесни... ...
  143 
Не ме е страх от самотата…
от тишината, верен мой приятел
от коловозите пресичащи ума
от мислите ми личен наблюдател…
Не ме е страх от вътрешния глас ...
  245 
Чета в очите ти тревожност,
а вятърът край нас свисти...
разбрах, създания сме сложни,
а Бог-създател... хуморист.
Прокарал своята шега ...
  153 
Как трудно се събличат страховете
и стиска устни навикът стаен.
Растат с копнежите ни ветровете,
след отпечатъка на съдбоносен ден.
От всяка лудост нароена, ...
  302 
На човека, е нужен човек.
Не е важно точно какъв...
по-малко красив, дори не съвършен.
Но определено... роден и скъп.
На човека, е нужен любим. ...
  268 
Ти не следваш сърцата на другите.
Ти си себе си... и сам се създаваш.
Ти си цялото Божие чудо!
И си тук да растеш, не да страдаш.
Ти си онзи боец сред безброя, ...
  450 
Преминал си отдавна петдесет...
без грижи и дребнавости скучни.
В кухнята поднасяш си чаша кафе
в компания на гълъби шумни и будни.
Не гониш някакви тролейбуси, ...
  240 
Не зная, ти мой
дали нявга ще бъдеш?
Не зная, твоя
дали нявга ще стана?
В реалността ...
  152 
Вселената отколе ни напомня:
"Отворете очите сега! Огледайте се и преценете,
светлина или тъмнина! И каквото изберете,
то ще е гост във вашата одая.
Първото правило, е да спасите душата... ...
  181 
Обикнете живота си, мили момичета,
с всеки трепет забързан от новия ден!
Забравете несгодите! Растете щастливи!
Изживейте мечтите си с дух устремен!
Обикнете живота си, мили момчета! ...
  148 
Помниш ли топлата есен?
Нашата... с кестенов аромат...
Дланта ми в твойта полегна
с разпален във вените знак.
Някой попита: Как е твоето име? ...
  131 
От зарана е светло в душата
на талази се втурват лъчисти,
дишат лакомо, прескачат дувара
надпреварват се пролетни мисли.
А земята повдига гръдта си, ...
  158 
Хапе мартенският вятър, чупи зъби в скалите
дрипи в шума е размятал, мери висоти с орлите.
А под снежните потоци пролет диша с топла пазва
в минзухарите се крие, с кукуряка си приказва.
Младост в тънката тревица, сили сбира, слънце пие... ...
  175 
Това тяло е само обвивка...
наметало с физическа тлен,
пропътувало безбройни животи
с душа, родена в свят отчужден.
В пустинните нощи изгрява ...
  145 
Никой не иска да ни спасява,
нито пфайзер, нито зенека или руска такава.
Тук битува различен сценарий
лицемерно приготвен и алчно подправен
с патологична мисъл за джоба единствен ...
  181 
Най-висшето знание... е признание,
че нищо не знаеш - това те прави тих и смирен.
Ние ще се опълчим и възроптаем...
как си правите изводи, без изпит и тест проявен.
Букви сме учили, да четем и да пишем, ...
  139 
ИСТИНАТА, коронована от власти
съвсем не е за събраните всички.
Към нея вървят много подгласни,
вдъхновени от терзания лишни.
Тя, е често невидима, неразпозната, ...
  185 
Нощният вятър песен поде
сред лунни, бледи чертози...
с молитвен напев в съня ми дойде
и разхвърли в нозете ми рози.
До мен достигна чудна мълва... ...
  332 
Когато се разпадаш на парченца,
а знаеш, че си цялостна картина...
в очакването хлътнал безметежно
забравяш, че си тук и... че те има.
Съдбата непрекъснато те тества ...
  642 
Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони, ...
  331 
Приятели много,
в цифри статични,
присъстват, отсъстват...,
трием от лични...
Лайкват картинки, ...
  196 
Разпозна ли вече своята душа?
Откри ли слоевете вечни
на мечтателност и мъдростта
потекла от потоците всевечни?
Не те поправя докато грешиш... ...
  145 
Седем дена, седем нощи,
реши Дрина... да попости.
Скри сланината дълбоко
и бурканите с месото,
всичките луканки и суджуци ...
  655  22 
Бездуховни в земната плътност,
забравили основното си сетиво...
криволичим към своята същност
отново с въпросът:"Що е любов?"
И не е чудно, че в сенки кръжим... ...
  112 
Чуй ме, скъпа душа!
Знам, че вече си уморена,
че отдавна се бориш с неща
в името да бъдеш спасена!
Да! Знам, че се нагърби с товар, ...
  133 
Щом Вселената има за тебе подарък
нека бъде избран с нейна следа
Всичко материално изтлява и свършва,
а тук сме затрупани от такива неща.
Приемѝ кристално чисти ум и сърце, ...
  128 
Нов ден,
нови откривателства.
С дребнавости скучни
и слова благозвучни.
Случването не спира ...
  167 
Как днес да се ориентираш в бедата,
без ясни послания за реда на нещата?
Сервират бълвочи марионетките алчни,
а после винят ни колко сме жалки.
Примирени от артистичната медийна злоба ...
  152 
Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...
  143 
Мисията да си жив
е да не спираш,
да продължиш...
без значение
доколко денят ти е лош ...
  156 
Колкото и да е непонятно,
животът гони своя цел
да трупа спомени стократно,
през вековете сам поел.
От малко зрънце под земята ...
  190 
Твоят живот е твоята история.
Напиши я добре!
Редактирай я често,
като любима симфония!
Разкажи я! ...
  154 
Есента прилича на мен...
топла, загадъчна и капризна...
понякога с усмивка започва деня
друг път... е дъждовно-пасивна.
Като същинска жена, ...
  502 
Някак внезапно, или по-скоро случайно
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...
  177 
Тръгваш ли? Докосни ме!
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...
  160 
Не се изисква много
човек да бъде щастлив!
Нужна е мъничко дързост
и ум свободен, схватлив.
Щастието достойно е ...
  530 
Ако си роден на тази земя,
ако си българин в сърцето
както в кръвта,
ако дошъл си с повикът
и съдба, ...
  264 
Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит. ...
  185 
Има дни... или моменти...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...
  179 
Random works
: ??:??