Лютиче
345 results
Във грях родени сме
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...
  291 
С една въздишка в сетен вопъл,
откъсна болката от мен…
престореното ти „Обичам те“
издъхна с певчески рефрен.
Не истината ме срази… ...
  307 
Аз съм просто търсач във времената тревожни.
Търся онова късче щастие в дните безбожни.
И вярвам, че като мен се стараят мнозина,
за едно безоблачно утре и мирна Родина.
Животът с безбройните си нива, е тайна голяма! ...
  249 
Светлината разля се
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...
  280 
Ще се въртим във вечния си кръг
през купища изстрадано геройство,
на преповтарящи илюзии, в изгубеното
царство на човешкото достойнство.
Лъжата... се оказва, властва над света. ...
  245 
Объркани в едно дълготрайно настояще
примесено с отровните трохи на страх,
режисира се бъдеще диво, предстоящо
с илюзорна реалност и дирижиран похват.
Под наркоза битуват милиони души... ...
  307 
Един глас прошепна ми тези слова
така, че останаха трайно в мен:
"Очите красиви са само в мига,
щом сълзите освободят тъгата от плен!
Красива не може да бъде тази душа, ...
  313 
Пролетта прелитна като птиче
над селца и планини...
родена с първото кокиче
днес липов цвят ни нарои.
В очакване на знойно лято ...
  310 
Всеки сам пренаписва своя житейски роман...
в недомислици, сладости и раздели...
Следващ пътеката на божествений план
с промеждутъци от греховности спрели.
Недостижими в словесните бързеи ...
  218 
Черешово време... сладко събуждане,
рони слънчеви, игриви петна...
Небосводът е ведрост и в служене...
на безброй животворни неща.
Дъх поемам от сладост цъфтежна. ...
  300 
Любовта ни е болна, любовта ни умира,
но наблизо… няма спешен екип…
Тя в нас вглежда се продължително, тихо
и линее ден след ден, непотребна.. без вик.
Нишката жизнена тънее полека ... ...
  295 
Не ме трогват случващите се лоши неща.
Впечатляват ме жестове на човечност.
Вярвам на хора със себеотрицание и душа
родени от голяма доза сърдечност.
Трогва ме истински дълбоката мъдрост... ...
  496 
Малко встрани от живота
с остарели надежди,
ежедневие скучно
ляга в стари одежди.
Днес, от купата топла ...
  293 
Някъде знам, че те има...
Някъде знам, че трептиш...
и зовеш ме, без звук и без име
и целуваш на ум устните ми.
Някъде знам, че жадуваш, ...
  275 
Случайно, ли в живота си те срещнах?
Случайност, ли бе погледът ти благ?
Случаен, ли бе допирът ти нежен...
и случващото се, дали разбрах?
Единствен, само онзи миг разказва, ...
  252 
Ние само минаваме
през момента живот.
За повечето грозно бунище,
за други цветен калейдоскоп.
Препускаме невнимателни... ...
  232 
Сладък нектар възроди сетивата
дошъл от градината в сутрешен час.
Слънчев лъч разплиска позлата
разбудил птиците с шеметен валс.
С жълта наметка накичи се дряна. ...
  326 
Вечерта неусетно се спусна
и разсла в стаята мрачина...
погълнала вибрации чудни
от светлите остатъци на деня.
Старата круша почука в стъклата ...
  337 
Аз съм Ти, нея, него...
аз съм всички лица,
аз бях... всички,
преди много нива.
Бях сред скалите, ...
  224 
Тук съм в теб... не разбра ли,
Истината, която в кръвта ти тече...
разгонила страховете ти вечни
към далечни простори и брегове.
Аз от твоите болки те пазя, ...
  272 
Космически скитник...
пътешественик смел,
душата човешка... носител на воля,
във физически облик доведена с цел
еволюира в енергии, оцелява в безброя. ...
  351 
Утъпкани пътища на път и под път...
и лесно върви се по тях,
но имаш ли поглед в този живот
свой да прокараш... с размах.
Така господар си на свойта съдба. ...
  236 
Нещата имат своeто начало,
но безвъзвратно стигат си края.
По елипси, криволичещи очертания...
с точката определят финала.
Понякога неистово искаме, ...
  493 
Срещнахме погледи мълчаливи
в коловоза на мартенско време.
Навън беше бяло... в душите красиво,
любовта обгърна ни с романтичното бреме.
Нима някой от нас беше виновен, ...
  255 
Днес, е добре да направиш
някой, когото обичаш, щастлив!
Да му протегнеш ръка без прегради.
Да го приемеш, като скъп и любим.
И тъй като най-близко си ти до нещата ...
  227 
Кой не иска топлина, любов, уют...
топла гозба, къшей хляб във скут.
Нежна песен и спокойна реч...
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч.
Под небесен купол кротко да заспи ...
  226 
Здравей, страннице !
Коя си сега?
Откъде си пристигнала?
Накъде вървиш през света?
Всеки ден пред мене стоиш… ...
  624 
Всяка рана бавно заздравява...
в сърца, в очи, в спомена проклет.
Дълбоките бразди житейски наслоява,
къде е правдата и пустият късмет.
Защо дълбаеш толкова дълбоко? ...
  219 
Седи и се тюхка баба Тодора:
„Що шума събра се из двора!
От есента все така си вихрува
май с вятъра взе да царува.“
Закани се още днес да го стори. ...
  664 
Тя още спи… но леко потрепва
от бризът погалил страните с финес.
В косите припламват изгреви нежни,
а синьото на небето под клепачите зрей.
Тя тихо издишва ароматът си цветен... ...
  250 
Не жалете за него потомци!
Не подгъвайте днес колена!
Споменът за Левски живее
ежедневно в нашите сърца.
Със синият пламък в очите, ...
  230 
Живот... тъга.
Струна... душа.
Очи... синева.
Шепот... лица.
Ритъм... сърце. ...
  850 
Не само днес, е ден за любов.
Не само днес, потръпват сърцата.
Не само днес, светът е суров.
Не само днес, живеем с мечтата.
Стъпим ли в зоната на обичта ...
  814 
Времеви линейни граници
проектират върху всеки от нас
печати различни,
от ДНК отпадъци.
Пространства паралелни. ...
  219 
Ножове в гръб аз не забивам...
и в чистата душа не плюя.
Човешко е да се разкрия...
от болката сънят будува.
Предатели не толерирам ...
  802 
Да вярваш само на думи, е все така суета.
В пъстра цветност обути дирижират умело света.
Множат се всякак си, въздействащо-магнетични,
с цел да вменяват енергии, вибрационно различни.
Доволно потапят в илюзия всяка въздушна глава ...
  306 
Младостта си отива, но време не спира.
Силите чезнат под различен претекст.
Дълго себе си търсих, преди да усетя,
че в суматохата дръннах, …шестдесетте.
Претеглих приятелства сред маски нелепи, ...
  345 
На прозореца кацна врабче.
Малко, рошаво, гладно и сиво.
С крачета скокливи - стъпчици две
любопитно, безгрижно, щастливо.
Подадох трохички в ръка... ...
  564 
С еднопосочен билет някои напуснаха страната,
като пакет нарочен... загубил трайно следата.
А ние дето останахме, слепиха с трайно лепило
и очи и уста, изтриха със симпатично мастило.
Анти-хуманни проекти родиха се от недрата ...
  898 
Ето я Новата, гъвкава и млада,
влетяла в сърцата ни живи.
От времената вече се прекроява
с устремни стъпки - щастливи.
Опънала нишката на живота ...
  236 
Random works
: ??:??