Лютиче
345 results
Аз нямам много... шепите са празни.
Полека времето в пролуките се стича.
Забързано изплъзва се лудешки,
през дните ни все тъй неспирно тича.
На себе си все още се усмихвам ...
  888 
Хей, човече, имаш ли си мечта?
Която през житейските друми ,
да ти бъде пътеводна звезда!
Която, да те спаси от безсилност
взрян в притеснения и обиди! ...
  235 
Не си слушал гласа ми.
Не познаваш Духа ми.
Не си бърсал сълзите ми.
Не си оставал в очите ми.
Но, знаеш моите нужди! ...
  439 
Изчезнали в своите мисли...
Изгубени в своето време...
Научаваме своите истини
през фокуса на неведомо бреме.
А после поставяме граници ...
  225 
Защо ли, в мига в който те срещна,
провиждам себе си в твоите очи?
Светът разтваря са подобно пяна нежна
разплискал светлина, за да не горчи.
Превръщам се във фея бързолетна, ...
  810 
Истинската проповед е тишината!
Перфектната инструкция в душата!
Подходяща, само за напреднали търсачи.
Отвъд словата на прехласнати драскачи.
Нейните пространства вдъхновяват! ...
  300 
Календарът на стената е отронил без тъга,
лист последен с правилата, казал НЕ на лудостта.
Ето ни пред нов прозорец, изгрев нов за нас тъкми.
С надежда подплатен е, за сразените души...
Пътища се ширят в мрака, тръпнат босите пети. ...
  317 
Някой ме спря!
Блъсна се в мен!
Крак ми подложи
доволно втрещен!
Посочи ми с пръст ...
  1050 
Стара къща с покрив хлътнал
примирен страж в развалини.
Сред планинските вериги
куп селца днес времето изтри.
Дворът, тих е като в храм. ...
  261 
Днес плажът ме зове
безсрамно и греховно...
В милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно...
Да ме помилва с хладните води... ...
  251 
Новият свят все още спи неизявен,
дълбоко предусещан, но непроявен.
Порталите трептят предстартово,
разчели епохи с предстояща изява.
Съзнания гадаят някаква промяна ...
  365 
Аз нямам звучно име.
Като всички наоколо
зова се Човек.
От никъде идвам...
за никъде пътувам... ...
  331 
Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.
Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.
С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.
В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.
Като в приказка любима, те подреждах… все до мен ...
  282 
Любовникът на трепетните чувства
отново през пролуките препуска...
Любим, очакван в сладости и тайни,
събира ни край брегове незнайни.
За август, малко е, каквото и да кажа. ...
  308 
От вечността крадеме си време,
за глупави отпуски и спа глезотии.
Без усет... в безкрайност пилеем
дните си земни, богатство и сили.
В пъстрият хаос от летни одежди, ...
  246 
Четат те, слушат те, обсъждат те...
Но малко от тях, те разбират...
Някои се вслушват случайно.
Други с увреден слух..., те нулират.
Трети са взрени в проблемите. ...
  886 
На зелени поляни всред юлския зной
опасани от дивни цветни пътеки,
здрависах се с лятото, в тишина и покой
дарило ме с аромата на билки лечебни.
Свежият бриз ме облъхна с целувка ...
  346 
Всички се впускаме в тази игра...
на гоненица, на взиране, на старание.
Смело прекрачваме в нашата съдба
преследващи претенциозното си желание.
Прекрасните чувства завладяват ни в миг ...
  310 
Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича. ...
  312 
Времето през небесни пространства тече.
Като пясък през пръсти, като река към море.
Крясък на птица, юлски, залезен хлад.
Уморени вълните достигат вечния бряг.
Хоризонтът се слива в очертания слепи. ...
  266 
Чакана, търсена, толкоз желана.
Къде си, жадувана и често презряна.
Закъсняваща, уморена и престаряла
пътуваш към нас, дива и необуздана.
С устни момичешки, алени, ...
  288 
Спомен щастлив с летен привкус...
Морето разголено гони вълните.
В кафенето отпред,
лее звуци нашият блус
и ни връща в години далечни, ...
  562 
Ти … звънтяща надежда…
Мой единствен копнеж.
Въображаемо утре,
преизпълнено днес.
Как променяш ме в миг ...
  294 
И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.
Облаци причудливи сред клоните щъкат. ...
  393 
Спохождат си ме мислите подред
като поток изливащ се в планинска урва,
отърсени от комплексарски етикет
в пространството ми мозъчно се втурват.
Дали във онзи ноемврийски ден ...
  415 
От огледалото ме гледа жена
с уморени надежди, пречупени…
С втренчен поглед обхожда плътта
и брои бръчките ми… нахлузени.
Приглушени гласове нечуто шептят: ...
  268 
На дъх-разстояние, пътувам към теб.
На сън-мигновение, те докосвам.
В безкрайната шир на диво море
изчезваш, като лъч омагьосан.
А после явяваш се, но вече не си ...
  289 
И ето, че отново тъпчеш старите пътеки
до болка в сивота и безразличие.
Омръзнали с водовъртежите нелепи
те водят към двусмислено затишие.
И някак бавно времето умира, ...
  248 
Те са там, тихо присъстват
в нежния бриз на морския повей.
Невидими до нас съществуват
с грижа, поверена от горе.
Шумолят с листата, шепнат в снега, ...
  331 
„Кажи дърво, самотно ли си тук?“
„Какво, самотно ли, защо?“
При теб не идва никой друг
през дългите ти дни и нощи
„Това което казваш е лъжа„ ...
  225 
Похарчихме себе си в лутане сляпо
убедени от вяра с подчертана вина.
Светът греховен в бездни пропада
и линее му пламъкът, догаря свещта.
Човечество грешно чака спасение ...
  298 
Без подкана денят се пробуди
с полъхът нежен на вятър залисан.
В крилата на гълъб се плъзна учуден,
а после утихна в сивотата замислен.
Слънцето сънено, мързеливо протегна ...
  303 
В историята ни има немалко лъжа.
Създадената религия, е да контролира ума.
Паричните знаци- натресена цел.
Обсебен от тях, човекът не знае, накъде е поел.
Дългът е единствен. Да бъде с избора личен! ...
  331 
Къде си, тъй чакана пролет?
Моя топла, зелена и цветна!
В слънчев смях и щъркелов полет
да срещна себе си, блага, приветна!
Разсъблечена след дългата зима ...
  364 
Какво ми даде щедрата ти длан?
Доколко взех, успях ли да прогледна!
От утрото до залез, разпилян
животът напечата своята лента.
В рехавата възраст не прозрях, ...
  301 
С бърз танц извървях си живота
в комбинации страстни и тактове лични.
С учестени импулси и сърдечност с охота
всяка стъпка ми даде прозвища скришни.
Вихрени, бързи- младости необвързани... ...
  282 
В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен, ...
  284 
Народът няма да забрави
годината на тишината.
Уморен от грижи с надпис "здравни"
как лашкаха го към злината.
Затворен зад стени високи ...
  277 
Седя и си мисля, как ми се иска, обикновен живот да живея.
Сутринта да посрещна с усмивка, а вечер от любов да лудея.
Седя и си мисля, като всеки човек, мечтите да станат реални.
Да се усещам в кожата си добре и съседите станат нормални.
Да дочакам в спокойствие пролетта и теменуги по китни поляни. ...
  328 
Любовта не е само цветя и сърца
или порив на страст в тела зажаднели
Често иска да ти даде чаша вода
с витамини за души разболени.
Тя съперничи с всеки приятел ...
  612 
Random works
: ??:??