Лютиче
341 results
Нощният вятър песен поде
сред лунни, бледи чертози...
с молитвен напев в съня ми дойде
и разхвърли в нозете ми рози.
До мен достигна чудна мълва... ...
сред лунни, бледи чертози...
с молитвен напев в съня ми дойде
и разхвърли в нозете ми рози.
До мен достигна чудна мълва... ...
511
3
5
Когато се разпадаш на парченца,
а знаеш, че си цялостна картина...
в очакването хлътнал безметежно
забравяш, че си тук и... че те има.
Съдбата непрекъснато те тества ...
а знаеш, че си цялостна картина...
в очакването хлътнал безметежно
забравяш, че си тук и... че те има.
Съдбата непрекъснато те тества ...
939
6
5
Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони, ...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони, ...
436
2
4
Приятели много,
в цифри статични,
присъстват, отсъстват...,
трием от лични...
Лайкват картинки, ...
в цифри статични,
присъстват, отсъстват...,
трием от лични...
Лайкват картинки, ...
263
1
Разпозна ли вече своята душа?
Откри ли слоевете вечни
на мечтателност и мъдростта
потекла от потоците всевечни?
Не те поправя докато грешиш... ...
Откри ли слоевете вечни
на мечтателност и мъдростта
потекла от потоците всевечни?
Не те поправя докато грешиш... ...
208
2
Седем дена, седем нощи,
реши Дрина... да попости.
Скри сланината дълбоко
и бурканите с месото,
всичките луканки и суджуци ...
реши Дрина... да попости.
Скри сланината дълбоко
и бурканите с месото,
всичките луканки и суджуци ...
968
3
22
Бездуховни в земната плътност,
забравили основното си сетиво...
криволичим към своята същност
отново с въпросът:"Що е любов?"
И не е чудно, че в сенки кръжим... ...
забравили основното си сетиво...
криволичим към своята същност
отново с въпросът:"Що е любов?"
И не е чудно, че в сенки кръжим... ...
191
Чуй ме, скъпа душа!
Знам, че вече си уморена,
че отдавна се бориш с неща
в името да бъдеш спасена!
Да! Знам, че се нагърби с товар, ...
Знам, че вече си уморена,
че отдавна се бориш с неща
в името да бъдеш спасена!
Да! Знам, че се нагърби с товар, ...
199
Щом Вселената има за тебе подарък
нека бъде избран с нейна следа
Всичко материално изтлява и свършва,
а тук сме затрупани от такива неща.
Приемѝ кристално чисти ум и сърце, ...
нека бъде избран с нейна следа
Всичко материално изтлява и свършва,
а тук сме затрупани от такива неща.
Приемѝ кристално чисти ум и сърце, ...
185
Нов ден,
нови откривателства.
С дребнавости скучни
и слова благозвучни.
Случването не спира ...
нови откривателства.
С дребнавости скучни
и слова благозвучни.
Случването не спира ...
233
Как днес да се ориентираш в бедата,
без ясни послания за реда на нещата?
Сервират бълвочи марионетките алчни,
а после винят ни колко сме жалки.
Примирени от артистичната медийна злоба ...
без ясни послания за реда на нещата?
Сервират бълвочи марионетките алчни,
а после винят ни колко сме жалки.
Примирени от артистичната медийна злоба ...
217
Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...
239
Мисията да си жив
е да не спираш,
да продължиш...
без значение
доколко денят ти е лош ...
е да не спираш,
да продължиш...
без значение
доколко денят ти е лош ...
230
1
Колкото и да е непонятно,
животът гони своя цел
да трупа спомени стократно,
през вековете сам поел.
От малко зрънце под земята ...
животът гони своя цел
да трупа спомени стократно,
през вековете сам поел.
От малко зрънце под земята ...
271
1
Твоят живот е твоята история.
Напиши я добре!
Редактирай я често,
като любима симфония!
Разкажи я! ...
Напиши я добре!
Редактирай я често,
като любима симфония!
Разкажи я! ...
210
Есента прилича на мен...
топла, загадъчна и капризна...
понякога с усмивка започва деня
друг път... е дъждовно-пасивна.
Като същинска жена, ...
топла, загадъчна и капризна...
понякога с усмивка започва деня
друг път... е дъждовно-пасивна.
Като същинска жена, ...
618
1
Някак внезапно, или по-скоро случайно
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...
257
Тръгваш ли? Докосни ме!
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...
213
Не се изисква много
човек да бъде щастлив!
Нужна е мъничко дързост
и ум свободен, схватлив.
Щастието достойно е ...
човек да бъде щастлив!
Нужна е мъничко дързост
и ум свободен, схватлив.
Щастието достойно е ...
689
Ако си роден на тази земя,
ако си българин в сърцето
както в кръвта,
ако дошъл си с повикът
и съдба, ...
ако си българин в сърцето
както в кръвта,
ако дошъл си с повикът
и съдба, ...
389
Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит. ...
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит. ...
277
Има дни... или моменти...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...
248
1
В този леко меланхоличен сезон
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...
274
1
Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети. ...
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети. ...
294
На заем е даден този живот...
еднопосочен, дори неразбран.
В този наш, най-земен план
започнат... само миг продължава.
Не знае, не пита – кога и къде... ...
еднопосочен, дори неразбран.
В този наш, най-земен план
започнат... само миг продължава.
Не знае, не пита – кога и къде... ...
243
Проектирал си в теб свят на представи
изтъкан от дребни желания и страхове,
зад граничната линия какво точно опази
и почувства ли се свободен човек.
На моменти говориш, на моменти си празен... ...
изтъкан от дребни желания и страхове,
зад граничната линия какво точно опази
и почувства ли се свободен човек.
На моменти говориш, на моменти си празен... ...
252
С босоногия, радостен ритъм
отмина лятото като вълшебен танц.
С искрящи песъчинки сред вълните
и сладостна въздишка от любовен транс.
А лястовиците пикиращи на воля ...
отмина лятото като вълшебен танц.
С искрящи песъчинки сред вълните
и сладостна въздишка от любовен транс.
А лястовиците пикиращи на воля ...
233
Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
259
Едно огромно небе нагазило в синева
ширнало своя простор тъй високо
Окъпана от лъчи вечно гладна зора
прогони нощта с крясъка на събудено ято.
А някъде в мен тишината прелива ...
ширнало своя простор тъй високо
Окъпана от лъчи вечно гладна зора
прогони нощта с крясъка на събудено ято.
А някъде в мен тишината прелива ...
621
Ти вероятно от болка си рухнал
забравил какво е воля... какво е борба.
Светът руши се от диагнозите твърди
екологичен колапс, пандемия, после война.
И криеш погледа с израз неясен ...
забравил какво е воля... какво е борба.
Светът руши се от диагнозите твърди
екологичен колапс, пандемия, после война.
И криеш погледа с израз неясен ...
336
Земята ражда плод и цвят,
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час ...
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час ...
310
Живеем със своите очаквания...
надяваме се на промяна...
Жадуваме щастие с непрестанна нега,
бъдещето... къде ни остана...
На кой завой се отнесе, ...
надяваме се на промяна...
Жадуваме щастие с непрестанна нега,
бъдещето... къде ни остана...
На кой завой се отнесе, ...
315
Заминавах отново далече
с вперен поглед в небето.
Без вест, без адрес и сама.
Сбогом взех си с морето,
на което помахах с тиха тъга. ...
с вперен поглед в небето.
Без вест, без адрес и сама.
Сбогом взех си с морето,
на което помахах с тиха тъга. ...
291
Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...
242
2
Поглед отправих към свойта душа
с всички потайности скришни...
олющена от времето кукла
кратък плач, детски въздишки.
Пътувах из нея, все по навътре... ...
с всички потайности скришни...
олющена от времето кукла
кратък плач, детски въздишки.
Пътувах из нея, все по навътре... ...
281
2
Не гледай тялото ми клето
дори и вече застаряло.
Звучи във него песен земна
разказваща за буйна младост.
Треперят ставите сковани ...
дори и вече застаряло.
Звучи във него песен земна
разказваща за буйна младост.
Треперят ставите сковани ...
274
2
Във грях родени сме
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...
286
2
С една въздишка в сетен вопъл,
откъсна болката от мен…
престореното ти „Обичам те“
издъхна с певчески рефрен.
Не истината ме срази… ...
откъсна болката от мен…
престореното ти „Обичам те“
издъхна с певчески рефрен.
Не истината ме срази… ...
304
Аз съм просто търсач във времената тревожни.
Търся онова късче щастие в дните безбожни.
И вярвам, че като мен се стараят мнозина,
за едно безоблачно утре и мирна Родина.
Животът с безбройните си нива, е тайна голяма! ...
Търся онова късче щастие в дните безбожни.
И вярвам, че като мен се стараят мнозина,
за едно безоблачно утре и мирна Родина.
Животът с безбройните си нива, е тайна голяма! ...
249
Светлината разля се
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...
273
1
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
