Лютиче
345 results
Да Ни Е Честита и Щастлива,
Новата 2023 година!
С най сърдечни пожелания,
за мирно небе и чисти води!
Във всеки дом в родната ни България, ...
  448 
Едни и същи, вездесъщи
в сайта бродят настървено.
Прилагат тактики могъщи
и хранят егото рождено.
Чевръсти, умни, закачливи ...
  395 
Вървим през живота с
полюшващата походка на дните,
яхнали времето като волен ездач.
Нямащи ясна посока в главите
следваме програмата и оня мираж. ...
  283 
Светлината разля се –
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...
  236 
Внезапно разбрахме, че смъртни сме всички.
Триумфът над чуждата болка е с висока цена.
Кротко стадо, трайно смирени овчици,
живеем си кармата, със... или без вина.
В духовен упадък надлежно възпрени ...
  245 
Може би тихият Ангел, наречен Душа,
знае траекторията на нашето пътуване,
назовано Съдба.
Може би идването ни на тази Земя
следва божествен сценарий ...
  280 
Как си?- ми шепне мигът.
Изгубена си в самотата?
Отново прости се с мечта,
а любовта, за пореден път се разплака.
Слънцето още обхожда небето. ...
  279 
Капка любов диря в мразовития ден.
В този свят тесноок стене паднала в плен
на ламтящи езици, на бездънни гърла,
скрита от будни зеници, чезне в миазма, сама.
Ръцете ми стопля чаша димящо кафе ...
  254 
Не са ти дадени онези свръх сили
да надхитриш самият Творец.
Приеми истините, до праг приближили
и отстоявай позиции с име Човек.
"Бог дава но в кошара не вкарва" ...
  628 
Тайната всевечна скрита е във времето
Там е силата ѝ, търсена от век във век.
Да си млад, да си знаещ и силен...
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...
  259 
Декември идва със спомени снежни,
с топлина и аромат на канелен сладкиш,
сбрал на трапези традиции древни
и сърца в благодарност с мир да крепим.
Декември събира със суровия блясък, ...
  732 
В хоремага влезе дядо Киро,
лакти облакъти на най-близката софра,
па повика някак си сърдито:
„Цекоо! Я, налей ми чаша вино
и дай суджук, ама от оня, убавия!“ ...
  241 
Обичам те, тихо...уютно и нежно
в сребристата нишка на дните ни.
Стъпките ни с постоянство прилежно
пренаписват историите в душите ни.
Обичам да слушам смехът ти напевен, ...
  282 
Оцелях от желания, разлюбих мечтания...
и поглед отправих към нови предели
Вселената няма нужда от мойто внимание,
но подтиква към откривателства смели.
Човекът, е кратък миг съзерцание... ...
  210 
Не бяха ли достатъчни брътвежите
за наш,то зле подсказано спасение?
За слугинажа сръчен на лакеите
инжектирани с парично вдъхновение.
Не бяха ли достатъчни предателства ...
  240 
Съвършена в ритъма на дъждовните капки
чистотата се сипе от всемирни недра.
На прозореца… пълзящи препратки
сливат пътечки с разнопосочни пера
В дъждовните звуци извира кристална, ...
  387 
И ето ни...
в сезона на душата...
С прощаване, с тъга и
летни спомени стаени.
В жаравата от хиляди листа ...
  287 
Вглеждам се в очите ти.
Плачат или радост вали?
Чувам сърцето ти, говори със здрача...
А душата, о тя знае, как да мълчи!
Ръцете ти хладни, търсят и питат: ...
  232 
Днес срещнах любовта…
случайно, тук във кафенето…
Седеше с гръб към външната врата,
допиваше си тихичко кафето.
С бавни стъпки там се приближих, ...
  233 
Не спиш ли? Къде се луташ още
в мислите си дневни, злободневни?
Къде изчезна, нежната ти струна
приласкала всяка тишина?
И кой, прегърна те и те целуна? ...
  215 
Крещят познавачи.
Редят разказвачи:
"Светът си отива!
Настанал е краят!"
Ясновидци най-древни ...
  277 
Бях пламъче във въгленче мъждящо.
Бях сълзи и тъга в душа пречиста.
Бях пияна от любов с,сърце звънтящо.
Бях болка сляпа с други неделима.
Сълзи преглъщах, жадна се умивах. ...
  205 
Сив и хладен е ноември.
Тътри дъждове, съдби...
Ветрове на път поели
срещат го по друми зли.
Сиво утрото пристъпва ...
  219 
Имаш ли своята болка отвътре?
Сещаш ли, как дълбае подред?
Раната храниш ли с мисли за утре?
Държиш ли се още, или си вечно нащрек?
Пръсти забива ли в нея врагът ти? ...
  280 
Случва се, да изпаднем в живота.
Коляно ожулили... или пък нос.
Търсещи помощ от ръка крепка
и някой, който да повярва в нас.
Превъзмогнали болката и хората. ...
  284 
Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг ...
  305 
Мома куражлийка,
работлива, добра,
мъж търси за сгледа-
миролюбив по душа.
Грижовна и щедра ...
  363 
Животът е сън...
дълбок, илюзорен.
Емоционално незрял,
откъм вяра... просторен.
Откъм мисли - химера. ...
  569 
Свобода, е дума в древни времена родена.
Мечта за роб, гладиатор, селяк.
В обликът ѝ, история човешка дреме
и никой не е безучастен..., а това е знак.
Знак да събуди умовете, ...
  347 
А някъде, още е лято!
Горещи целувки разстила ефира...
Вълните догонват поредното ято.
С вълшебства животът вибрира.
А някъде, още обичат! ...
  521 
Отново е есен! Навън захладня!
Момичето в мен романтично въздиша...
Сред листопадни алеи и птичи крила
младостта ми отминала, по петите ми тича.
Вятър се втурна и всичко завихри, ...
  393 
Да те моля… не е в моя стил и похват.
Да те чакам… вече нямам търпимост.
Ще утихна дръзко… ще премълча и слова
под предлог, че простила съм всичко.
Ще обичам светлите ти черти ...
  328 
Като вълк ще завия ранен
извил шия, към луна непозната.
От беди и несгоди сразен...
от агресия, рушаща телата
Накъде тъй стремглаво вървим ...
  444 
Расте човекът
с дни с години...
опитва да надскочи
своя ръст,
преди да стигне ...
  251 
Аз и Ти, си имаме своята истина
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...
  274 
Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...
  414 
Животът, кратък е за всички.
За хора, зверове и птички.
Но в своите възможности създава
любов всесилна и растеж във вяра.
Мимолетен, но желан безмерно, ...
  276 
Есента,
елегантна в своята премяна,
ни дарява с вълшебства...
Щедростта ѝ мяра няма.
Ето я, ...
  251 
Съвършената форма с име Живот
цъка с невидим, часовников механизъм.
С изкусният ритъм на своя възход
празнотата изпълва го със своя цинизъм.
Матричност... прикрита зад всички нива ...
  408 
Южният вятър размаха ветрило.
Разхвърля листата с оранжев финес.
Ято прелетни птици потегли лениво
в посока неясна, без брой и без вест.
В шумата сбрана се гонят игриво ...
  447 
Random works
: ??:??