Лютиче
329 results
В слитъците невзрачни на времето
събрани сякаш от невидима ръка,
въздишат призраци на близки и далечни
с безброй приветливи лица.
На масата отрупана със спомени ...
  253 
В тези мънички минути от големият живот
търсим бряг, градим дома си с много обич и любов
Търсим щастие, което, да ни свърже в здрав съюз
и с мелодия в сърцето, да прескочим всеки трус.
И когато се окажем в невъзможност от страха, ...
  333 
От себе си не мога да избягам.
Това е просто някаква шега.
Опитвам се, но винаги пропадам
в канавката на глупава игра.
От мислите, които ме обсебват, ...
  576 
Животът е сън…
дълбок, илюзорен
Емоционално незрял,
откъм вяра просторен
Откъм мисли… химера. ...
  238 
„Вече си голяма!“ това ми каза мама,
„Трябва да се учиш, един ден да сполучиш!“
Рано лягай, рано ставай и игрите забрави
За училище се стягай, стаята си подреди.
Ако искаш да четеш, азбуката научи сега ...
  543 
Крия нежен спомен в моето сърце
за теб, очите кадифени и топлите ръце.
За майчинската грижа към всекиго от нас,
за пътешествията чудни и първият ни час.
Как приласка с нежност в мен детската душа. ...
  1143 
Вярваш ли в набързо скалъпен живот?
За такъв те подготвят, една цяла година...
И се опитваш и бориш, да не си идиот,
но сценаристите имат, друга причина.
Вярваш ли в грижовните им борби ...
  835 
На какво се радваш, Българийо?
На абсурдите ли в които живееш?
На тирадите лъжовни изпяла властта
от европейски програми не спря да линееш.
На какво залагаш, Българийо? ...
  300 
Денят от сутринта е сив,
а моят дом приятно тих...
Навън дъждът в сребристи нишки
облива с обич в сън триптих.
Но тук е тихо, просто мир... ...
  199 
От тази любов дори стон не остана...
С всяко преглъщане от нея боли.
Мечтите които ни свързваха, вече ги няма
отвяха ги бури, а чувството се сниши
Плътската мощ взе си всичко дължимо. ...
  221 
Ще поема по онази пътека със спомени
оплешивяла от възраст, разрита от проломи.
Ще наметна своята есенно тъжна наметка
и помахам на ятото с поредната плетка
Ще послуша в мене детето, приказки чудни ...
  259 
Пѝсна ми от връзкари,
от лъжливи костюмари,
от служебни зяпачи,
от шмекерлъци и нагаждачи.
Пѝсна ми от протежета, ...
  199 
Безименна съм днес…
просто вятър…
Без жилище и без адрес,
скришни друмища отмятам
Аз нямам богове ...
  195 
Светът днес бленува любов
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...
  305  10 
И ето отново изливам на белия лист
самотата узряла с душевните страсти
Сърцето широко разтваря врати
и тръгва река от рими прорасли
Залива мастилото със сини вълни ...
  171 
Повярвах ти и знаех, че греша,
подсказа ми го тайно самотата
с подправен фалш и хлъзгави слова
предаде любовта и я разплака
Да, цяла бях, сега се промених ...
  228 
Просека
В черквата правдиво канони редят
псалми припяват, с тамян ги кадят
До стара колона седи тихо старик
В очите тъга…, душата мълчи ...
  286 
Не пиша романи,
не съм по езоповски смела
Не критикувам разплисквайки драми
и не моля за помощ дарена
Не ми е до дребни човеци ...
  264 
Горещо е...
Термометърът сочи 33.
Лято е...
Въздухът зноен трепти.
Пред мен …ледена течност ...
  399 
Топи се ледът в чашата с уиски
В неизказана болка струи
Мръзнат ръцете ни, преплетени рими
А в гърлото буца, стиска, души
Пердето повдига дантелено чело ...
  208 
Както се казва, заслужих си всичко
от игла до конец, от дола до върха
Разгръщах характер, бях методична
с различен подтекст и различна следа
Животът предложи ми щедро ...
  272 
Вдишай ме… сладостно… пълно
усети ароматът на диви цветя
потопи ме в магичност бездънна
разлудей ме, не щади любовта
Помълчи, нека бъдем мигът ...
  215 
Обръщам се към личния си Аз
с умората, с надеждата, не зная
зер птица съм летяла без компас
във висине, подарък от безкрая
Със множеството рани от света ...
  359 
Скокна стрина Гина рано сутрината
Чорлава, немита взря се във снагата
Гледа и се чуди, мига на парцали
Бре да се не види трябва да се справи
Що съм са навряла в тез дрипи и парцали ...
  324 
Вървя до теб по пясъка влажен
с всяка стъпка растат ми криле
Ти…с костюма си достолепен и важен
Аз…с одухотворено от радост лице
Как достигнахме след толкоз години ...
  227 
Любов не просѝ
Не протягай ръка
Любовта те намира
като в детска игра
Разпознава те тихо ...
  247 
Делници сиви, седмично скучни
със сутрини бързи досадно беззвучни
скрити във времето, хрупкаво, крехко
в гънчици с граници, безпаметно, бегло
Някак търкалят се, някак намират се ...
  171 
Инертно сме подкарали този живот
в чужди обувки, потънали в грижи
гоним цели и планове, лесен комфорт
с явно прецакване от политици и ближни
Сладоледа си ближем с материален захлас ...
  256 
Като подплашено ято от птици
разлетяха се годините наши
в светлината на изнурените ни зеници
плахи спомени скътахме, прашни
Едно невинно, разцъфнало детство ...
  272 
Синьо небе и букетче полски цветя
откъснах от пейзажа на природна картина
Сложих дълбоко в джобче на мойта душа
заедно с лятото от една прекрасна година
И ето настъпи дълго желаният час ...
  597 
Ах, как ми е лятно, светулчено
от безвремие дъхът ми замира
лавандулено, ароматно и щурчаво
нощите в спомени слива
А над мен звезди замечтани ...
  535 
В тайнствения полумрак
на малка тясна уличка,
върху ламаринен похлупак
на кофата прастара за боклук,
на пост застанал бе рижият котарак. ...
  167 
В душата ми е светло и тихо
спокойствие блажено ромоли
Словата се изнизаха на пръсти
а аз се влюбих, както никога преди…
Забравих, отдавна не съм млада, ...
  231 
На спирката премръзнала стоя
с надеждата, да е пристигнал вече
Таблото гледам и опитвам да прозра
къде е автобусът, пак ли е обречен
Но ето, че до мен застана Любовта. ...
  227 
Каквото и колкото имах и нямах
и даде и взе ми животът каквото можа
Пързалката му подготви ме видимо зряла
окастри излишното и въдвори правила
Полека избързва ритъмът днешен ...
  233 
Лъжата ражда се от думи
изкусни, дръзки, хлъзгави
като влечуги
Разтварят жилото отровно
изстрелват семе безоловно ...
  225 
С танцова стъпка и джентълменски поклон
Юни грациозно с топла прегръдка си тръгва
през слънчогледови ниви и полски треви
знойният Юли елегантно пристъпва
Лавандулата пръска своя свеж аромат ...
  344 
Дали ще стихнат някога въпросите
които неуморно в главата ми бръмчат
Със сметките за ток, кръвното, прогнозите
и мислите в каква посока ми хвърчат
"Узрявайте!"- ни казват философите ...
  261 
Хайде, Лято, налей ми чаша с коктейл...
с отблясъците на морският залез
с розово утро и размаха на птичи криле
с топлината на пясък кристален
Хайде, Лято, усили мелодията докрай ...
  239 
Някога във древни времена
в една балканска мъничка страна
живял с родителите си добри
единствен син, обичан и любим
Синеок с очи, като езера ...
  261 
Random works
: ??:??