Plevel
159 results
Като в танц от премала
се отпусна живота и
поседна в едно сепаре.
Булевардът бе мрачен, но
настръхнал от хора, ...
  897  18 
Не си отивам. Нищо че те няма.
Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.
Дори в миража да покълне плява,
дори, да искам... ето да забравя.
В дъжда, когато петък крачи, ...
  2162  21  30 
Очите му рисуваш как се смеят,
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...
  788  13  20 
Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях, пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...
  708 
Какво ли има с тебе да делим?
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре, мълчиш. ...
  961  12  23 
Не сме ли хората крадци,
на мъртви дни, лета, сезони,
броим си дните да заспим,
а те оказват се пирони.
И всеки чук е стон на звяр, ...
  795  12  24 
Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
  517  11 
В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа, положен в бял, плетен найлонов калъф сега се виждаше само главата. ...
  787  14 
Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...
  1075  19 
Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...
  1802  20 
"На клепките ми грее светъл сън
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...
  1651  19  28 
Момиче в каросерията
Селото на баба е голямо и оживено, или поне беше. Видях го миналото лято на язовира, когато с брат ми тъкмо бяхме хванали няколко слънчака и щяхме да палим огън да ги печем. Петърчо се появи изневиделица с дървена лодка, разприказва се както никога и тогава се сетих да разкажа о ...
  881  13  34 
Прочете по въздишките
на детето си,
морзовата азбука
на щастието.
По слънчевите отблясъци ...
  742 
Беше някъде в началото на лятото, две години след като си намерих работа, като охранител в известен хипермаркет в Йорк, Англия. Тя също идваше от България, точно както и аз дойдох преди три години - хубав, млад и пълен с надежди. Още първия ден видях , че с една количка се мотае, – тъмнокосо, недохр ...
  739  24 
До късно на терасата простира,
окъсаните дрехи на съпруга си.
В джобовете понякога намира,
парче земя и блян за съществуване.
Косите си замята срещу залеза. ...
  3613  43  71 
Тя знае адресите, на скоро починали,
на скоро възкръснали къщи.
И пуска годините, в кутии изстинали,
в кутии, в сърцата им също.
Тя бърза с походка, присъща на времето, ...
  696  16 
Площадът на малкия град е отрупан с мартеници. Повдига се мъглата, като прозрачна завеса.
Уважаеми Дами и Господа, започва манифеста на бялото и червеното, на единството, на изначалното, на това, което ни обединява като народ! На българското Ин и Ян. Толкова е празнично всичко! Толкова много сергии, ...
  1162  16 
22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...
  1183  31 
Вървя по улицата късно,
поредна крачка, сняг, мъгла.
Почти забравих как прекъсват,
връзките из тез селца.
Съвсем не трябва да ти казвам, ...
  734  13  14 
Беше някъде към шест вечерта. Навън се стъмваше. Стоях в една книжарница и очите ми опипваха нахално рафтовете с книги. Не знаех какво точно ми се чете, исках книжарката да ме остави да се разхождам спокойно без да ми задава въпроси от рода: "Определен автор ли търсите?" Или: "Какво обичате да четет ...
  2519  15  32 
Един човек ме срещна сред житата,
на моите покълнали илюзии.
- Не се страхувай, - каза - чудесата,
сега не са в красивите ни думи.
Не са дори в светулките, понеже ...
  785  14  24 
Чудно е да окъпеш поглед, рано сутрин в розовата долина на небесната шир. Да зинеш неусетно с уста и да не можеш да се нагледаш на тая хвърковата млечнобяла чета от облаци, накацала около билата на планината. И дали пазеха няколкото параклиса по върховете, вярата на хората, или очите на Бога, никой ...
  830  11  21 
Разправят, че си луд и див.
И лош и черен ,като дявол.
Че търсил си ме в сто жени.
Де никне цвете си отравял.
А аз стоях съвсем сама. ...
  3650  46  83 
Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.
А ресните ѝ мокри са урок за умиране.
Тя е толкова страшна, когато мълчи,
че си реже крилата. От страх за политане.
Тя препива с роса след мисъл за теб, ...
  1504  20  41 
Пегасите умряха на простора
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора ...
  875  20 
Тишината сряза плитките си черни, в земята на разтворените рани. Заплакаха светулките като девици. "Война било, когато си сънувал обич, която никога не ще разцъфне. Война отвътре – почерняла в мъка." Така си шепнеха светулките и светеха все по-рядко. Отслабваха. Разказваха, че всичко е било, заради ...
  894  12  15 
Там в онази килия,
във която съм няма,
сълзи нявга съм трила
със ръцете на дявола.
Аз не искам да гледаш, ...
  938  19  31 
Дресирах болката
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки. ...
  1690  20  22 
Двамата бяха женени от 32 години и допреди тази пролет, г-н Донев смяташе, че с брака му всичко е наред. Единствената им дъщеря отдавна се беше омъжила в Америка, отнасяйки със себе си най-щастливите мигове на семейството. Както всяка двойка, така и тази си имаше определени навици. Всяка събота ходе ...
  1854  10  36 
Момичето, което търсеше сняг в планината...
намери само голи сиви чукари.
Тя толкова искаше
да види как снежинките
се гонят във въздуха, ...
  569  11  26 
Къдри
в
житна
корона.
Влачат ...
  1012  32 
Не продавай слънцето, за да си купиш свещ!
(китайска поговорка)
Той бързаше.
Форсираше се.
Нагнетяваше ...
  2232  28 
Червеи рохкат пръстта горделива
със търпение на пеперудени ларви
и се питат крила дали ще отиват
на посинените от падане стави.
Луди в земя на нечути молитви, ...
  440  16 
Вселената от упор
пада на колене.
Моли за милост,
но вятър я насича.
Кажи Летя ли? ...
  562  11 
Помолих вятъра
за време,
яхнал на върховете
гръдта.
Попитах крилото ...
  581  14 
Бягаш и падаш
търсиш пътеки
сам и изгубен
във греховна гора
стон от очакване ...
  590  11 
Моите бесове са много!
Блъскат се и се изяждат,
плюят и поглъщат огън.
Убивам ги и пак се раждат.
С въжета ги увивам нощем, ...
  545 
Не вярваш ли? Тогава ме създай!
От восъчно мълчание във църква.
Рисувай ме! Със мигли издълбай –
икона стара, на очите с кърпа.
Създай гласа ми в детския си смях, ...
  2790  34  97 
Без дъх отварям устни...
Без сън очите ми остават...
Вятърът дращи - краката уморени, боси
и стъпките утихват по асфалта разпиляни.
А утре? Утре отново без теб ще се събудя. ...
  676 
Random works
: ??:??