Romanov
100 results
Красива жена! Много красива.
Рядко красива.
И всичко красиво, което може да се каже за нея.
Мъжете сигурно не са ù никакъв проблем. С тия руси коси. С тия сини очи.
Откак я видях, ме гони безсъние. Или, ако заспя, ми се присънва тя. ...
  765 
Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...
  749 
Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...
  717 
На татко, където и да си!
Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.
Годините минават, но не оставят следа летата в косата му.
По-силен ли е от Времето?
Баща ми сам си вари ракия. ...
  829  11 
Баща ми беше пич. До последно.
И мама го призна, когато ù прати пет хиляди Евро, да си отвори кафето, което искаше. И сега се обажда. С мама вече по–малко говорят, но с мен си бъбри.
И го обичам.
А мама обожавам.
Тя се поболя да блъска по кръчмите на хората. А е само на трийсе и пет. И днес е болна. ...
  755 
Работеше във фабриката. Тъкач. Единственият мъж тъкач. Самотник, мълчаливец, лете и зиме ходещ с една и съща дреха.
Като сраснало беше на гърба му, като втора кожа му беше. Якето. Поизтъркано, ощърбено от годините, единствено. С повреден цип, дупка в левия джоб и протрита яка. Но се чувстваше удобно ...
  743 
"Мъжки са, всички звезди са мъжки"
Искаше да бъде видяна, гледана, ухажвана.
Искаше да бъде харесана и избрана.
Но не знаеше как.
Гола, само по нощница, яздеше велосипеда нощем през града. ...
  2287 
Лежаха от дълго. От часове. Бяха толкова премръзнали, че отдавна не чувстваха студ. Брояха тишината за приятел, защото само тя им бе останала след ужасния, стържещ звук, последвал удара при катастрофата. Плътна тишина. Ужасна тишина, всред която злокобно стърчаха отломките от металните стени на ваго ...
  672 
Обикновено, когато търся нещо, не го намирам. Ровя къде ли не, по лавици и рафтове, чекмеджета и шкафове, в мазата и на терасата, в гаража. Няма го и това е. Затова спирам да го търся, за да стане магията и то да се появи. Появява се, но дълго след като съм намерил заместител. Тоест, когато вече не ...
  960 
Хаджи Съби бе запрял шишането на чардака. Сърбаше топло кафе и
наблюдаваше минарето на джамията отсреща. Дебнеше оджата да се появи на високото и да го думне. Това щеше да е неговият протест срещу мегафоните и огромните рокаджийски тонколони, които щяха да се чуват чак до родното му Забърдо, намиращ ...
  1554 
Не я я помня млада, но някак величава ми се струва изправена до входната врата. И си мисля, че винаги е била такава. Годините не бяха успели да отнемат жилавата й непреклонност и стоицизъм, присъщи на селския труженик. И на една съпруга и майка. Нито черното вдовство.
Изпратила мъжа си на гурбет, от ...
  1099 
Аз съм смотаняк.
Голям смотаняк. Изобщо не ми върви с жените. Нито да крача редом с тях, нито след тях, нито дори да се наредя на опашка пред тях.
Скоро беше, гледам на една врата надпис: „Отваряме след десет минути“. Застанах да почакам.
След малко зад мен се занареждаха и други, минаха десетте мин ...
  870  10 
Като камион друсаше, а уж самолет. То не бяха една и две разните „въздушни ями, прагове и боруни“. Пилотът току се обръщаше към нас и викаше:
- Ще пораздруса, дръжте се! И се засмиваше на нещо си. Сигурно си мислеше: „Сега да ви видя, охлюви небесни“
Не се правеше на отворен, забавляваше се.
И ние б ...
  667 
Нямаше как да знае, че майка му погълна стрихнин.
Нямаше как да знае, че го погълна миг преди да изпадне в агония, след като заби нож в одеялото, под което би трябвало да е той, а не камуфлажната кукла. Преследван от вината, той бягаше от собствените си угризения далеч към края на града. Към големия ...
  635 
Тя беше луда. Жена ми. Лежа в психото девет месеца. Влезе с нервно разстройство, излезе с бебе на ръце. Не от родилния. От клиниката "Петте Хълма", зад чиито триметрови стени и вишка с въоръжена охрана задържаха изперкали и нестабилни.
Сериозно! Изписаха я и ми я треснаха вкъщи, а тя, примряла от ща ...
  879 
Всичко започна, когато й казах "Не".
- Не?!- засвяткаха очите й в сумрака на стаята.
- Не! - предъвках, наблюдавайки кристалния пепелник, който бе на педя от ръката й. Очаквах да ме фрасне с него по главата, след това да издърпа бездиханното ми тяло в банята и да го нареже на парчета, които после да ...
  687 
Кой каза, че убийството е грозно? Да бяхте видели господин Нийгълс в мелачката за месо през ноември. Така и не чух някой да се е оплакал, че се е задавил от копчетата на ризата му, дъвчейки своя БигМак из заведенията на Ийст Лондер или Хауспарти.
Тина никога не бе виждала убийство.
На Ди това й бе т ...
  924 
Когато и двете свалиха дрехите си, настана неловко мълчание. Казано иначе, без дрехи - само погледи, с които се изучаваха една друга, опивайки се ефирно и отдалеч. А инак очите им се бяха срещнали много по-рано, в мелачката на Гей-бара, където под звуците на саксифона на Намисловски местеха унило кр ...
  873 
Шефът реши да го накаже, смъквайки го в друг отдел. Смъкването стана изключително бързо.
През прозореца на тринайстия етаж. За седем секунди и три десети бе на партера. Портиерът го посрещна с ледено изражение:
- С кола ли сте, сър?
- Не, погрижи се само за кашона ми, ще долети след... - погледна ча ...
  707 
На тази маса, на която толкова пъти ми е сервирала вечеря, пили сме по ракия, а накрая сме сривали всичко на земята и сме се любили до припадък. До зори, че и до пладне. Или до следващата вечеря, в която сме претопляли остатъците и пак сме правили луда любов. На масата. И сме се омазвали до уши в ма ...
  1350 
Random works
: ??:??