тюркоаз
940 results
Разтребвам си душата, свидната,
а никой скоро не е стъпвал там...
И толкова разхвърляно и тихо е,
тя чака, чака своя светъл ден.
Прибирала, горката, трепети, ...
  532  22 
Никой никога дано не види
как усмивка чезне и тъмнее,
в празно скитаща страдалка,
зъзнеща безмълвно бледна...
Ту припламва факелно червена, ...
  2487  16 
Към теб, любов, с възвишена молитва
и никой, никой не може да я отрича.
Дори Бог и само Бог, нали е свише
и е любов, само с любов коленичи,
и е плът, станала плът за нас, ...
  519  10 
Ако навлезеш пеш във тихата ми далнина,
ще свърнеш в най-уютната, дива природа,
без шосета, без пътища, без равнина...
И спомени разпънат те на кръст, до бога...
... Ще зърнеш по някоя моя оцеляла мечта, ...
  1331  17 
"Морето живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега"...
Фотев
А исках само като птиченцето малко
с криле да литна и небе да опозная... ...
  673  14 
Будувам като нощно, приказно създание
и себе си не разпознавам (вярно е) - тъжна,
а непозната в сънищата ти будува,
все иска с теб над ложето ни да лудува.
Будувам като твое мъжко озарение, ...
  649  17 
Пак споменен шепот,
отново и отново...
Сред мъчителни нощи,
мълчани дълбоко, дълбоко...
Желани невъзможно, ...
  546  13 
Нахлуваш с полъха на вятъра,
с изящен аромат на роза -
това очарователно създание -
свенливо страстна властелинка,
уханна, непорочна, зрима... ...
  591  12 
Има дни на приумици -
думите сами се ронят,
късат по парченце обич,
литват с вихрогони,
под вода лавират, ...
  633  17 
Щеше ми се да ти кажа,
че все това съм искала...
А много ли отмина..
И все пак... кой знае...
Защо ли вятър не донесе ...
  517  10 
На твоята мъничка улица
с мъничък, светещ прозорец,
е толкова светло и тихо,
и болката сетна помръква...
И как неусетно ме мами, ...
  609  16 
Под тънка бяла повърхност
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя... ...
  678  15 
Ритуално пастелно живея
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума ...
  560  19 
Без капка страх аз съм желязна
пазителка на незабравен глас,
владетелка на своя свят лелеян,
насред пътя твой, в среднощен час.
По бухала ще ме познаеш, ...
  643  14 
А беше само връх от непокорните...
Отдолу бИло мълчешком притихва.
Незнайно как си въздух ненамерен,
а уж нехайно, земно ми нашепваш.
Уж беше само влюбване и нищо друго, ...
  530  12 
Да беше Той стихия епизодична,
с непокътнати черти до благост.
Да изиграе главна роля най-прилично,
със младост окрилена, чак до старост.
Да предугажда даже и непредвидимото, ...
  639  11 
Светът е дом, който все градим...
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда...
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват, ...
  654  14 
Впива в теб най-огнен взор
и потръпва с флирт зората,
а ветрец пленен, крайморски,
дълго, дълго чука по стъклата.
Звънват и звънчета вън, ...
  1030  11 
на моя съпруг Георги
за 29 години мирно съвместно съществуване
Ще имам шанс... защото съм със теб
и ме допусна... нежно... в своите покои,
там... за избрани само... под небето... ...
  704  21 
Да бях кралица... там... в разкоша...
Щях ли да нося на поета залога?
И да го заложа... за сто гроша,
и за скъпи бижута... до гроба?...
Да бях кралица... сфинкс съм сякаш... ...
  642  18 
Нашепват устните ми приказки
от бъдещето проектирани.
Очите ми са позив истински -
гмуркачи паметно невидими.
От синьо и море са стъкленици, ...
  610  10 
Всекидневен реален спектакъл сме
от уловени нереални чувства -
виртуозен предсказуем мечтател,
в рисунък нежен заедно препускаме.
Как искам да съм "чудотворна икона", ...
  578  17 
Къде е силата ти жизнена, поете?
Извън ли времето... и нямаш власт?
Катериш се по покриви необуздани
или изпъваш струни като истукан?
Разрошваш перушини на врабчета, ...
  892  15 
Пътувал ли си някога до изгревите на света
с най-ярка светлина, в неговата топла далнина?
Пътувал и изкачвал ли си стълба от екстаз,
с духовна сила влизал ли си в границата на "не аз"?
Премахна ли вълнение, тревога и дори възторг, ...
  625  10 
Пак хукнахме по стълби, стълбички, пътеки.
Пак сложихме усмихнати наужким маски.
Играехме пак мнително, пирувахме до днес.
Като слепци се блъскахме в черупки, пак ли!?
Удавяхме се във самоилюзия, защо ли ...
  507  11 
Като безшумна лавина плъзва се минутата,
като беззвучен, естествен и странен крадец,
със каменна маска и зловеща отмереност.
Тя - "точността - вежливост била на кралете"!
Като кастанети потропват нечии токчета ...
  580  12 
Искам
да съм палава
като фъртуна,
пчелен кошер
във душа ти ...
  683  16 
Иззад лъжи и истини забравата пронича
и поразително във вид на древен жертвеник
бушува, само яростно със ветрения спазъм
не спазва ритуала на учтивост в своя замък.
А моят топъл глас е като люлка в своя устрем ...
  536  15 
Незабелязано кой ли спуска се вечер
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата... ...
  524 
Повтаряй ме в слънчеви дни и в лунни нощи,
като нежен, поетичен свитък ме запечатвай
с целувка безкрайна и страст нестихваща
на любовната клада, двама ни изгаряй!
Желана, докосваща болка, не затихвай, ...
  668  13 
Раснало дърво не право и стройно,
а ниско, безформено, грозно -
белег на време тъмно и яростно,
от живота подхвърлена дързост -
снага сива, сгърбена и изкривена, ...
  499 
Усещах мирис на сухи листа
и кръст върху рамото на лятото,
а бях пожелала от сокола крила,
преди изгрева да ме стоплят...
Усещам клавиша бял на пиано, ...
  503  16 
С мир се изливаш от облак светлоок,
с живо дихание, протяжна мелодия.
Случва се да изгарям и сенките,
не едно към едно, сякаш и теб.
И само те преоткривам в историята, ...
  451 
Миналото
живее
в думите.
Бъдещето
подпира ...
  950  16 
В този свят започва всичко отначало,
вечни се завръщат жестове, пароли,
гълъби тъмно-сребристи по паважа
пристъпват наперено, идват от Рая.
С минало просто ли съществуват, ...
  517 
Когато изгревът порозовее едва-едва,
лице поруменее в разцъфнал розов цвят,
усмивка доловимо улови мига
и очи на млада вакханка заискрят -
тогава пристъпяй смело в оазис-мечта, ...
  545  15 
Да ти залости някой портата,
да окраде и мисли, че и злобата,
е все едно да стихнат страстите...
С такава решителност непрегърбена,
ще се промъкна пак на пръсти, ...
  605  14 
Ела, дългоочакван "Дух от бутилка"...
Не си ли свивал дълго, дълго рамене...
Животът ти е сигурно мътилка,
понесла и съдби, и чужди грехове...
Нали и ти мечтал си дълго, дълго ...
  1220  13 
На себе си дипля спомени избледнели,
възбуждащи звуци, кукуригане на петли,
пробудени с нежно отеквали камбани,
за действие и на моя час известили,
дарили още ден, с обещание за друг... ...
  608  14 
Някой в шепи донася тюркоазена морска вода
и я разпръсква по очите, върху ми потича...
Някой челото и бузата ми целува като с ведро
и блясвам преливаща от златни кривулици,
и бездънно заискрям с началото на деня. ...
  583 
Random works
: ??:??