тюркоаз
940 results
Когато звездите изгряват,
потегляй отново по пътя...
Дано никой не те забрави,
за никого да не си мъртъв...
Изгаснал, заглъхнал, потънал... ...
  725  19 
Времето невидимо, с проглеждащи очи...
Черпи от живота ми усмивката, нали...
Черпи оправдание, че смях съществува...
Времето "нахално", искам да "критикувам"...
Черпи от оръжията, власт, насилие, пари... ...
  655  14 
Преди да срещнеш любовта...
хвани най-вярната посока,
без грях, окъпана от белота,
в очите нежностни и строги.
Преди да губиш вярата дори, ...
  617  15 
Странници сме в светлината на деня
или вечни странници бродим в нощта...
Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...
С тъмни вихрушки политаме право напред, ...
  787 
"В името на розата", неуморно те търся
и пепелта розовее във споменни пръсти,
от които сипе се на капки смях бисерен
на грижовно спасителна, бяла месечина,
кацваща тихо, със сиротно присъствие ...
  630  15 
В свят на мисли, радостни пориви и печали,
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства, ...
  710  17 
Разлаяха по тебе кучетата...
Под дъжд от разноцветна светлина,
(а другите защо не забелязват...)
цял свят оглежда се със леснина,
(а другите покланят се изящно...) ...
  698  21 
Душа...
С очи втренчени, всевиждащи,
в пробит отвор присвива се,
сънуваща душа от нечий кошмар,
пълзяща бавно към своя олтар, ...
  597  12 
Искаш нещо, с отчаяно усещане за впримченост
и знания откриваш случайно, като нещо втренчено,
където тихо да прогледнеш или с вик да ослепееш,
където светлини ридаят, без обич и не смеят
да викнат: - Звезди, обречено увиснали във въздуха, ...
  616  10 
Можеш да тръгнеш
във и със времето,
да търсиш мисъл,
отлетяла в далекото,
да стигаш, откриваш ...
  543  13 
Потъваме надолу, в тъмнината,
и виждаме невинни имена,
и казваме си: "О, времена, о, нрави"-
с утеха повярвали, на ниска цена...
А там, с усмивка те наказват ни, ...
  676  10 
Ако се интересуваш от смелостта...
И дали ще се усмихвам накрая
от повея на вятъра, с капчици роса,
и дали пак ще ме окъпеш с оная белота...
Ако се доверяваш на месеца май... ...
  615  15 
Пуснала котва, безгрижна светлина сияеща,
като "Ноев ковчег" по време на потопа,
с шеметно изобилие, в своето настояще,
просто споделена любов и натрупана
слънчева мечтателност - душа невинна ...
  595  17 
Тази нощ последна и в догарящ пламък
времето наивно молещо се беше свряло
в пътя земен и към ешафода кратък
и сякаш за последно, ярко разгоряло
на въгленчета, слели се със мрака, ...
  615  11 
На двора цъфнали са теменужки,
с тела изправени, с нежни стебла,
редица цяла, прегърнати дружки,
посрещат зима люта, зима зла.
Цветя с грейнала, блага усмивка, ...
  2009  14 
Един показалец не ни оставя на мира...
Чудак обикновен...
Минава късоглед...
Живее заради емоциите, не спира...
Ех, да пийнем по едно... ...
  562 
... "Арлекино, Арлекино,
ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля,
публиката не разбра"...
(От песен на Емил Димитров) ...
  792  14 
Не се измерва любовта,
зачената като зародиш
и с капчица всмукана роса,
в система имунно безгрешна,
с ключалка кодирана ...
  589  18 
Обгръща с поглед невидимото,
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра, ...
  678  17 
Пак искам да минем по нашата улица...
Дори да е минало безкрайно време
и вече да болят всички мускули,
дано тъжното, заедно да разберем...
Как мръква и небето става тъжно, ...
  1524  14 
Щом можеш да се смееш,
значи не си мъртъв...
Щом можеш да живееш,
значи следваш своя път...
(моя мисъл) ...
  901  19 
Музиката...
Музиката е всичко най-ценно,
слушаш я отново и отново, тъй потребна!
Музиката е в дърветата,
понякога тиха, но вечна и нетленна! ...
  1970  11 
Красота ефирна, светеща безплътна
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах ...
  668  14 
Какъв смисъл има да живееш,
когато си съвсем сам на света.
Без майка, без баща, само крееш,
че си без обич, знае и нощта.
Какъв смисъл има да се смееш, ...
  781  21 
Днес по улицата моя мина старостта.
Тъжно я изгледах, от спомен ослепях.
Но той не беше тъжен, тъжната бях аз.
В сърцето се заслушах, о, как се смях!
И се задъхах с аромати, вкус на устни. ...
  785  24 
Намерих те, бъдеще да полетим!
Потърсих те, минало да разсветиш!
Да следваме заветите на живота!
Да бродим с обич под небосвода!
Нали живяхме с вяра в чудеса, ...
  554  13 
Едно ноктюрно полита минорно,
да срещне иска бъдещо, мажорно,
да властва припламващо, несетно,
едно ноктюрно, повикано последно...
Примамено, мъдреещо и облачно, ...
  793  25 
Вървеше по неведома пътека
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани, ...
  683  16 
Снежни клони - жално надвесени
от лапи на протяжна зима,
сграбчени в обятия на преспи
и бяла симфония ранима...
Чезнеща мелодия бленувана, ...
  654  20 
Писах за любов, за щастие безмерно,
хората край мен, с живот мизерен.
Писах със молива леко и омайно,
в гнездо и сам бях господар.
Късичък моливът стана и износен... ...
  779  19 
Сънувах как с пръчка по вода рисувах,
как със шейна по склона снежен слизах,
как със шампанско весело тост вдигах,
за теб любов, двигател съвършен.
Ти всички ли създания държиш във плен?! ...
  741  15 
Снежни клони се свличат,
ронещи сълзи се стичат,
двама влюбени стоят
и са замаяни без грях,
как с неподправен смях, ...
  760  17 
"Една голяма любов
и нищо повече"...
Ничком падаме, но заедно не ни боли
и лекът от сърцето болката топи.
В бездна слизаме през дните си ...
  691  13 
Една проста истина, почуква
непразна и не спи, подухва
очаквана и през много години
със поривите си, не стихнала
и нескършена, а политнала ...
  639  17 
Отворена врата и новокръстен.
Камбанка звънкаща, с годежен пръстен.
Живот от филмова лента изнизан.
Със сребърни камбанки ли орисан!?
Безгласно минало, в бъдещо слисан. ...
  633  18 
В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха ...
  585  22 
Има растения, нецъфтящи с години,
а дълго набиращи сокове и сила,
но с аромат упойващ ни силно и дълго,
през нашите пролет, лято, есен и зима.
А когато съхраниш мощта им, ...
  681  15 
Да искам ли да си върна нормалния живот!?
Да зарежа и захвърля всичко пак отново!
Да опитам, да си дам вид, без връщане назад!
Да, ако не струва, ако бъдещето е отрова!
Да не зная не искам, да изтръпвам всеки миг! ...
  609  15 
Начало е на любов, обсебила ума
и с уморена цветност, летяла с духа.
И тъй е жива, и пак с болка позната
заиграва се със смеха и тъгата.
А той, смехът, е влюбен на края на есента ...
  557  22 
Когато е толкова дъждовно край мене,
а аз окъпана със слънчева мечтателност,
все някой тревожно тръби като бреме
в душата ми и вие иносказателно...
Разказва ми как се разпръсква милионно ...
  1846  24 
Random works
: ??:??