ZAPP
140 results
Гаснещи звезди
В лабиринт от сиви делници
къде загубих твоя смях...
кога заглъхна неусетно
песента, която в нощите ти пях? ...
В лабиринт от сиви делници
къде загубих твоя смях...
кога заглъхна неусетно
песента, която в нощите ти пях? ...
936
29
Хроника на една кратка любов
Велизар допушваше втора цигара на самотна пейка в Морската градина. Хвърли бегъл поглед на часовника. Бяха минали само седем минути. Така беше се зареял в мислите си, че тези кратки минути му се сториха цяла вечност. Беше напрегнат. От обяда до сега имаше усещането, че п ...
Велизар допушваше втора цигара на самотна пейка в Морската градина. Хвърли бегъл поглед на часовника. Бяха минали само седем минути. Така беше се зареял в мислите си, че тези кратки минути му се сториха цяла вечност. Беше напрегнат. От обяда до сега имаше усещането, че п ...
1020
22
Вместо сбогом
Незрим съм в твоя свят,
там думите не значат много...
Още знам, ронлива е пръстта
на чувствата в коварния обрат. ...
Незрим съм в твоя свят,
там думите не значат много...
Още знам, ронлива е пръстта
на чувствата в коварния обрат. ...
789
23
Под старата лоза
Стели листи старата лоза,
нежно вейки вият стан,
събрала слънцето в зърна
- тежък плод в зелената ù длан. ...
Стели листи старата лоза,
нежно вейки вият стан,
събрала слънцето в зърна
- тежък плод в зелената ù длан. ...
1235
22
С дъх на липи
Сега е пиршество навън...
градът на липи ухае,
сърцето ми - камбанен звън -
за болката довчерашна нехае, ...
Сега е пиршество навън...
градът на липи ухае,
сърцето ми - камбанен звън -
за болката довчерашна нехае, ...
1349
26
Почти биографично
Делниците стягат възли
по моето чело.
Нормално е... в това
не виждам драма, ...
Делниците стягат възли
по моето чело.
Нормално е... в това
не виждам драма, ...
812
24
На едно цвете
Нежно бяло цвете, ей така
поникнало на педя пръст,
напук на порядъка в света
сред пътеките околовръст. ...
Нежно бяло цвете, ей така
поникнало на педя пръст,
напук на порядъка в света
сред пътеките околовръст. ...
1030
20
Наследство
Предците мъката си завещаха...
само нея бяха наследили,
надежда... и една усмивка плаха
- не им достигнаха за друго сили. ...
Предците мъката си завещаха...
само нея бяха наследили,
надежда... и една усмивка плаха
- не им достигнаха за друго сили. ...
708
18
Преразказ на ,,Приказката за стълбата”
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...
5500
7
Измамникът в мен
Темата за мен е много тежка,
затова, за да не стане грешка,
преди да съм написал още ред,
ви казвам: - Не съм въпросният поет! ...
Темата за мен е много тежка,
затова, за да не стане грешка,
преди да съм написал още ред,
ви казвам: - Не съм въпросният поет! ...
937
31
Невъзможна среща
В тази юнска нощ пак спомените шия
- смешни кръпки до незабравена печал,
любов до безразличие. От кого да крия?!
- всичко, за което съм умирал и живял. ...
В тази юнска нощ пак спомените шия
- смешни кръпки до незабравена печал,
любов до безразличие. От кого да крия?!
- всичко, за което съм умирал и живял. ...
975
23
Кризисни мисли
Двулично ежедневие - омръзнала пиеса
- светът без свян отдавна я върти,
тя учи: не показвай как те мачка стресът,
пълни докрай с фалш бъдещите дни. ...
Двулично ежедневие - омръзнала пиеса
- светът без свян отдавна я върти,
тя учи: не показвай как те мачка стресът,
пълни докрай с фалш бъдещите дни. ...
835
34
Пътник във времето
Сенките покриват този ден,
тихо залез облака целува,
като лист, отронен в мен,
денят в забравата отплува, ...
Сенките покриват този ден,
тихо залез облака целува,
като лист, отронен в мен,
денят в забравата отплува, ...
992
29
Уроците на Любовта
Срещата с директора на малката фирма за пластмасови изделия приключи според очакванията му, към 16,30 часа. След краткото сбогуване, той се качи на автомобила и реши да поседне в някое бистро в центъра на малкия град, да си почине и да подиша познатия му от детството въздух. Той б ...
Срещата с директора на малката фирма за пластмасови изделия приключи според очакванията му, към 16,30 часа. След краткото сбогуване, той се качи на автомобила и реши да поседне в някое бистро в центъра на малкия град, да си почине и да подиша познатия му от детството въздух. Той б ...
1219
29
Потвърдена диагноза
Беше часът на сутрешната визитация. Главният лекар, придружаван от дежурния и сестрите на смяна, обикаляше по болничните стаи и лично преглеждаше листовете с изследвания. Доктор Василев, завеждащ отделението по белодробни заболявания, едър достолепен мъж към шестдесетте, следваше ...
Беше часът на сутрешната визитация. Главният лекар, придружаван от дежурния и сестрите на смяна, обикаляше по болничните стаи и лично преглеждаше листовете с изследвания. Доктор Василев, завеждащ отделението по белодробни заболявания, едър достолепен мъж към шестдесетте, следваше ...
1214
17
Морска импресия
Бряг. Море - равно и беззвучно...
Какво ли споменът ми търси тук
в бяг от ежедневието скучно?
Навярно онзи шепот – звук, ...
Бряг. Море - равно и беззвучно...
Какво ли споменът ми търси тук
в бяг от ежедневието скучно?
Навярно онзи шепот – звук, ...
1817
30
Eлегия
Пустотата понякога до корен ме изгаря...
- като весела камбана, загубила език -
вятърът в мен напева на бурята повтаря,
но всичко глъхне и замира - не излиза вик... ...
Пустотата понякога до корен ме изгаря...
- като весела камбана, загубила език -
вятърът в мен напева на бурята повтаря,
но всичко глъхне и замира - не излиза вик... ...
793
19
Прочети преди употреба
Дядо Стоян беше нарекъл едно агне за здраве на своя внук. Искаше да го дари на манастира и да прочетат молитва за здраве за малкия Стоян. ,,Малкият,, беше на двадесет и две години и живееше в Германия от две години. Там учеше. Сега беше във ваканция и беше дошъл на гости на дя ...
Дядо Стоян беше нарекъл едно агне за здраве на своя внук. Искаше да го дари на манастира и да прочетат молитва за здраве за малкия Стоян. ,,Малкият,, беше на двадесет и две години и живееше в Германия от две години. Там учеше. Сега беше във ваканция и беше дошъл на гости на дя ...
1133
12
Орис
Доведен бях от призрачна зора
в свят на обещания и думи леки,
ориса ме една разлюбена тъга
- да бъдат трънливите пътеки ...
Доведен бях от призрачна зора
в свят на обещания и думи леки,
ориса ме една разлюбена тъга
- да бъдат трънливите пътеки ...
807
18
Човече!!!
Между две въздишки на луната
отлита земният ти тежък ден,
чертае календара бръчки по челата
- помни, човече, ти си само тлен. ...
Между две въздишки на луната
отлита земният ти тежък ден,
чертае календара бръчки по челата
- помни, човече, ти си само тлен. ...
1702
26
Говорещият с Бог
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...
1019
12
Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...
1036
17
1136
10
1024
9
Закон за привличането
През тъмните реки
на времето те търся,
познал гласа ти в
ехото на нежен стон, ...
През тъмните реки
на времето те търся,
познал гласа ти в
ехото на нежен стон, ...
1532
21
Ревност
Мрачни планини - облаците на пороя
обречения ден в пазвите си скриват,
отвред гърми, прогонен е покоя,
полето прашни пелени покриват. ...
Мрачни планини - облаците на пороя
обречения ден в пазвите си скриват,
отвред гърми, прогонен е покоя,
полето прашни пелени покриват. ...
767
20
Морското момиче
Морето още
своето момиче чака...
всяко лято
пълен е брегът ...
Морето още
своето момиче чака...
всяко лято
пълен е брегът ...
880
19
Въпрос без адрес
Сега над нас
нищо не тежи,
нe е война,
няма мор и глад, ...
Сега над нас
нищо не тежи,
нe е война,
няма мор и глад, ...
746
23
Той и тя
Среднощен час и крайна гара,
експресът пътниците свои чака,
тихи стъпки в бялото по тротоара
оставят те, прииждащи от мрака. ...
Среднощен час и крайна гара,
експресът пътниците свои чака,
тихи стъпки в бялото по тротоара
оставят те, прииждащи от мрака. ...
1042
9
Защо?
Тяло, а в гърдите щик -
сред полето във изгарящ мраз -
със застинал на устата вик...
мъртвият войник бях аз. ...
Тяло, а в гърдите щик -
сред полето във изгарящ мраз -
със застинал на устата вик...
мъртвият войник бях аз. ...
875
9
Сини очи
Очите ти със цвят море през лято
- не мога от себе си да крия -
отвъд залеза от старо злато
зараждат най-неустоимата стихия. ...
Очите ти със цвят море през лято
- не мога от себе си да крия -
отвъд залеза от старо злато
зараждат най-неустоимата стихия. ...
4945
16
Градът
Улиците пред мен разтварят длани,
мамят стъпките да ги погалят...
Пролет! Слънчевите шадравани
скоро летните пожари ще запалят. ...
Улиците пред мен разтварят длани,
мамят стъпките да ги погалят...
Пролет! Слънчевите шадравани
скоро летните пожари ще запалят. ...
703
17
Изгубен спомен
Изгубих спомена си рано аз,
там някъде в невръстно детство,
но оттогава не минава час,
търся знака му в книжното наследство. ...
Изгубих спомена си рано аз,
там някъде в невръстно детство,
но оттогава не минава час,
търся знака му в книжното наследство. ...
633
9
За старата истинска любов
По неравен тротоар вървят старец и старица -
за старостта се знае – най-опасен е леда,
той с трепереща ръка държи съсухрена ръчица -
те заедно крепят се, запътени нанякъде в града. ...
По неравен тротоар вървят старец и старица -
за старостта се знае – най-опасен е леда,
той с трепереща ръка държи съсухрена ръчица -
те заедно крепят се, запътени нанякъде в града. ...
811
8
Пролет в Мрежата
поет с класически уклон
Слънцето наприда нишки тънки
на тополата през кипналия злак,
птичи хор лее трели звънки ...
поет с класически уклон
Слънцето наприда нишки тънки
на тополата през кипналия злак,
птичи хор лее трели звънки ...
973
8
Дете
На Зара, моята внучка
Преди - си красива представа,
различна за всеки от нас,
мигът очакван в сърцето остава, ...
На Зара, моята внучка
Преди - си красива представа,
различна за всеки от нас,
мигът очакван в сърцето остава, ...
767
1
27
История
Дните се вливат в годините -
неспирна река,
отнася ги вечното време.
Вятърът, сменящ ...
Дните се вливат в годините -
неспирна река,
отнася ги вечното време.
Вятърът, сменящ ...
601
8
***
Въртим брояча на годините,
по някой коловоз поели,
не помним на дните картините,
не помним баналности... ...
Въртим брояча на годините,
по някой коловоз поели,
не помним на дните картините,
не помним баналности... ...
546
8
Две жени
Две жени – две вселени,
наглед не толкова различни,
но колко тайни там са спотаени
зад думи и жестове привични... ...
Две жени – две вселени,
наглед не толкова различни,
но колко тайни там са спотаени
зад думи и жестове привични... ...
596
3
Нежен сблъсък
... всичко идва от звездите...
Ние сме две късчета звезди,
довеяни от безпричинната случайност,
но оставяме един във друг следи ...
... всичко идва от звездите...
Ние сме две късчета звезди,
довеяни от безпричинната случайност,
но оставяме един във друг следи ...
646
4
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
