Спиш, а затворените ти очи разкриват поглед - такъв, какъвто беше в самото начало - толкова спокоен, пълен с толкова любов. Широко затворените ти очи не виждаха любовта, с която галех клепачите ти и все пак го усещаше, нали?

            Днес, когато думите са излишни, а минутата е миг в незначителното време, колко мига да кажа, че те обичам, ще ми отнеме?

            Чуваш ли ме, когато те наблюдавам със затаен дъх, криейки се зад рамото ти и само миг разстояние ме дели от устните ти?

            Чуваш ли ме, когато с дъха си прошепвам радостта от всяко преживяване с теб?

            Чуваш ли ме?

 

           Аз те чувам с очите си, които макар и дълго време така широко затворени, накара да прогледнат за истинското усещане - Любов!

         Чувам те в съня си, дори и в най-големите кошмари чувам твоя спасителен, насочващ мене глас!

         Чувам те със сърцето си, дори на километри от мен!

 

        Дали да те чувам с разума си или може би сърцето няма да чуе нещо, което ще ме заблуди? Да те чувам ли с очите си, които толкова много са ме мамили или да те чувам с гласа си, който дори самата мен би излъгал? Да те чувам ли с душата си, която на дявола бих продала само, за да разбера дали съществуваш така истински, каквато си сега пред мен?

 

        Докосвам устните си до кожата на рамото ти, а ти продължаваш да спиш... Ще продължиш да ме обичаш дори след съня така, както аз обичам теб сега... в тиха нощна самота!