Живот без цигарен дим
Живот без цигарен дим
Свят... Хора... Различни интереси... и характери... и много скрити, безлични души...
Всеки ден ние се срещаме с хора. Понякога те стават част от живота ни и се опитват да го променят. Учат ни как да живеем. Но нима те знаят как да живеят своя собствен живот... Носейки "тъмни очила", повечето от нас не могат да видят светлината. Обзети от сивото си ежедневие, се стига до момента на отчаяние, дисхармония и разруха. Тогава се раждат и пороците.
Винаги съм се питала как някой разбира, че му се пуши. До сега никой не е успял да ми отговори смислено. А ти можеш ли? Възрастните пушат от нерви. Така се успокояват. Или поне така мислят и казват. Но решават ли си проблемите? Не! - бягат от тях като съкращават живота си. Чести виждаме родителите си да пушат, когато размишляват над някакъв проблем. Но нима изпушената цигара им помага да го решат? Те виждат нещата така както искат. Но това не е реалността. Единственото, което могат да "спечелят" е рак на белите дробове, езика и сливиците, затруднено дишане, повишено кръвно налягане, ускоряване на сърдечния ритъм и най-лошото - смърт. Ами тийнейджърите... какви нерви имат те? Нима наистина вярват, че цигарата им дава самочувствието, от което се нуждаят? Заблуждават се! Тя просто е средство, с което прикриват комплексите си. С нея те скриват своята личност. Защо? От какво се страхуват и срамуват? От себе си?! Живеят в една заблуда; в свят, измислен от цигарите. В този цвят Тя - цигарата - една суха трева, обвита в хартия е царицата, а поданиците и сме Ние - единствените разумни същества. Всеки има поне един любим човек. Не осъзнаваш ли, че като пушиш вредиш и на него. Караш околните да страдат - косвено или пряко, духовно или физически. Не се ли срамуваш поне малко от себе си? Не ги затваряй в твоя капан от въздух, наситен с катран, никотин и въглероден окис. Явно мислиш, че имаш нужда от цигарите. Но хората около теб не са длъжни да търпят този твой порок. Бавно ти убиваш себе си и тях.
Но освен като "средство" за бягство и самочувствие, цигарата сякаш е и начин за забрава, също като наркотиците. Замисли се! Действието на цигарите и наркотиците е сходно. Обществото обръща повече внимание на наркотика. Хората говорят повече за неговата вреда. А за цигарите много по-рядко се споменава. Но неусетно попадаш в тяхната клопка. Мислиш, че не ти вредят. Лъжеш се! Трябва да разбереш, че цигарите са всъщност вид наркотик. И малко по малко започваш да им робуваш. В много моменти дори се отделяш от заобикалящия те свят. Почувствал си го вече, нали?
Отчаян, всеки от нас се опитва да заличи всичко. Тогава той се намира в една малка, затворена стая. Сиви стени, тъмни пердета, замърсен въздух, самотата... и ти. Около теб има бутилка с алкохол, кутия цигари и кибрит. Има и роза, затворена в стъкло, но дори така ти не я виждаш вече. Веднъш си се опитал да я вземеш, но си забравил за бодлите. И сега те е страх от нея. Сега си се отдал единствено на самотата и отчаянието си. Запалваш цигара след цигара и постепенно сивият й дим те обгръща. Мислиш си, че виждаш някой любим за теб човек. Виждаш ценните за теб неща и хора, и розов живот. Усмихваш им се, но всъщност си тъжен. Разбираш, че всичко, което си видял е образувано от цигарения дим. Постепенно сивотата около теб расте. Образува една завеса - едновременно и невидима, и черна. Мислиш си, че никой не те вижда, но знаеш, че това не е така. Опитваш се да се скриеш, но не можеш. Единствения начин да си помогнеш е розата. Тя ще те чака вечно. Но не забравяй, че увяхва. И когато я вземеш може да е късно. Научи се да вярваш и да се бориш. Ти си единствения, който може да каже "СТОП!". А за да сперш, трябва да имаш неимоверно силна воля, вяра и смелост. Кажи "Не!" на цигарите! Позволи на душата си да диша! Каквото и да стане бори се и знай, че човек е това, което му остане след като е изгубил всичко. Не се страхувай. Животът ти - това е филм, на който сам си режисьор. Не пускай мрачната завеса. Вземи "Оскар"!
© Мария Владимирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
СПОРЕД МЕН СЛАБИТЕ ,НЕВОЛЕВИТЕ ХОРА ПУШАТ...ЖАЛКО ,ЧЕ СА БОЛШЕНСТВО!
ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ Е ДОКАЗАНА,НО ЧЕ И НАРОДА НИ НЯМА ВОЛЯ ЗА ДОБРО,СЪЩО Е ДОКАЗАНА.ИНАЧЕ,ЩАХМЕ ДА ИМАМЕ ДРУГА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА...
А МОЖЕ БИ , ПРОМЯНАТА ПРЕДСТОИ !?! ПОЗДРАВИ ЗА ЕСЕТО ! -
ами, съжаление, съчувствие...
не разбирам защо да съжаляваш някой да е срамно...
и за кого?
Но всеки е различен, нали?
Чиста от цигарен дим нова година ти пожелавам
Поздрав!
Атанас -
Борислав .. много ти благодаря .. наистина си прав, че винаги има история .. но за да прибегнат до тези начини на забрава за мен значи, че на са били достатъчно силни, за да се справят сами или с нечия помощ(на хора а не на неудушевени предмети)
Атанас.. за някои хора наистина не важи есето ми .. един от изразите, които ръководят моя живот е, че всяко правило си има изклювения - ВИНАГИ!! Но не мога да кажа, че ги съжалявам защото за мен съжалението е срамно.. не сиакм нито аз да съжалявам нито мен да ме съжаляват.. по скоро им съчувствам .. Поздрави! -
...
Браво!
Бих го написал и аз... но ще бъда безпощаден... но да си призная, всъщност съм състрадателен, а тези същества са за съжаление...
Не обаче и престъпниците сред тях - пушейки край деца, край старите немощни хора...
Земя... Превърнахме я в ад!
Поздрав! -
"...,че човек е това, което му остане след като е изгубил всичко."
Това ме смая! Абсолютно си права! Но не забравяй, че зад облика на всеки пияница се крие история, с много причини за употребата на алкохол. При пушачите е същото.
Есето ти много ми харесва! Престъпление ще е, ако дам оценка по-малка от 6!!
Поздрави!
Борислав -
Много Ви благодаря за коментарите .. Наистина съм щастлива от това, че оценявате есето ми.
-
Всяко нещо в големи количества е вредно. А една цигара за месец или година едва ли. Не, не пуша. Отдавна ги отказах. Не ме дразнят цигарите, а отношението на самите пушачи. Смятат, че навсякъде може да се пуши и другите са длъжни да се съобразяват с тях. Много ми е гадно да отида някъде и да видя пълни пепелници и помещения синеещи се от цигарен дим. И да ти казват: " Не мога да ги махна". Няма такова нещо, просто не искат. В живота невъзможно е само да се върне човек откъдето е излязъл и да иде на друга планета. Всичко друго е възможно.
Много хубаво есе, Мария!!! Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а и всеки който има желание за това нека се присъдени към групата и покажем че искаме промяна и също че и ние сме хора и ние имаме равни права както тези който пушат, и си искаме чистя въздух око нас !
И да кажа страхотно есе