И изведнъж сякаш загубена се почувства намерена. Намери я не кой да е а той, точно той. И сякаш от нищото се появи, дойде, издърпа я, накара я да се усмихне и да забрави за всичко лошо. Ами очите му какво можеше да каже за тях? Можеше да говори с часове за тези очи. Дълбоки, чувствени, очи, които я даряваха с най- истинския и грижовен поглед. Очи, в който можеше да се изгуби, очи, на които не можеше да намери края, пълни с добро, с утеха и страст. Мразеше мисълта, че можеше да стане ‘’поредното неизживяно минало’’, но обичаше хиляда други неща. Обичаше загрижеността му. Загриженост, която я караше да се чувства единствена и специална. Обичаше това, че винаги я слушаше без значение какво говори, сякаш бе единствена на света, сякаш в нея той откриваше своята утеха, своята воля. Припознаваха се един в друг. Бяха си упора. Тя го ползваше за котва, котва която ще я държи силно и няма да и позволи да се загуби отново. За него тя беше целия стимул и цялата сила. Държаха се силно сякаш за посл ...