Ръцете му ухаят на току-що изпушена цигара. На устните му личат белези от целувки, откраднати от устните на непознати жени. А в очите му танцуват пияни дяволи, повлекли ангелите в нестинарска лудост. Наясно е, че е лош, и това го прави добър по странен, гаменски начин. Сякаш казва: „Имам нужда от помощ!” , но протегнеш ли ръка, капанът щраква.
И все пак го правиш, убедена, че точно ти си тази, която ще преобърне живота му. А той е готов да ти позволи, абсолютно сигурен в развитието на историята. Но е честен. „Аз съм лош. Нямаш нужда от мен.” И греши. Жената има нужда от него. Все някога, задължително.
Той е циник – не ти спестява нищо. Думите му често пъти оставят открити рани. Но е овладял до съвършенство способността да внушава любов, за която пет пари не дава. Роден е да ти къса нервите и не усещаш кога си откачила и си изпотрошила цялата налична чуплива посуда вкъщи. Разбира се, после ще те утеши както само той умее и ще те замъкне в „Метро”, където ще ти купи чисто нов порцеланов ...